Правилно викат старите хора, че простотията не ходи по гората! Има хора, които са такива олигофрени, че не могат да осъзнаят, че въпросът не е в бройката. Че едно не замества друго! - Публикувана: 12 дек. 2011, 13:32 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2012, 20:40 ч.
Днес ми е мъчно, защото...15
Не ги разбирам хората станали са много бездушни.Как могат даже да го помислят, камоли да го изрекат на глас.Ама какво им се чудя.Моите колеги нямат смелост да ми се обадят два месеца и са по-притеснени ,че заместничката ми остава без работа.А аз какво?Нима съм си осъществила мечтата да си родя деца и да ги погреба.Толкова тъжно и бездушно. 
Днес един колега, който ме гледал по телевизията, каза: "Знаех си, аз че имаш по-голямо дете, какво си тръгнала да обикаляш телевизиите?"
Еми, имам. Но това по никакъв начин не прави липсата на малкото ми дете окей.
Еми, имам. Но това по никакъв начин не прави липсата на малкото ми дете окей.
Гледах Ви в предаването и се възхищавам за смелостта и дързостта,че показахте и казахте това което е в реалният живот ,какво се случва всъщност ,а то е пълно безобразие(меко казано)
На мен също много хора ме "успокояваха" с думите нищо нали имаш и друго дете......
Да имам и да ми е живо и здраво,но имам и ангелче,което няма да забравя независимо ,колко деца имам и ще имам-Дай-Боже
Твоя колега е пълен идиот,дано никога не изпита тази болка,която ние преживяваме по-един или друг начин 
,уф... няма и как да разберат,какво ни е в душите 
Сигурно ще ви прозвучи много крайно, но докато човек не го изпита на гърба си не може да го разбере. Всички тези приказки от рода на"Знам какво чувстваш..., Сигурна съм колко много ти е тежко..., Животът продължава... Намери сили и гледай напред... Нали имаш друго дете..."Всичко това казано от човек, който никога не е губил дете звучи нелепо меко казано. Хората са казали, че ако не знаеш какво да говориш, то по-добре би било да замълчиш. Ама не! Някои са философите в живота...
Така е, но освен това не забравяйте, че всеки живее на собствената си планета и вижда нещата различно от другите... Така че каквото и да ви казват, хората живеят техния си живот, не нашия.. Не приемайте нещата лично, много излишна болка и нерви ще си спестите...
Препоръчвам ви да прочетете Толтетските споразумения...
И не се страхувайте от чувствата, които напират и излизат със сълзи....
Препоръчвам ви да прочетете Толтетските споразумения...
И не се страхувайте от чувствата, които напират и излизат със сълзи....
Истина си е, Марѝ, няма какво да се лъжем. Аз също осъзнавам, че докато не ми се случи, не съм и подозирала как боли да загубиш част от себе си. През цялото време приемах бременността си като даденост и за миг не съм мислела, че може да получа такъв шамар! За съжаление се случи и едва тогава разбрах всъщност какво съм изгубила ...
Кажи, приятелю...
Приятелю, защо си тъжен?
Защо главата си навел?
Побутнаха ли те със ръжен?
Нали с крила си на орел?
Приятелю, какво се случи?
Във погледа сълза блести.
Вест лоша ли сега научи?
И тя света ти помрачи...
Приятелю, на мен кажи ми.
Живота минахме в едно.
Вземи и днеска сподели ми.
Аз ще почерпя със вино.
Не искаш... Кой така те смачка?
Ааа... ти изгубил си дете...
Това е друго. И спирачка
сега не може да те спре.
Такава мъка се не дави.
И тази никога не спи...
Човек не може да забрави.
Светът му бавно се руши...
Ала приятелю... Подпри се
на рамото ми. Отдъхни.
За миг един. При мен поспри се.
А после...после пак тръгни.
Така от моята надежда,
от топлинката ще ти дам.
Онази дето ни повежда
напред, приятелю, натам.
Така ще знаеш, че ме имаш.
И в тежките ти зимни дни.
Приятелството е да взимаш,
но и да даваш е нали?
Подавам ти ръката моя.
Във трудният за тебе час.
Ти приеми я като твоя.
По-леко ще се чувствам аз.
И нека болката да стихне.
И нека стане по-добре.
Животът пак да се усмихне...
Приятел си ми от дете...
Лично творчество /МарИ Г./
Приятелю, защо си тъжен?
Защо главата си навел?
Побутнаха ли те със ръжен?
Нали с крила си на орел?
Приятелю, какво се случи?
Във погледа сълза блести.
Вест лоша ли сега научи?
И тя света ти помрачи...
Приятелю, на мен кажи ми.
Живота минахме в едно.
Вземи и днеска сподели ми.
Аз ще почерпя със вино.
Не искаш... Кой така те смачка?
Ааа... ти изгубил си дете...
Това е друго. И спирачка
сега не може да те спре.
Такава мъка се не дави.
И тази никога не спи...
Човек не може да забрави.
Светът му бавно се руши...
Ала приятелю... Подпри се
на рамото ми. Отдъхни.
За миг един. При мен поспри се.
А после...после пак тръгни.
Така от моята надежда,
от топлинката ще ти дам.
Онази дето ни повежда
напред, приятелю, натам.
Така ще знаеш, че ме имаш.
