Публикувана: 30 дек. 2005, 16:00 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2006, 23:31 ч.

Как решихте, че искате бебе?

4 691
59
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Може ли желанието за бебе да бъде погрешно?
Какви са основните страхове, свързани с желанието за бебе?
Какви са основните емоции и усещания, които хората изпитват по отношение на желанието за бебе?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Може ли желанието за бебе да бъде погрешно?
  
  Желанието за бебе обикновено е истинско и вродено у жените. Въпреки това, то може да се появи в различни етапи от живота и да бъде повлияно от различни фактори, като например работата с деца, срещата с подходящ партньор или други житейски обстоятелства. Важно е да осъзнаете и да се подготвите за отговорността, свързана с родителството.
- Какви са основните страхове, свързани с желанието за бебе?
  
  Основните страхове, свързани с желанието за бебе, включват страх от неподготвеност за родителство, финансови притеснения, съмнения относно способността да бъдеш добър родител и опасения относно промените в живота и отношенията. Тези страхове са често срещани и е важно да се признае, че те са нормална част от процеса на подготовка за родителство.
- Какви са основните емоции и усещания, които хората изпитват по отношение на желанието за бебе?
  
  Хората изпитват различни емоции и усещания по отношение на желанието за бебе, като включват вълнение, мечти и радост. Те обаче също могат да изпитат страхове, тревоги и несигурност. Важно е да запомните, че тези смесени чувства са нормална част от процеса на подготовка за родителство.
- Какви са основните предизвикателства при отглеждането на деца?
- Какви са основните емоции, свързани със загубата на бебе?

# 30 4 ян. 2006, 19:34 ч.

Стара Загора
Мнения: 7 593

Цитат на: Фъстъчка в ср, 04 яну 2006, 19:21

Но трябваше да намеря и подходящия татко, което не беше лесно.
Едно е да си имаш гадже, друго е да искаш да отгледаш бебе с мъж до себе си...
Когато видях в съпруга си (тогава си бяхме още гаджета) мъжът, когото съм търсела, то някак си въпроса за бебе беше направо решен...аз исках едно малко негово копие, което да е символ на нашата любов, а той искаше едно малко мое копие... чакаме с нетърпение да видим резултата!

Пожелавам ти близнаци за да няма сърдити Mr. Green

# 31 5 ян. 2006, 22:16 ч.

Мнения: 7 475

Цитат на: Еовин в ср, 04 яну 2006, 11:26

да карам 4 курс бременна.Или поне правеща бебе Grinning

Само че то кой знае кога ще е моят 4 курс, нещо се съмнисвам да е догодина Laughing

Ох, и аз такива желания имам и много искам да стане. Само дето съм още първи курс и ми се вижда толкова далеч newsm45

# 32 6 ян. 2006, 11:14 ч.

Здравейте настоящи и бъдещи майчета!!! От както реших да се пробвам и аз / да ставам майче/ открих този форум. Чудесни сте!!!! А как се реших- просто знам че трябва вече, и че сега е времето. И преди съм искала но сега като, че ли е най-силно.Може и от възрастта да е / 28 г/ но така го чувствам. Успех на всички. newsm51

# 33 7 ян. 2006, 01:46 ч.

Мнения: 1 516

При мен се появи неистово желание да си имам бебе (с първия ми приятел) още на 17, като бях първи курс студентка. Точно тогава се роди племенникът ми и когато го разхождах навън, всички си мислеха, че е мое, и аз се надувах от кеф Grinning

и изпитвах едно особено чувство, същото когато си завъждаш котка или фикус Mr. Green

Но... човекът се оказа хем неподходящ, хем бебе не му беше на първо място в списъка с нещата, които иска от живота на този етап.
Когато срещнах моя мъж, още на първата година, ей така, съвсем спонтанно заговорихме за желанието си да имаме деца ЗАЕДНО. Наблюдавах го и разбрах, че е Той. Не сме правели нарочни опити тогава, но като ми дойдеше, както някой спомена по- горе, изпитвах лека тъка, а не облекчение.
Правехме планове най- напред да се сдобием със собствено жилище, да имаме стабилни доходи, кариера и тогава бебе. Да, ама не. Не удържахме на желанието си и така се сдобихме със фъстъчка. Живеехме под наем, понякога отваряхме касичката, за да си купим хляб и билети за градския транспорт- съвсем сериозно! Но се справяхме със всичко, защото се случи това, което най- много искахме Hug

