Публикувана: 7 дек. 2011, 21:13 ч.
Последно мнение: 8 ноем. 2026, 20:25 ч.

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

424 042
5 661
1

Отговори

# 945 8 дек. 2015, 22:22 ч.

Мнения: 901

Цитат на: OnDiNe_ в вт, 01 дек 2015, 23:03

Цитат на: schreier в вт, 01 дек 2015, 22:36

Цитат на: OnDiNe_ в пт, 27 ное 2015, 16:30

За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!

И някак минавам през всичко така - аз загубих майка си за минути и оцелях, как нещо ще да е по-сложно това.
Така преминах през Токуда - борех се за живота на съпруга ми (много глупав мъж, много глупав, но моят човек). Нямаше с какво да ме съборят. Какво имаш да ми разкажеш, сестровсемогъща...Нещо, което не зная?

Въпросът към мен ли беше? Нещо не можах да схвана тази ирония...?

Не беше ирония и не беше към теб конкретно.
Беше илюстрация на как след ТОВА вече малко неща или хора могат да те съборят.
Но всъщност не е ОК, че веднага скачаш да се защитаваш, без да помислиш дали пък някой те атакува.

# 946 8 дек. 2015, 22:35 ч.

Мнения: 901

Бях на 41, когато загубих майка си. Минаха четири години, в които се борих да преодолея.
И....да, преодолях. Но ми отне години...
Поглеждам дъщеря си и сърцето ми се къса, когато си помисля, че може и да й причиня нещо токова.
Сега много ме занимава въпросът как мога да направя нещата по-поносими за дъщеря ми.
Дали има начин?

# 947 8 дек. 2015, 23:00 ч.

Street of Dreams
Мнения: 15 257

Цитат на: schreier в вт, 08 дек 2015, 22:22

Скрит текст:

Цитат на: OnDiNe_ в вт, 01 дек 2015, 23:03

Цитат на: schreier в вт, 01 дек 2015, 22:36

Цитат на: OnDiNe_ в пт, 27 ное 2015, 16:30

За едно нещо съм "благодарна" - никога повече няма да ми се случи!

Въпросът към мен ли беше? Нещо не можах да схвана тази ирония...?

Цитираш ме, наричаш ме всемогъща и да не ти разказвам нищо, защото знаеш. Помислих, че едва ли искаш да ме атакуваш и просто исках да го уточня - не съм се защитавала, просто попитах и е съвсем ОК.[/spoiler]

Schreier, моята майка е загубила нейната млада и това, което тя направи е да бъде възможно най-много време с мен, докрай, без да се крие и затваря. Нейната се е самоубила преди да се родя.

# 948 9 дек. 2015, 10:20 ч.

Варна
Мнения: 26 004

Не можеш да направиш нещата по-поносими, това е моето мнение. Имаше ли начин нещата да са по-поносими за вас? За мен не.

# 949 9 дек. 2015, 10:38 ч.

Мнения: 6 640

Месечинке, сигурно си права, но аз се опитвам да се успокоявам някак, за да го приема и понеса. и си казвам, че навярно така е било по-добре, че с тежката диагноза е било голямо изпитание за нея да се бори всеки ден, че не е било честно да страда в нечовешка болка и сега е на добро място, където не я боли. че сигурно са заедно с татко и се радват един на друг след дългата им раздяла; “чудесна двойка бяха, един за друг, нямаше други като тях, млади, красиви и такава любов... запознаха се и след 3 дни се сгодиха“ - казва баба и очите и се изпълват със сълзи, но на лицето ѝ грее странна усмивка.

# 950 11 дек. 2015, 08:42 ч.

Мечоландия
Мнения: 39

Момичета , макар и на 32 , се почувствах малко дете ....

Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това, което иска,
а пълни с обич цялото сърце.
МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.
Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.
Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със своите близки, майка и баща.
То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.
На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?
Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!
...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце...
Таня Илиева

newsm45

# 951 11 дек. 2015, 08:56 ч.

Шумен
Мнения: 5 276

разплака и мен

# 952 11 дек. 2015, 10:13 ч.

Мнения: 6 640

# 953 11 дек. 2015, 10:20 ч.

UK
Мнения: 5 999

Във ФБ бях попаднала на тези стихове ... Confused

# 954 11 дек. 2015, 10:24 ч.

Варна
Мнения: 26 004

Ау, как ме разрева и мен...

# 955 15 дек. 2015, 20:55 ч.

Мнения: 323

Да не бъдеш ничие дете. Да ги няма единствените хора, които могат да те обичат безусловно. Хората, които на свой ред си обичал повече от всеки друг. Порастваш веднага, порастваш завинаги. От 19-годишна съм възрастен човек, който няма на кого да каже "мамо" или "татко". Странно, все още обичам Коледа, макар буцата в гърлото да си е там, а усещането за самота понякога е толкова поглъщащо...
Ужасно ми лисват.

# 956 15 дек. 2015, 21:43 ч.

UK
Мнения: 5 999

Аз не го разбирам така. Аз не сэм ничие дете, аз съм дете на своите родители Peace

Да, мама я няма, но тя, винаги ще бъде, моята майчица. Радвам се, че имах такова любяща мама! Искам и аз, да бъда като нея. Засега, много не ми се получава Rolling Eyes