Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 400 371
  • 5 321
  •   1
Отговори
# 5 220
  • Мнения: 123
Margarita 1976 не ни натоварваш. Прегръдка!
Това е единственото място където си откривам така душата и се чувствам добре, когато си напиша това, което ми тежи.
Моят баща се оправяше и сам, не е настоявал, по скоро аз се чувствах задължена. Но той започна да ходи на почивка, да излиза повече, нещо което не искаше да прави с майка ми преди това и за мен това си беше предателство, но постепенно го приех, той се отнасяше добре към мен и моите деца. В началото имах чувството, че така предавам мама, тя беше от типа, който умее да ти вмени вина,макар и несъзнателно в повечето случаи при нея. И двамата не бяха лоши хора, но за мен щеше да е по добре и за нас и за тях самите ако се бяха разделили. Но за тяхното поколение или по скоро за тях самите и техните семейства щеше да е голям срам и така пропиляха живота си в обвинения един към друг и много често аз като буфер между тях. Опитвам се с времето да се помиря и с двамата или по скоро със спомена за тях и да се отърся от влиянието на видяното в техните отношения като съпрузи. Доста трудно е особено когато настъпи крах в отношенията със собственият ти съпруг и се опитваш да се поучиш от техните грешки, но призмата на нашите собствени проблеми, които са доста различни от техните.
И аз съвсем разводних темата.......

# 5 221
  • Мнения: 555
Прегръдка и от мен на всички полусираци и цели такива.
Не се разбирах толкова много с баща си преди мама да почине и го обвинявах за доста неща преди и след като почина мама, за отношението му към нея. Почти никога гласно, просто не прекарвах толкова време с него в нещо смислено, като разговори, а по скоро от дълг да го посетя. С времето му простих доста неща, за доста неща се поставих от неговата гледна точка и го разбирах донякъде. Сближихме се или поне се приемахме такива, каквито сме.
Последните месеци го виждах как чезне някак си, остаряваше сякаш с дни. Най вече в гласа му, когато се чувахме по телефона разликата беше най осезаема, но се правех, опитвах се да си внуша, че само така ми се струва, защото иначе не беше загубил хъс за живот, правеше планове, дори беше се записал за екскурзия през септември /получи инсулт на 13.08 и си отиде на 29.08/.Но някак си губеше вяра, много хора от близкото му обкръжение си отидоха, а други останаха на легло и това неминуемо му се отразяваше.
Съжалявам, че не прекарах повече качествено време с него, не само да му чистя и готвя, а просто да говорим.
Но при него някак си приех нещата, не по лесно, а по осмислено може би. Първо, че наистина вече бях преживяла смъртта на мама четири години и половина преди това, след която бях потънаха в адска дупка от самообвинения и преживяване отново и отново на последните и месеци, които всъщност бяха месеците след диагнозата защото тя си отиде буквално за четири след  откриването на рака.
Татко за мен си отиде в мир, искрено се надявам да е така, защото той дори не разбра какво му се случва, получи инсулт и на вторият ден изпадна в кома и не излезе от нея. Но най вече приживе беше приел, не примирил, приел, че това е естественият ход на нещата и каквото си поживее тук и сега това ще е.
За майка не съм убедена, че си отиде в мир,тя до последно искаше да се бори, но нямаше шанс и лекарите и ние се опитвахме да и го спестим лечението без шанс за подобрение.
Дано е  намерила своя покой там някъде.

И да аз вече съм си цяло сираче на 45, станах такова на 43. Голяма съм, сираче за мен се казва на малко дете останало без родители, но ма.... му, точно така се чувствам Сирак, без тях, каквито и да бяха, те си ми бяха мама и тати и адски ми липсват 🖤🖤
Аз също не съм в добри отношения с баща си и си мисля, че някой ден ще се обвинявам за това, но за да се стигне до тук вина имам не само аз. Особено след смъртта на майка, точно като теб го чувствам - ходя да му чистя, пера и готвя "по задължение". Трудно му изтърпявам поведението, присъствието, приказките и всичко останало. Той по принцип е доста обсебващ характер и е способен да ти вмени чувство за вина. Винаги той е жертвата, никога не прояви емпатия към мен, че останах без майка. От неговата загуба по-голяма няма, само той страда и т.н. Но това само на думи. Истината е, че експлоатираше майка докато беше жива да му бъде домашна помощница и сега като я няма остана без прислужница, та се опитва да ме манипулира аз да вляза в тази роля. Щял да ми препише апартамента, на сестра ми нищо нямал да остави. Търпях безгласно няколко месеца, но в крайна сметка заявих, че не желая никакви имоти и не отивам при него с надеждата да ми препише нещо, а защото е мой баща и имам дълг да го обслужвам. Видя, че не му се поддавам на шантажите, сега започна да ме манипулира на тема здравословно състояние. Болен е, умира и т.н. Водих го на кардиолог, на невролог, на скенер, на изследвания - всички казват, че няма видим проблем, освен обичайните старчески изменения (на 84 години е). Запя нова песен - докторите не разбират. Щял да си умре сам и изоставен. Обясних, че имам семейство и дете. Не мога да бъда непрекъснато при него. Обиди ми се.

Съжалявам, че ви натоварих, но трудно се издържа. В същото време понякога ми е жал за него, защото виждам как годините напредват и става безпомощен.
Това са въьрастови изменения. Повечето стават егоисти и са като малки деца. Искат непрекъснато някой да се занимава с тях. На една приятелка баща й изведнъж реши, че втори път една манджа не може да яде. И тя се принуди всеки ден да готви по една порция за него за обяд и вечеря. Майка й беше починала вече, а тя ходеше на работа и имаше приятел при когото преспиваше понякога. Вероятно това провокира баща й да търси начин тя да се занимава повече с него. Не го преживявайте, знам че е трудно, но когато много остареят те не са същите хора, които ние познаваме. Гледайте го естествено  колкото Ви е възможно, но не изпитвайте чувство за вина, че не можете да изпълните всичките му изисквания. Каквото и да правите, той все ще е недоволен.

