Баба ми и дядо ми отидоха един след друг, третият човек беше дъщеря им - майка ми, която също като тях я нямаше на бала, нямаше я , когато ме приеха студентка, завършването ми на средното, след няколко месеца и на висшето..... Ако ще вдигам сватба и там няма да я има, няма да бъде баба, когато имам дете... Но..това е факт, това се случва, отвратително е, понякога се чудя дали не е по-добре, че стана по-рано, когато бях ученичка, защото пубертета ми помогна да го преодолея загубата, злобата ми помогна, която още живее в мен... Сега смятам, че не бих могла, вярно, че пораснах изведнъж, но просто мисля, че не бих го понесла.
Месечинке, познаваме се от друга тема..нали знаеш, че когато се затваря една врата се отваря друга, бъди сигурна, че майка ти е добре, както всяка една, съжалявам, че ти се случва точно на финала на най-прекрасното нещо на света...
Месечинке, познаваме се от друга тема..нали знаеш, че когато се затваря една врата се отваря друга, бъди сигурна, че майка ти е добре, както всяка една, съжалявам, че ти се случва точно на финала на най-прекрасното нещо на света...
Виртуална прегръдка от мен! 
Човек предполага,Господ разполага!Майка ми вече три месеца плаче за сестра ми и се страхува за мен, защото сме близначки.Непрекъснато я моля, понягога дори и се карам, да не мисли непрекъснато само лоши неща, но тя само това мисли, да не ни се случи нещо лошо.Страх ме е,че така предизвиква съдбата,да пази Господ, никакви лекарства не и помагат поне малко да се успокои.Непрекъснато повтаря,че сестра ми първа се родила, първа е родила дете, първа си отишла.Стомаха непрекъснато ми е на топка.Нито мога да и помогна, нито да я успокоя,иска да ходя често при нея, защото в мен вижда сестра ми, но аз не съм тя.Външно си приличахме, но по характер бяхме коренно различни.Много е тежко. 
