Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 400 753
  • 5 322
  •   1
Отговори
# 255
  • София
  • Мнения: 18 735
Бени, в събота правиха помен за майката на скъпия. Винаги е на пости раздават печена риба.
Питка, жито, червено вино са задължителни. Друго - каквото искаш и каквото е обичала.
При нас беше картофена салата,туршия, кафе, лимонови резанки и локум.

# 256
  • Пловдив
  • Мнения: 199
beniii, момичетата са те посъветвали. Риба може и пържена само с брашно. Има рецепти за постни кексове и сладкиши.
 Hug Hug Hug

# 257
  • София
  • Мнения: 188
Ох, Божичко... Нека да споделя тук, че няма на кого, че се съсипах от рев и мъка  Cry  ... Толкова ми е тежко.. Загубих я преди 4 месеца... Не мога да приема, че я няма... Постоянно се заблуждавам, че е някъде, че е на работа, къде ли не... С нея бяхме безумно близки, като сестрички  Cry Нищичко не ме радва, макар че съм бременна в 3-тия месец... Постоянно се разсейвам с какво ли не, с работата, с ученето, но сетя ли се за нея, се сривам психически докрай и няма спиране, докато не ме заболи жестоко главоболието  Cry Как свиквате с тая болка?! Аз не мога, толкова ме боли...  Cry Извинявам се много за неадекватното ми държание  Sad

# 258
  • Варна
  • Мнения: 25 864
Гери,
прегръщам те виртуално, не знам какво да ти кажа. Не се свиква. Все по-тежко ми е и на мен и все повече ме е яд на тъпия живот, на тъпата случайност, на тъпата съдба. Не трябваше да става така. И аз нямам с кого да споделя, тези дни ми е ужасно криво, а не мога и не искам да говоря с никого за това. Просто искам да минават тези празници и да се върнем към ежедневието.

# 259
  • София
  • Мнения: 15 878
  Миличката,съболезнования  Hug!Искам да те успокоя, но не мога. Не се свиква, продължаваш да живееш,всеки със своята болка и липса.Ти имаш за какво да живееш - бебето, знай,че тя те вижда и знае всичко,което става с теб. По празниците е най-тежко.

    Да ви кажа,че малката дъщеря сънува баща си точно преди Бъдни вечер.Освен всичко друго,което са си говорили,като си тръгвал и казал: И да знаеш , има друг живот, и той е много по-добър и светъл!

# 260
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Гери, моите най-искрени съболезнования! Hug Hug Hug
На 03.01.2013 ще станат 22 год., от както загубихме мама. Липсва и боли, както в началото, а на моменти болката е задушаваща.

# 261
  • София
  • Мнения: 188
Благодаря на всички  Sad Hug Аз много тежко изкарах тази новата година, сещайки се за най- скъпия ми човек... Аз евала ви правя за силата, за философския начин ... Аз не мога и това е... Да беше поне до 60-те, до 70-те някак си щях по-леко да приема, а тя млада си отиде... А си обещах, че косъмче няма да падне от главата й... А не успях, а живота си давах за нея.. Имахме много силна връзка с нея, толкова близки бяхме... Тя беше единственият човек, който знаеше с най - малките детайли от живота ми и когато грешах, беше до мен като приятел и ми обясняваше къде и защо сбърках... Карахме ли се, ревяхме и двете... Представяте ли сега колко близки бяхме..

# 262
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Гeритo, майка ми почина на 37 г. възрастта, на която съм аз в момента. Преди да се роди детето ми не обичах Нова година, защото тя беше в болница и почина там. Всички пишещи в тази тема сме били много близки с роднините си, но се учим да живеем без тях, макар и трудно.
Утре ще ида сама на гробищата, не искам никой да идва с мен, така го чувствам. Имаме доста да си говорим с моята майчица....

# 263
  • София
  • Мнения: 15 878
Гeритo, майка ми почина на 37 г. възрастта, на която съм аз в момента. Преди да се роди детето ми не обичах Нова година, защото тя беше в болница и почина там. Всички пишещи в тази тема сме били много близки с роднините си, но се учим да живеем без тях, макар и трудно.
Утре ще ида сама на гробищата, не искам никой да идва с мен, така го чувствам. Имаме доста да си говорим с моята майчица....
До 6-ти включително не се ходи на гробища!

# 264
  • Пловдив
  • Мнения: 199
Гeритo, майка ми почина на 37 г. възрастта, на която съм аз в момента. Преди да се роди детето ми не обичах Нова година, защото тя беше в болница и почина там. Всички пишещи в тази тема сме били много близки с роднините си, но се учим да живеем без тях, макар и трудно.
Утре ще ида сама на гробищата, не искам никой да идва с мен, така го чувствам. Имаме доста да си говорим с моята майчица....
До 6-ти включително не се ходи на гробища!

Не се прави помен на починал от Коледа до Ивановден, но в църковния календар не е отбелязано, че не се ходи на гробищата. Питали сме също в църквата отговорът е бил същия.

# 265
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 425
Не, не го преодолях.
Живея с тази болка всеки божи ден.

# 266
  • Мнения: 901
Не, не го преодолях.
Живея с тази болка всеки божи ден.

Щом живееш с тази болка и преживяваш всеки ден, значи си преодоляла.
Още повече, че си го формулирала в две изречения.

Болката остава. Просто привикваш, че боли и че може да се живее с такава болка. Което си е предоляване - започваш да живеш нормално, да си насреща за живите си близки...

Ако приличаш на майка си (както аз приличам много), всяка сутрин минаваш през огледалото, щото се налага по хигиенно-естетически причиини, и... "Здрасти, мамо."  Ама свиквам и с това.

# 267
  • До сърцето...
  • Мнения: 5 425
Ами в две изречения е, защото всичко около нея е много лично и си е мое.
Преди няколко месеца и татко си отиде, дано са щастливи заедно.
Аз съм насреща за моите близки, защото никой не искам да знае за болката ми. Тя си е само моя.
Живота продължава.

# 268
  • Мнения: X
Знаете ли...писала съм в тази тема и преди, но мисля,че не преодолях болката на близките ми, която понасят те всеки ден от нейната липса, мъчно ми е много за баща ми и за брат ми, това ме изяжда всеки ден и една тягостна тревожност за тях... Това не мога да преодолея и се боря със себе си да не съм толкова притеснена и да не ми е мъчно за тях, че те страдат...

# 269
  • Варна
  • Мнения: 25 864
Много добре те разбирам, и аз ужасно се тревожа за баща ми, представям си го как се прибира вечер самичък, как вечеря сам, ляга сам, събужда се сам... Сърцето ме боли понякога. През деня идва у нас, ходи у сестра ми, но вечерите и нощите...

Общи условия

Активация на акаунт