# 5 222
  • Мнения: 22
Здравейте, моята майчица отлетя Cry

Толкова болка,лекарите казаха че се оправя и я намерихме така.Поне си отиде в съня Innocent
Съболезнования, анонимен.🖤🥺
Лек път на душата й..
Сили занапред. 🙏

# 5 223
  • Мнения: 194
Здравейте! Много се уплаших… мама, милата ми все още се бори с мъката от загубата на тати и не е добре със сърцето. Миналата година беше с мъждене, приета в болница. Вчера ми звънна, че пулсът и се е качил до 140. Има таблетки, веднага взе, утре ще ходи при личната и с направление на кардиолог. Въпреки, че наскоро беше. След загубата на тати просто треперя и искам да направя всичко, за да може да я запазя…
От снощи , дали защото се притесних, дали защото наближава 12 ( ще станат 10 месеца от загубата на тати) навсякъде нещо изпуква. Вчера като легнахме, без никой да пипа нищо, падна една завивка. Днес цял ден имам усещането, че някой ме наблюдава.
Само ме е страх за мама. Тати много ми липсва, но го моля всеки ден и него и Бог да ми я опазят още!
Вие имате ли подобни усещания покрай дата на кончина на вашите непрежалими родители?

# 5 224
  • Мнения: 194
Днес стават 10 месеца без тати…
Не мога още да повярвам, аз живея с мисълта, че ще го видя. Може би е механизъм на мозъка, но искам да вярвам, че е така.
Никога не съм вярвала колко много боли загубата на родител. Колко силно може да страда душата…
Почивай в мир безценен мой🕯

# 5 225
# 5 226
  • Мнения: X
Гушнахме се ...пуснахме ръце!
Някой ден ще доразкажем!!
Девет дни не виждам усмивката ти!:cry:

# 5 227
  • Мнения: 123
Прегръдка АНОНИМЕН!

# 5 228
  • Мнения: 845
Татко днес прави 9дни.
Отидох самичка на гроба, сложих цветя,прелях ,запалих свещичка Cry
Щях да остана но от другата страна видях едно млади роми или бежанци незнам точно какви бяха и тръгнах
Малка цветарчице, дано всичко покрай теб се оправи и Бог пази твоята майчица:heart:. Прегръдки

# 5 229
  • Мнения: 7 260
Днес стават 10 месеца без тати…
Не мога още да повярвам, аз живея с мисълта, че ще го видя. Може би е механизъм на мозъка, но искам да вярвам, че е така.
Никога не съм вярвала колко много боли загубата на родител. Колко силно може да страда душата…
Почивай в мир безценен мой🕯
Силно ви прегръщам. И аз не знаех какво е да загубиш родителя си и да те боли толкова много. Но когато загубиш и двамата си родители, болката е неописуема. Преди мислих, че разбирах някого, който е загубил родител или.родители, но нищо не съм разбирала. Както и тези, чиито родители са живи, не разбират и усещат болката на вече.загубилия.родител или родители.
Преди 2 дни имах РД и ми беше много тъжно без мама и тати.

Последна редакция: ср, 12 ное 2025, 18:39 от Анонимен_7

# 5 230
  • Мнения: 845
Днес стават 10 месеца без тати…
Не мога още да повярвам, аз живея с мисълта, че ще го видя. Може би е механизъм на мозъка, но искам да вярвам, че е така.
Никога не съм вярвала колко много боли загубата на родител. Колко силно може да страда душата…
Почивай в мир безценен мой🕯
Силно ви прегръщам. И аз не знаех какво е да загубиш родителя си и да те боли толкова много. Но когато загубиш и двамата си родители, болката е неописуема. Преди мислих, че разбирах някого, който е загубил родител или.родители, но нищо не съм разбирала. Както и тези, чиито родители са живи, не разбират и усещат болката на вече.загубилия.родител или родители.
Преди 2 дни имах РД и ми беше много тъжно без мама и тати.
Cry
Да , болка е неописуема !:grinning:.
И за един е болезнено,а за двамата е ..., все едно си никой . Няма я тяхната сила и грижа . Няма ги очите, които да те гледат

# 5 231
  • Мнения: 194
Много ви благодаря! Аз по природа съм много емпатична, страдам с останалите. Но да, болката е несравнима. Ако не си се сблъскал не знаеш. Боже колко ме болеше душата… спомням си, че имаше моменти, в които плаках и молех тати да ме вземе. Сега просто живея с мисълта, че раздялата ни е временна и ще го видя. Пазя мама, дано Бог ми я запази дълго…
Прегръщам ви и благодаря за тази подкрепа! Безценна е!

# 5 232
  • Мнения: 89
Много ви благодаря! Аз по природа съм много емпатична, страдам с останалите. Но да, болката е несравнима. Ако не си се сблъскал не знаеш. Боже колко ме болеше душата… спомням си, че имаше моменти, в които плаках и молех тати да ме вземе. Сега просто живея с мисълта, че раздялата ни е временна и ще го видя. Пазя мама, дано Бог ми я запази дълго…
Прегръщам ви и благодаря за тази подкрепа! Безценна е!
Аз усещах физическа болка в гърдите, когато майка ми си отиде. Буквално ме болеше душата.😔

# 5 233
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 966
Също и аз. И не ме отпуска.

# 5 234
  • София
  • Мнения: 12 606
Също и аз. И не ме отпуска.

Сега след 4,5 години отпуска. Но си стои тъпо и дълбаещо.

Общи условия

Активация на акаунт