И наесен ще се опитаме за второ Praynig

# 34 7 ян. 2006, 12:37 ч.

Мнения: 1 844

Когато се омъжих на 18 години, въобще не исках бебе - не бях готова за това, пък и исках да следвам и да имам висше образование. Когато станах на 23 години изведнъж много ми се прииска да имам бебе - и аз не мога да си обясня как така се появи това желание, ей така, от нищото. Когато каката стана на 3.5 г. започнах да гледам завистливо майките с количките, но не планирахме тогава второто си дете - моментът не беше подходящ. То пък ни изненада в засада. Е, много му се радвахме, макар и без да е планирано. И ми се струва, че като малкият порасне, пак ще ми се прииска да си имам бебе.

# 35 7 ян. 2006, 12:48 ч.

Мнения: 1 950

На 29 години срещнах човека, постепенно осъзнах, че искам да бъдем заедно, да имаме хубаво и голямо семейство, че искам и съм готова да бъда майка. Иначе си бях едно егоистично същество, което се интересуваше само от себе си. Промених се Wink

На него му трябваше малко повече време обаче Wink

# 36 7 ян. 2006, 14:14 ч.

Мнения: 133

Осъзнах,че искам бебче,когато преди 2г забременях,но за съжаление радоста ми беше за кратко,направих спонтанен аборт в 9седмица.
И сега пробваме от година,но уви.
Пожелавам на всички по newsm30

# 37 7 ян. 2006, 16:01 ч.

Аз срещнах бащата на моите деца сравнително рано - омъжих се на 20 години. Обаче и двамата учехме и решихме да изчакаме за бебето... През годините, през които учехме, желанието ми за бебе се засили неимоверно. Гледах децата по улиците и чак ми се плачеше, че отлагаме Embarassed

Е, завършихме, намерихме си постоянна работа и бебето стана на втория опит. Най-накрая и аз бях горда и щастлива мама Heart Eyes

Обаче синът поизрастна и аз пак започнах да се заглеждам по количките на мамите Wink

Резултатът го виждате Mr. Green

Само че този път стана след 2 години опити...

# 38 9 ян. 2006, 17:33 ч.

Мнения: 264

опеределно си мисля, че това е свързано с намирането на мъжа-половинка ;о) аз трудно си представях,че ще мога чудесно да живея с някого, обаче всичко се случи - един мъж успя да намери ключа към сърцето ми, "прибра" ме в неговата къща барабар с кучето и ми сложи халка на пръста Laughing

а аз усетих, че съм намерила мъжа, от когото искам да имам дете Praynig

Последна редакция: пн, 09 яну 2006, 17:41 от Lychezarka

# 39 9 ян. 2006, 23:21 ч.

Мнения: 2 271

Усетих,че единствено ми липсва бебето!И като ме хвана манията само това мислех и надувах главата на мьжа ми докато и той не почувства огромно желание!

# 40 9 ян. 2006, 23:27 ч.

Мисля, че в наши дни ние твърде много задълбаваме в това, дали да имаме дете, кога точно да стане това, как ще се справим и т.н. Ние не сме виновни, просто начинът на живот го изисква, а всъщност става дума за нещо толкова естествено и може би най-важното нещо, заради, което сме на тази свят. Почти съм сигурна, че нашите баби и прабаби не са си задавали подобни въпроси и деца са се раждали независимо от нелекия им живот.Имам син на 6 години и,макар че съм на 35, много искам да имам и още едно дете. Отглеждам го с цялата любов, на която съм способна, допуснах и някои грешки, но мисля, че имам още сили и търпение, за да възпитам и още едно дете. На фона на стряскащите статистики относно демографския срив, какво да ви кажа друго, освен - не си задавайте екзистенциални въпроси, а дайте живот! Wink