И в тежките ти зимни дни.
Приятелството е да взимаш,
но и да даваш е нали?
Подавам ти ръката моя.
Във трудният за тебе час.
Ти приеми я като твоя.
По-леко ще се чувствам аз.
И нека болката да стихне.
И нека стане по-добре.
Животът пак да се усмихне...
Приятел си ми от дете...
Лично творчество /МарИ Г./
Права си.Аз също опитвам да съм силна,но просто не мога постоянно.От 2 дена само ми минава всичко като филм на ужасите и не мога да спя.Вчера излязохме да се поразсеем със съпруга ми и като седнахме в заведението , през една маса до нас имаше младо семейство с бебе на около 2 месеца - моите бебета трябваше да са толкова големи...едва сдържах сълзите си...знам ,че няма как нищо да се промени.Много е трудно ,но трябва,защото искам и аз да мога да гушна поне едно бебче ,а за това трябва да сме силни и въпреки всичко да се преборим, докато има шанс!
Нека се усмихнем, днес дъщеричката ми става на 2 години. Тя ме крепи в тежките моменти.
Меги, пожелавам здраве, дълъг живот и много щастие на дъщеря ти! 
Обаче, се ядосвам, когато има философи около мен, които ми дават тон в живота без да съм питала. Като например: "айде да си направите друго дете и така ще ви е по-леко от загубата на първото!"
Или в работата, но за там направо не ми се говори, че чух неща, които не са за вярване. Имайте предвид, че не съм наптрапвала нито за миг мъката си. Нито съм имала изблици на мъка, нито съм споделяла как се чувствам - нищо такова.
Не искам да ме разбират, просто толерантност. Но май някои хора наистина са бездушни.
Марѝ
Много хубаво!
Обаче, се ядосвам, когато има философи около мен, които ми дават тон в живота без да съм питала. Като например: "айде да си направите друго дете и така ще ви е по-леко от загубата на първото!"
Или в работата, но за там направо не ми се говори, че чух неща, които не са за вярване. Имайте предвид, че не съм наптрапвала нито за миг мъката си. Нито съм имала изблици на мъка, нито съм споделяла как се чувствам - нищо такова.
Не искам да ме разбират, просто толерантност. Но май някои хора наистина са бездушни.
Марѝ
Много хубаво! 
Благодаря ви сърдечно за поздравите, мили момичета. Майките, които след загубата имат и друго детенце знаят, че това не запълва празнотата, но прави болката по - поносима и осмисля живота ни. Пожелавам на всички момичета тук да намерят щастието, да прегърнат свое детенце и да започнат отново да се усмихват.
Кажи, приятелю...
Приятелю, защо си тъжен?
Защо главата си навел?
Побутнаха ли те със ръжен?
Нали с крила си на орел?
Приятелю, какво се случи?
Във погледа сълза блести.
Вест лоша ли сега научи?
И тя света ти помрачи...
Приятелю, на мен кажи ми.
Живота минахме в едно.
Вземи и днеска сподели ми.
Аз ще почерпя със вино.
Не искаш... Кой така те смачка?
Ааа... ти изгубил си дете...
Това е друго. И спирачка
сега не може да те спре.
Такава мъка се не дави.
И тази никога не спи...
Човек не може да забрави.
Светът му бавно се руши...
Ала приятелю... Подпри се
на рамото ми. Отдъхни.
За миг един. При мен поспри се.
А после...после пак тръгни.
Така от моята надежда,
от топлинката ще ти дам.
Онази дето ни повежда
напред, приятелю, натам.
Така ще знаеш, че ме имаш.
И в тежките ти зимни дни.
Приятелството е да взимаш,
но и да даваш е нали?
Подавам ти ръката моя.
Във трудният за тебе час.
Ти приеми я като твоя.
По-леко ще се чувствам аз.
И нека болката да стихне.
И нека стане по-добре.
Животът пак да се усмихне...
Приятел си ми от дете...
Лично творчество /МарИ Г./
Приятелю, защо си тъжен?
Защо главата си навел?
Побутнаха ли те със ръжен?
Нали с крила си на орел?
Приятелю, какво се случи?
Във погледа сълза блести.
Вест лоша ли сега научи?
И тя света ти помрачи...
Приятелю, на мен кажи ми.
Живота минахме в едно.
Вземи и днеска сподели ми.
Аз ще почерпя със вино.
Не искаш... Кой така те смачка?
Ааа... ти изгубил си дете...
Това е друго. И спирачка
сега не може да те спре.
Такава мъка се не дави.
И тази никога не спи...
Човек не може да забрави.
Светът му бавно се руши...
Ала приятелю... Подпри се
на рамото ми. Отдъхни.
За миг един. При мен поспри се.
А после...после пак тръгни.
Така от моята надежда,
от топлинката ще ти дам.
Онази дето ни повежда
напред, приятелю, натам.
Така ще знаеш, че ме имаш.
И в тежките ти зимни дни.
Приятелството е да взимаш,
но и да даваш е нали?
Подавам ти ръката моя.
Във трудният за тебе час.
Ти приеми я като твоя.
По-леко ще се чувствам аз.
И нека болката да стихне.
И нека стане по-добре.
Животът пак да се усмихне...
Приятел си ми от дете...
Лично творчество /МарИ Г./