..........за всички мамини звездички......
Завинаги в сърцето ми малка моя!
Завинаги в сърцето ми малка моя!
- Публикувана: 12 дек. 2011, 13:32 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2012, 20:40 ч.
Днес ми е мъчно, защото...15
Дни ще се нижат и часове... Покрай нас и тебе ще се движат хора с усмивки, понесли щастието на раменете си. От това още повече боли, колкото и егоистично да звучи. Но така е понякога. Ще има дни , когато и при нас ще има усмивки за малки радости. Тогава ще се чувстваме гузни. А трябва ли? Не знам...Може би ще трябва да се усмихнем и да покажем, че сме силни и борбени. И тогава ще заживеем в хармония със себе си и околните. За да се радваме на чуждото щастие и да имаме свое...
За всички тях...
За всички тях...
...и стана ангелче...
Малка моя,прости ми...
моля те ела в съня ми.
Изгря звезда,но от това не стана по-светло,
всяка сутрин се будя и се "блъскам" в усмивките на хората,
не спря да боли,а и не искам...
не станах по-добра,
дълго се сърдих на бог,че те взе от нас,но сега осъзнах,че явно ме/е обичал(не че от това ми става по-леко)
не искам да съм силна,
искам да си простя(все още не мога)и да заживея в мир със себе си
искам ти да ми простиш,
а зная,че някога"живота ни"ще почне отначало,
а дотогава бди над нас и пази сестра си,
аз ще пазя спомена и любовта за тебе живи!!!
поклон дете!
Малка моя,прости ми...
моля те ела в съня ми.
Изгря звезда,но от това не стана по-светло,
всяка сутрин се будя и се "блъскам" в усмивките на хората,
не спря да боли,а и не искам...
не станах по-добра,
дълго се сърдих на бог,че те взе от нас,но сега осъзнах,че явно ме/е обичал(не че от това ми става по-леко)
не искам да съм силна,
искам да си простя(все още не мога)и да заживея в мир със себе си
искам ти да ми простиш,
а зная,че някога"живота ни"ще почне отначало,
а дотогава бди над нас и пази сестра си,
аз ще пазя спомена и любовта за тебе живи!!!
поклон дете!
Много красиво казано!
Прегръщам те!
Знаеш ли Мари,наистина първата година се чувствах не гузна,а виновна,че се усмихвам, и защо?
живота не спря...
Сега се смея,прегръщам и се радвам на щастието си като не чувствам това като предателство,но ми трябваха години.
Дъщеря ми "видя"и контактува с кака си,тогава бях в шок,доста изчетох по тема и се поуспокоих някак си. Имам две деца-една звездичка и едно малко и диво слънчице.
Не че не боли,но боли някак по-друго.
Ако не беше починала М.сега нямаше да имаме това.
Сложно е...
Но знам,че всичко се връща...
вземаш-даваш
Така,че майчета кураж,пожелайте го силно и ще го прегърнете
живота не спря...
Сега се смея,прегръщам и се радвам на щастието си като не чувствам това като предателство,но ми трябваха години.
Дъщеря ми "видя"и контактува с кака си,тогава бях в шок,доста изчетох по тема и се поуспокоих някак си. Имам две деца-една звездичка и едно малко и диво слънчице.
Не че не боли,но боли някак по-друго.
Ако не беше починала М.сега нямаше да имаме това.
Сложно е...
Но знам,че всичко се връща...
вземаш-даваш
Така,че майчета кураж,пожелайте го силно и ще го прегърнете
Нашите деца, които останаха при нас dgidgi са различни...
Наистина е сложно, но всъщност е така.
Те носят бремето на нашата мъка. Ние им го предаваме без дори да се усетим.
Едно е детето ни след загубата.След нашата загуба. Нямахме сили за следващо. Всеки ден се моля Бог да ми го пази...
Животът ми не е същият.
Наистина е сложно, но всъщност е така.
Те носят бремето на нашата мъка. Ние им го предаваме без дори да се усетим.
Едно е детето ни след загубата.След нашата загуба. Нямахме сили за следващо. Всеки ден се моля Бог да ми го пази...
Животът ми не е същият.
Дни ще се нижат и часове... Покрай нас и тебе ще се движат хора с усмивки, понесли щастието на раменете си. От това още повече боли, колкото и егоистично да звучи. Но така е понякога. Ще има дни , когато и при нас ще има усмивки за малки радости. Тогава ще се чувстваме гузни. А трябва ли? Не знам...Може би ще трябва да се усмихнем и да покажем, че сме силни и борбени. И тогава ще заживеем в хармония със себе си и околните. За да се радваме на чуждото щастие и да имаме свое...
Марѝ, наистина си с душа на поет!
За мен най-трудно е да постигна мир със себе си. Понякога си представям как се прибирам у дома и сина ми ме чака.
Някак не се чувствам гузна или виновна когато се усмихвам, защото знам, че от това мъката ми не намалява. Тя стои някъде там, дъболко в мен и винаги ще я има, защото той е любовта на живота ми. Дори някога да имам други деца, той винаги ще си остане първородния, онзи към когото съм усетила първо какво е да обичаш своя плът и кръв. Дали някога ще спре тази болка?Дали ще мога да продължа напред? 
Много ми липсват моите две малки ангелчета...
Много ми липсват моите две малки ангелчета...
Желая ви сили и вълшебства на всички !
Дали някога ще спре тази болка?Дали ще мога да продължа напред?
Много ми липсват моите две малки ангелчета...
Много ми липсват моите две малки ангелчета...
mimata_79, винаги ще ти липсват и това е нормално.
