Агресията в детските книжки

Ами на "здравей те", "с мъжа ми купих ме", "кутий" и други такива, плод на нечетенето в детска възраст и неученето в училище. Дали родителите, които филтрират класически приказки в детството, не оформят ограничен светоглед на своите деца, не провокират фантазията и любовта към класическата и стойностна литература в по-късна възраст...Аз съм чела Андерсен, ясно ми е, че не е четиво за две-три годишни и бих съобразила, а не да се учудвам като купя книгата. От друга страна, разни адаптирани от господин и госпожа НИКОЙ класически приказки, са като онова "Под игото" от 100 страници, което се мъдри по рафтовете на книжарниците, предназначено за някой мързелив ученик с крайно ограничен ум. Не подценявайте интелекта и фантазията на децата, за разлика от нас, те не са такива буквалисти. Естествено, че ако мама започва да се припотява и възмущава докато чете приказката, и детето ще се смути. Като сте били деца, не сте се възмущавали от това "насилие".

Аз също. 
Да не ме разберете погрешно.
Май проблемът идва от това, че дечицата ни са на различна вързаст, поне виждам, че някои обсъждат Дядовата ръкавичка, други - андерсон и т.н. Това са приказки за различни възрасти.
Аз също нямам против детето ми да изживее определени емоции чрез книгите и определено ако детето ми беше момиче щях да я пускам и до по-късна възраст без бански на плажа без да се притеснявам. Но с агресията в това свят ще я запозная възможно най-късно. Това исках да кажа. И особено когато е безпричинна и нелогична, непровокирана и т.н. /като в Дядовата ръкавичка/ - ще я спестявам.

Когато бях дете, харесвах Пинокио. Наскоро закъсах за книга и я препрочетох. Направо се потресох.  Но не я спестих на детето, нито му спестих Андерсен. Както съм ги чела аз, така сега и децата ми ще ги четат.
Подкрепям написаното от Реза. 

Първо, никъде в книжката не пишеше, че приказката е оригинална история на Андерсън. Така, че аз реших, че е просто версия на Малката русалка, подобна на или на Дисни. И второ преди да се заяждаш хайде прочети малко по-внимателно къде пък съм писала, че съм я чела на детето аз първо прочитам всичко сама, след това решавам дали става или не. И накрая не, не допуснах, че идиотите са избрали точно жестоката версия на Андерсън, за която всички тук се съгласиха, че не е подходяща за деца. Чети по-внимателно преди да пишеш

За филтрирането и цензурата имах предвид на първо място издателствата и Министерството на образованието или там която държавна институция урежда законово печатните издания. Предполагам има някакви правила които трябва да се спазват от издателствата но може и да греша.  

А че мама би филтрирала според собствените си разбирания не се и съмнявам (независимо от интелекта й). А и така е редно да бъде!    Щом смятаме за редно и най-вече необходимо да филтрираме средата в която децата ни растат и примерно да не ги излагаме на цигарен дим (макар че в ежедневието и в живота цигарен дим се предлага в изобилие) защо да не филтрираме и агресията от страниците на детските книжки. Само защото децата така или иначе ще се срещнат с агресията все някога в живота не ми се струва разуман причина лично на мен!?  Нали затова сме родители! Важно е всеки да знае кое е най-доброто за собствените му деца!

Тук (Канада) книжките и съдържанието им е съобразено с възрастта за която са предназначени и може и да не ви се вярва но няма агресия в книжките за най-малките а и за по-големи пак не съм срещала агресия. Аз работя в училище за деца със аутизъм и имаме библиотека за деца до 10 години. Работим с много книжки ежедневно та съм запозната.  

Сега на моето момиченце чета за Каю Елмо Франклин Мечо Пух Little Bear (Малкото мече - доста подобна като замисъл с Франклин) и много други които ги има и на детския ТВ канал и са много поучителни и приятни и аз самата им се наслаждавам и се забавлявам с тях. И никак не спестяват лошите неща в живота а напротив - показват доброто и лошото но на съвсем достъпен език и чрез премерени изразни средства!

Иска ми се обаче да четем и на български и то в рими че моето момиченце има интерес към римуваната реч. Римуваната реч помага много за развитието на речника паметта концентрацията на вниманието и още много ползи носи та затова търся да четем подходящи книжки на български и от български автори!

Благодаря за линковете и ще се радвам и други да споделят и дадат заглавия на детски книжки които са ги впечатлили с това че няма лоши думи и грозни сценки отразени с разкошни картинки!  


 

Reni., съжалявам ако съм те засегнала, реагирах така, защото Андерсен ми е любим автор. Това, че не е подходящ за 4 годишно дете, не означава, че не е подходящ за 9-10 год. Така че няма нищо идиотско, че е на детския щанд, точно там му е мястото    Когато версията е адаптирана, тогава се уточнява - преработена от:... (стои името на някого или лого, както например Дисни), а когато е оригиналната версия, нищо допълнително не пише, обикновено.

Аз лично не одобрявам преработените версии на книги и приказки, по принцип. Фолклорните приказки е ясно, че нямат единствен оригинал и във времето нещо е отпадало, друго е прибавяно. Но истории, в които характерът на героите и развръзката  са подменени, не ги харесвам, смятам че такива копиета са една от причините много деца да не прочетат после оригинала, където е истинският смисъл. За мен е жалко, че все повече деца свързват "Книга за джунглата" с шаблонните картинки на Дисни, а не с историята на Киплинг.  Ама явно няма как...
Разбира се, има и много съвременни книжки за деца, които са прекрасни.  

