Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 400 128
  • 5 318
  •   1
Отговори
# 5 265
  • Мнения: 842
И майка я няма и татко на 13ти прави 40дни
Умишлено избягвам хората,за да не ме питат.
Един съсед оня ден ме пита за татко,като излизах от хода ,аз го погледах и го подминах. Не мога да го изрека. А днес отново ме връхлитаха думите на лекаря когато каза ,че татко е починал . Взех да плача и да се задушавам.
Незнам обаче трябва да се справя

# 5 266
  • Мнения: 7 260
Тази вечер научих, че леля ми заминава да живее за постоянно в Киев при сина си, снаха си и внучетата й. Заминава заедно с вуйчо ми. Почувствах се вече.съвсем сама. Сърцето ме стегна. Няма на кой да разчитам вече. А с нея споделям всичко. Поне знаех, че ако се скарам сериозно с брат ми, знаех къде да отида. Сега няма къде. Не се разбирам с брат ми. Задушава ме това. Още повече.ми.липсват родителите ми.

# 5 267
  • Мнения: 7 728
Щом не се разбирате с брат ти, не общувай с него. Това,че ти е брат, не означава, че трябва да те обременява и натоварва психически.

# 5 268
  • Мнения: 4 142
Анонимен_7,това явно с неразбирането с брат сестра  е масово след загубата на родителите, не ни стига загубата ами после и конфликтите. Изведнъж теб хваща паника, но ще се увериш, че можеш с всичко да се справиш. Не се предавай , тук в темата ще получаваш съвети и подкрепа от непознати хора, това ти стопля сърцето , не си сама, кураж и сили ти пожелавам.

# 5 269
  • Мнения: 1 923
Аз със сестра ми и сега не се разбирам, понеже иска имоти, а не поглежда баща ни. Постоянно пуска хапливи коментари по мой адрес, била съм му лична счетоводителка (понеже ходя до пощата да му взимам пенсията, защото сам не може да стигне), била съм му лична прислужница, натискала съм се, правила съм мили очи и т.н. Тя искала да прави ремонт на апартамента на родителите ни, но в следващия момент ми казва "Този апартамент не е мой, за какво да правя ремонт ако татко ще го остави и на теб". И да не продължавам. Грозно е.

А аз се разкъсвам на три между него, моя дом и работата, понеже сестра ми го посещава веднъж на високосна.

# 5 270
  • Мнения: 193
За съжаление ще се съглася. Не знам защо е тази битка и борба за имоти…??? Никога, ама никога не ме е интересувало какво ще стане с имота. За какво ми е нещо, като ги няма родителите? Мама да ми е жива и здрава, дано живее дълго. Болката за тати остава завинаги. Не да взема, бих дала всичко да го върна в света на живите при нас.
А относно братя и сестри с времето се уверих, че приятелите стават понякога по-близки от кръвни роднини.
Тук ни обединява болката от загубата и това е силна връзка. На мен лично много ми помага да претъпявам болката! Прегръщам ви❤.

# 5 271
  • Мнения: 193
Цели 11 месеца без тати днес…много ми липсва. Цял ден мисля за него… 💔 Тати обожаваше филмите за Зоро, днес дават “Легендата за Зоро”.

Последна редакция: пт, 12 дек 2025, 22:06 от Малката_цветарка🌷

# 5 272
  • Мнения: 842
Днес изкарахме 40 на татко.
Бог  да го  прости!
Трудно беше, но оставих шалчето уж да не го спирам

# 5 273
  • Мнения: 123
Да почиват в мир татковците ви, Малката цветарка, Please! 🖤🖤

# 5 274
  • Бургас
  • Мнения: 25 907

А относно братя и сестри с времето се уверих, че приятелите стават понякога по-близки от кръвни роднини.

Това винаги съм го казвала и е така! За съжаление, колкото и да боли....Истина е!

Никога не съм имала нормални отношения с брат ми....Винаги, от деца сме имали конфликти и така до последния му ден.... Вгорчи ми живота и все още го прави, макар и от ония свят! Последствията са налице!

# 5 275
  • София
  • Мнения: 12 606
Винаги съм казвала, че споделянето на гени не е предпоставка за близост.

# 5 276
  • Мнения: 1 923
Да, така е. Дори бих казала, че роднините понякога са нещо като натрапени приятели. Ако не ти е приятно да си с тях, трябва да поддържаш някакви контакти и цивилизовани отношения само защото ти се падат роднини. С колеги и приятели прекарваме повече време и споделяме повече общи интереси отколкото с кръвни роднини (особено по-далечни такива). Например, от години имаме конфликт с моя леля и нейните деца - наши братовчеди, но още бабите и дядовците ни повтаряха - Не може така, трябва да се разбирате, роднини сте. Събирахме се при баба и дядо зорлем за Коледа и други празници, за да не им чупим хатъра. Е, познайте какво стана като си отидоха старите и притегателния център изчезна - изпокарахме се и от години не се виждаме, а веднъж едната ми братовчедка дори ме срещна случайно на улицата и пресече на другия тротоар, за да не мине покрай мен. И причината за влошените ни отношения не е имот, а клюкарстване, завист, интриги, ровене в чуждите работи и т.н. Та, толкова по темата с роднините.

# 5 277
  • София
  • Мнения: 12 606
Всъщност няма нищо задължително на този свят, включително поддържането на отношения с токсични хора, било то и роднини. Въпрос на лична устойчивост на натиск.

# 5 278
  • София
  • Мнения: 659
Ех, момичета.....
И аз идвам при Вас.
Днес стават 20 дни , откакто загубих моята майчица...
Нечовешка болка е това!
Загубих най-святото за мен, загубих най-добрата си приятелка, най-добрия ми събеседник, най- големия ми отдушник.
Въздух нямам, толкова мъка..

# 5 279
  • Мнения: 123
Съболезнования,  Bubeto! 🖤
Трудно е и ще бъде трудно още дълго време.
Ще се притъпи болката, но кога, при всеки е различно. Пиши, споделяй, питай, каквото те вълнува. Помага.......

Общи условия

Активация на акаунт