Това е единственото място където си откривам така душата и се чувствам добре, когато си напиша това, което ми тежи.
Моят баща се оправяше и сам, не е настоявал, по скоро аз се чувствах задължена. Но той започна да ходи на почивка, да излиза повече, нещо което не искаше да прави с майка ми преди това и за мен това си беше предателство, но постепенно го приех, той се отнасяше добре към мен и моите деца. В началото имах чувството, че така предавам мама, тя беше от типа, който умее да ти вмени вина,макар и несъзнателно в повечето случаи при нея. И двамата не бяха лоши хора, но за мен щеше да е по добре и за нас и за тях самите ако се бяха разделили. Но за тяхното поколение или по скоро за тях самите и техните семейства щеше да е голям срам и така пропиляха живота си в обвинения един към друг и много често аз като буфер между тях. Опитвам се с времето да се помиря и с двамата или по скоро със спомена за тях и да се отърся от влиянието на видяното в техните отношения като съпрузи. Доста трудно е особено когато настъпи крах в отношенията със собственият ти съпруг и се опитваш да се поучиш от техните грешки, но призмата на нашите собствени проблеми, които са доста различни от техните.
И аз съвсем разводних темата.......