Доста често се смайвам от текстовете на приказките.....
Необходимо ли е елемента на насилие да е така цветущ? Може да остане в някакъв по-замаскиран вариант.
Преди дни четохме Малечко-Палечко.....Великанът кла наред...
Когато стигам до такива описания си ги префасонирам както мисля, че ще е по-добре. Виж, когато е в рима приказката е по-трудно....

Описана е реалността от онова време. Факт, че животът е бил много тежък за по- бедните хора.

Jennie, виж в тази тема Книжки от Български автори  И аз събирам мнения за хубави български книжки, писани на български, а не преводни.

Що се отнася до насилието в книжките... освен че все пак е добре човек да  знае кой текст за каква горе-долу възраст е подходящ,  и това би трябвало да е отбелязвано поне на новоиздаваните книжки, но от друга страна, децата наистина възприемат приказките по друг начин

За мое огромно удивление, любимата приказка на сина ми, още от 3-4 годишен беше за Умник Гюро - умираше от смях с това 'имаше ли Гюро глава или нямаше'  Както и за Чичо Пею и за тримата глупаци.

Мине не мине време и някое младо майче изтрещи на тая тема 
Наистина ли никой вече не си спомня как е възприемал приказките навремето, като дете? Ами аз помня една приказка за братята и златната ябълка, в която летеше единия брат с някаква птица, пък тя огладня и той й даде да му ръфне от крака (перифразирам, не съм я чела от дете). Сега ми звучи мега зловещо, тогава ми се струваше най-разумното решение.
Също и дивите лебеди на Андерсен - преди малко с изненада прочетох в друга тема, че било много зловещо плетенето на пуловери от коприва - ами на мен това ми беше страшно интересно.
Та нека да излезем малко от матрицата на Дисни Не е хубаво децата да се гледат под похлупак.

А това направо ми напълни душата 
 

Винаги ми е било пълна загадка, как така се получава, че срещу агресията и грубостта в книжките (филмчетата и т.н.) се роптае ... агресивно и грубо

Какъв е смисълът да пазим децата си от агресия, ако в същото време охотно им я демонстрираме? Вероятността детето да повтори чутата от нас самите дума "идиот" е в пъти по-голяма, отколкото "пустата Мецана" от прочетена приказка, не мислите ли?

Aз си спомням как възприемах приказките. Нито ми е било зловещо плетенето на ризи от коприва, нито съм се чудила на брата що си даде пръста да му го изяде птицата, нали като не я нахрани няма кой да изведе на горната земя.Така съм си мислила тогава. Сега разбира се разсъждавам, че е можело да издържи на глад още малко,ако брата и беше казал, че храната е свършила, ама и той явно не е бил много умничък.
Не ми е било жал за Вълка, като му напълнили корема с камъни и паднал в кладенеца, все пак беше изял козленцата и трябваше да си получи заслуженото. Ей, сега като голяма ми е жал за него, нали  и той трабва до оцелява, а трева не може да яде.

Бърди това ти изречение много ми освежих настроението тази сутрин!  
Всъщност никак ама никак не съм млада а думата изтрещи я научих преди не повече от седмица!  



 

Chumbi благодаря за заглавията!  

Момичета повечето говорите за възрастта когато вече сте си спомняли как са ви повлияли приказките което означава че сте имали спомени и то цялостни. Значи поне на 4-5 години!

Там нещата са по-различни от тези при 2 годишните! Детето на 4 разбира категориите добро и лошо и има дори собствен филтър до някаква степен.
Децата на 2 се учат тепърва!  

Може би в заглавието още трябваше да уточня че се вълнувам от възрастта 2-3 годишни!  

Възрастта на 2-3 години предполага кратки приказки желателно в стихотворна форма. Има такива доста. Като направя кратка ретроспекция
- на 2-3 се заслушваше щерката в кратки приказки в стихове, ама наистина кратки и с много картинки
- на 4-5 четяхме поредицата Франклин, кратки приказки за животни, кратки български народни приказки
- на 6 минахме на Мечо Пух, Гъбарко и от сорта, въпросния Гъбарко целия го бе научила наизуст
след това вече понякога четяхме някои от приказките на братя Грим, по-дълги български народни приказки, индийски народни приказки /като малка им бях голям фен и все още съм, все си имат някаква поука/.
Като направи 7 сама си избира книжките, които да чете и те рядко са с приказки. Предпочиташе тогава комиксите от серията Уинкс и Уич, както и книжките от серията Уинкс. Сега на 8 предпочита да чете разни енциклопедии, за влакове, кораби, Египет /покрай филмчето Ю-Ги-О колко снимки на египетските пирамиди разгледахме, че и с Гугъл Земя вече сама безпогрешно ги намира/. В момента е на вампирска тематика. Не знам изобщо дали и кога ще дойде ред на Андерсен, а книжката с негови приказки си стои в библиотеката и.
Аз много обичах да чета приказки и като по-голяма. Като малка имах плочи, а след това и касетки с приказки, които пазя и до днес. Във времето на детската градина, приказките които съм имала са били от рода на трите прасенца. После дори си спомням, че аз сама си купувах и четях книжки с приказки, вземах и от библиотеката. И не помня да са ми били някак страшни, нито агресията и жестокостта в тях да ме е плашела. Вече в пубертета спрях да чета приказки и минах на приключенска литература, след това фентъзи и накрая ужасите на Ст. Кинг. Помня как на 15 четях Дракула в леглото с фенерче в едната ръка, а в другата кръст и макар в края и да си умирах от страх ми беше голям кеф. 

Моят син като дете на 4-5г. плака на песента за Зайченцето бяло, защото се загубило в гората и не можело да намери пътя.
Зависи много от чувствителността на детето.
А Андерсеновите приказки естествено, че не съм ги чела на 3-4г деца.