Ще продължиш напред заради тях, заради себе си и близките ти. За да имаш шанс отново да бъдеш щастлива и носиш отново живот в себе си! Но трябва време за да утихне болката и затова сме тук, за да споделяме и да си даваме сили!
Stephy , катюнгелче , благодаря ви за подкрепата!
Опитвам да продължа , но има дни в които болката е толкова силна,че не мога място да си намеря. Понеделник бях на преглед и доктора ми каза,че съм напълно възстановена и според него може да започнем с опитите за ново бебе - "да обърнем гръб на миналото и да продължим напред" - това бяха думите му.Аз изпаднах в ужас, не можах да се зарадвам , а това е нещото ,което искам най-много.
Единствено тук имам сили да споделя,когато много ми тежи ,но не винаги намирам думи...вие знаете колко е тежко.
Опитвам да продължа , но има дни в които болката е толкова силна,че не мога място да си намеря. Понеделник бях на преглед и доктора ми каза,че съм напълно възстановена и според него може да започнем с опитите за ново бебе - "да обърнем гръб на миналото и да продължим напред" - това бяха думите му.Аз изпаднах в ужас, не можах да се зарадвам , а това е нещото ,което искам най-много.
Единствено тук имам сили да споделя,когато много ми тежи ,но не винаги намирам думи...вие знаете колко е тежко.
Мимата, докато ти самата не си готова да погледнеш в бъдещето, винаги ще се връщаш в миналото и ще търсиш утеха, но всъщност ще получаваш само болка... На всеки му отнема различно време да погледне напред. Между физически готов и психически готов има разлика, но макар и психически да не си готова и забременееш ще имаш много тъжни моменти.
За два месеца бях физически готова и се насилвах да искам да забременея, но мъжът каза *не сега*, да изчакаме някой месец... След седем месеца бях бременна. В началото плаках много по миналото и това, което не успях да имам... После като разбрах, че ще е момче се разочаровах /загубихме момиченце/, допреди месец му говорих като на нея, но вече психически съм готова да го приема това дете и го чакам като голямото световно чудо...
От разстояние на времето мога да приканя всчики, които още имате възможност да забременеете, просто го направете, борете се за това щастие... Болката е с нас, но има за какво друго да живеем и да се усмихваме...
За нашите дечица
За два месеца бях физически готова и се насилвах да искам да забременея, но мъжът каза *не сега*, да изчакаме някой месец... След седем месеца бях бременна. В началото плаках много по миналото и това, което не успях да имам... После като разбрах, че ще е момче се разочаровах /загубихме момиченце/, допреди месец му говорих като на нея, но вече психически съм готова да го приема това дете и го чакам като голямото световно чудо...
От разстояние на времето мога да приканя всчики, които още имате възможност да забременеете, просто го направете, борете се за това щастие... Болката е с нас, но има за какво друго да живеем и да се усмихваме...
За нашите дечица
Мимата, докато ти самата не си готова да погледнеш в бъдещето, винаги ще се връщаш в миналото и ще търсиш утеха, но всъщност ще получаваш само болка... На всеки му отнема различно време да погледне напред. Между физически готов и психически готов има разлика, но макар и психически да не си готова и забременееш ще имаш много тъжни моменти.
За два месеца бях физически готова и се насилвах да искам да забременея, но мъжът каза *не сега*, да изчакаме някой месец... След седем месеца бях бременна. В началото плаках много по миналото и това, което не успях да имам... После като разбрах, че ще е момче се разочаровах /загубихме момиченце/, допреди месец му говорих като на нея, но вече психически съм готова да го приема това дете и го чакам като голямото световно чудо...
От разстояние на времето мога да приканя всчики, които още имате възможност да забременеете, просто го направете, борете се за това щастие... Болката е с нас, но има за какво друго да живеем и да се усмихваме...
За нашите дечица
За два месеца бях физически готова и се насилвах да искам да забременея, но мъжът каза *не сега*, да изчакаме някой месец... След седем месеца бях бременна. В началото плаках много по миналото и това, което не успях да имам... После като разбрах, че ще е момче се разочаровах /загубихме момиченце/, допреди месец му говорих като на нея, но вече психически съм готова да го приема това дете и го чакам като голямото световно чудо...
От разстояние на времето мога да приканя всчики, които още имате възможност да забременеете, просто го направете, борете се за това щастие... Болката е с нас, но има за какво друго да живеем и да се усмихваме...
За нашите дечица
Благодаря ! Зареди ме позитивно!Дано вашето чудо да се появи около термин и да ви донесе много поводи за усмивки!
Мимата, докато ти самата не си готова да погледнеш в бъдещето, винаги ще се връщаш в миналото и ще търсиш утеха, но всъщност ще получаваш само болка... На всеки му отнема различно време да погледне напред. Между физически готов и психически готов има разлика, но макар и психически да не си готова и забременееш ще имаш много тъжни моменти.
..................но вече психически съм готова да го приема това дете и го чакам като голямото световно чудо...
За нашите дечица
..................но вече психически съм готова да го приема това дете и го чакам като голямото световно чудо...
За нашите дечица
Прекрасно е, че си отново бременна, la vie est belle! Честито!
Пожелавам ти леко раждане и здраво усмихнато момиченце! 
Днес трябваше да имаш рожден ден детенце мое , трябваше да духнеш 4 свещички ,но.........................
Празнувай там ,мило детенце с другите ангелчета,дано сте щастливи там .
за теб мое малко момиченце. 
много ни липсваш.
трябваше да духнеш 4 свещички ,но.........................Празнувай там ,мило детенце с другите ангелчета
,дано сте щастливи там .за теб мое малко момиченце. много ни липсваш. 