Майка ти почина - преодоляхте ли го?

schreier, моите съболезнования! До тези размисли ме доведоха мненията от последните 1-2 страници (пък и са общи разсъждения, свързани предимно с моне), не твоят пост!

Към авторката:
Мама почина преди 8 години. Първата изпитвах всичко , за което пишеш. Сега уж съм по-добре. Но мама си ми липсва.
П.П. Тя почина на 31 декември. Мразя Нова Година.

Ох, Тайна, много ми стана мъчно, като прочетох всичко това. Направо буца ми заседна в гърлото. Просто се сетих за сина ми, който много обича дядо си /свекър ми/ и каза, че ако дядо му умре, той щял да се хвърли от 11 етаж, защото нямал да може да го понесе. А беше само на 6 годинки, когато го каза това.

Тайне,
твоето е по-страшно от моето.
За да направи такъв масивен инфаркт майка ми, явно е страдала известно време, без да споделя и без ние да разберем. Вероятно просто така е избрала да постъпи...
Но да слезеш да си огледаш авариралия бус и някой да ти помете и убие...
И все пак - време е да заживеете в дома си, а не в музей.

   Петък, 13-ти!Днес стават 4 месеца откакто любимият ни съпруг, баща и дядо го няма! Обичаме те и много ни липсваш!Нека бъде светло на душата ти!Спи спокойно, ние ще продължим това ,заради което толкова се бори!

  Никога не съм вярвала във фаталността на тази цифра, но ме накараха да повярвам!

Понякога от деца знаем нещо, без да знаем защо, просто знаем.
Баба ми е разказвала как като съм била на 3 години веднъж съм я питала дали ще умре. Постреснала се е от необичайния въпрос, но ми е отговроила утрърдително. Последвал въпрос дали ще я погребат. Пак ми отговорила с Да. Тогава, без рев и без истерии, аз съм я гушнала и съм й казала, че не искам да умира, а когато я погребат ще искам да легна в ковчега до нея, защото я обичам и не мога да живея без нея. По детински наивно, но истината е, че 30 години по-късно, се чувствах точно така  И единствената причина да не се срина е майка ми - не исках освен загубата на майка си да трябва да вижда и страданието на детето си. Чувствам, че и тя се държи по същата причина - заради мен и брат ми.

Ден преди да почине имах имен ден. Не ми се празнуваше, едвам станах от леглото, беше ми криво, плачеше ми се, а цял ден звъняха близки и приятели. Беше ми досадно и чак ме дразнеха, но от едното добро възпитание изслушах търпеливо всички пожелания. Само баба не ми се обади - но цял ден я чувствах до мен - знам, че може да прозвучи налудничаво, но знам, че тогава тя се е сбогувала с мен 

А за болката - не спира да боли, просто човек свиква. И аз споделям с нея в мислите си, сънувам я, мисля за нея и нещата, които обичаше. Домът й не сме пипали - даже се скарах ужасно с баща ми, който (много практично) беше тръгнал да разчиства - понеже не бяха близки, точно той да решава кое в дома й е ненужно един ден след като сме я изпратили ми се струваше безумно - все едно осквернява дома й  Явно съм била доста убедителна в гнева и мъката си, защото баща ми по принцип не е от отстъпчивите, и макар, че ми каза неща, които не бяха на място в онзи момент, се отказа от подреждането и чистката.

Момичета  !!!!!!!!
Спомних си, че когато започнах да разбирам и научих за смъртта, често плачех в леглото. Не мислех, че ще мога да загубя любимите си баба и дядо...
После, когато бях на 11 си отиде майка ми...На 21 загубих дядо, а на 31 баба...Плаках много. Но всеки път, все по-философски приемах смъртта. Звучи ужасно, но от малка свикнах с нея...
 Понякога се страхувам да давам цялата си обич,  на хората около мен...Боя се, че ако го направя и ги изгубя, това ще разбие сърцето ми.

Майка ми почина преди 6 години. Баща ми, който винаги е бил грижовен и добър човек, след около година си намери приятелка. Нямам нищо против нея, но той много се промени - има си други приоритети вече, отдалечи се от мене и децата ми. Казва, че иначе ще се чувства самотен. На вилата не може да отиде малкият, там има вече друга жена. Аз пък го ревнувам и това си е! Той не държи новата му жена да приема мене и децата ми. Може би така е нормално да бъде, но мене ме наранява. Както държи на новата си жена, така да държи и на мене - единствената му дъщеря и на внуците си. Така ми се иска, но май това го има само в мечтите, а не и в реалния живот.

Хора,
случи ми се днес... Внезапно, още не мога да го осмисля. Не мога да го повярвам, не знам какво да правя. Пишете ми нещо, моля ви...

Месечинка виторога, моли се за душата на майка си. Изпращай я горе с любов и благодарност. Знай, че на нея сега не й е лесно. Любов, любов, любов!
И всичко битово свърши със спокойствие. Без бързане и паника.

Миличката ми  ,съболезнования  !Каквото и да ти кажем, не можем да намалим болката ти, прави това,което ти идва отвътре, това,което сърцето ти казва!Изпрати я с любов!Бог да я прости, нека бъде светло на душата и!

Миличка, ако имаш нужда да си поговориш с някой преживял същото - пиши ми на ЛС ако искаш. Прегръщам те.

Месечинке, виждам че чакаш бебе съвсем скоро, а пък и това така внезапно...
При мене на първото раждане баба ми почина няколко часа преди да родя. А майка ми трябваше на другия ден да ходи хем до родилния дом, хем на погребение.
Един живот идва, а друг си отива.
Наистина ти е много трудно в емоционално отношение.
Прегръщам те и ти желая да бъдеш много силна!

Благодаря ви... Толкова е нечестно, вчера си говорихме и се смяхме, днес имах новини от прегледа и мислех да и се обадя да и разкажа. Реших да изчакам и не се обадих и два часа по-късно...

Думите са безсмислени в такъв момент...
Дано имаш близки хора, на които да се опреш и които да ти помогнат с всичката работа около погребението...
Запази усмивката си за живота, който носиш!