Готова ли съм за бебе или не?

Мисли малко по-позитивно иначе така никога няма да се решиш да имаш деца 

Я ми кажете как беше при вас, мами?

Какво имаш в предвид как е било?За раждането или за това кога сме се почувствали готови за бебе питаш?

Ми и за двете ме интересува...

Аз се почувствах готова за дете чак след като завърших висшето си образование, бях започнала да печеля пари (имах стабилна работа) и бях вече омъжена от 3 години - т.е. бях сигурна и в мъжа до мен, че точно от него искам да имам деца. Както и бях готова да подсигуря материално едно бебе (а не да разчитам на мама и тате )
Roxana Dark - ти си само на 19 год.
Аз като бях на 19 хич не ми беше до бебета; гледах си живота, учех...
Кога една жена (момиче) е готова за бебе е много индивидуално и лично нещо. При мен така е било, при вас със сигурност е друго.

Когато аз се почувствах готова за бебе,бях сигурна,че мъжа ми(тогава гадже)е човека от когото искам деца,че той ще е перфектният баща на моите деца.Лягахме си с мисълта за бебе,ставахме с тази мисъл и през целия ден си мислихме за бебе.Тогава разбрах,че съм готова,че е дошъл момента да стана майка 

Според мен първо трябва добре да познаваш човека, от който искаш да имаш дете. Аз съм на 22, но с мъжа ми живеем заедно от 3 години, а наскоро се оженихме и мисля, че вече съм готова за следващата крачка В момента съм студентка 2 курс и не мисля да прекъсвам за да мога да гледам детето си, а и няма кой друг да го гледа докато аз уча по цял ден, затова решихме с мъжа ми да изчакаме и да почнем с опитите към края на годината. Така евентуално ще съм бременна по време на 3 курс и когато се роди детето ще имам време да го гледам, а в 4 курс бабите ще помагат по малко, защото тогава има само упражнения и то един ден от седмицата примерно
Сега докато чакаме проучваме какво да направим (изследвания,прегледи и т.н. ) и ще можем да спестим пари за да сме подготвени за бебето Има много хора, който мислят че да се планира една бременност е лудост, но за мен това е сигнал, че си отговорен към себе си и бъдещото ти дете 

 

и ние с моя сме бяхме ентусиазирали за дете когато бях 2ри курс,но решихме че е по-добре първо да завърша,сега съм четвърти курс и ми остана само преддипломната практика и държавния изпит и вече не смятаме да чакаме,въпреки че нямам работа сега,скоро ще започна защото вече няма да съм ангажирана с лекции,а както знаем детето няма да стане за месец или два,така че опитите си текат и живота си се развива.Планирането е хубаво нещо,въпреки че никога не можеш да си сигурен за изненадите,които ти предстоят.Както имаше една приказка: "Ако искаш да разсмееш Господ,разкажи Му за плановете си"

Когато бях на 20 въобще не мислех за деца, честно, но тогава и мъж не можеше да задържи вниманието ми за повече от няколко месеца. Сега съм на 27, университетът е зад гърба ми, работя на едно и също място вече пета година и обожавам работата си. Дотолкова, че когато за първи път минаха мислите за бременност и бебе през главата ми първо говорих с шефката си, която е много разбрана и ме подкрепи изцяло, обсъждахме как и дали бих могла да продължа работа от дома, Кой ще гледа детето не е единственият фактор, парите не са никак малко, особено ако, както е предполагам на твоя възраст, нямаш приятелки с деца, които да ти услужат с дрешки, колички и т.н. Бившият ми не беше готов за деца и го планираше за след 6 години, затова го зарязах. Сега съм с доста по-стабилен мъж, говорим открито и правим всичко възможно да започнем с опитите до няколко месеца - сменяме жилището, той се прехвърля на по-добре платена позиция, където ще може да работи и от вкъщи, нещата се наредиха перфектно. Мисля че е въпрос на 2-3 месеца да започнем. Мисля, че това е по-правилният начин да подходиш към майчинството. Грешката ми е, че чаках до 27, наистина, щеше ми се да бях започнала преди 2 години, щеше да е по-леко. Но съдбата си знае, сега съм благодарна, защото човекът, с когото бях определено нямаше да е добър баща за децата ми.

Estlar,защо мислиш,че е грешка,че си чакала до 27 години?Аз мисля,че 25-30 години са идеална възраст за първо дете.Достатъчно улегнал си,университетът е зад гърба ти,натрупваш известна рутина в работата и така.За мен,определено,преди 25 години е рано за дете.

kiksi neznam za Gospod no az se smiah ot surce na tazi fraza  iiii si e mnogo viarno !!!
ta taka... kum temata . Mislia 4e si e napulno vuzmojno da se su4etae u4eneto s mai4instvoto.Bratov4edite mi sa cial jivot stydenti ( mislia 4e karat 3-to visho ) rabotiat i gledat beb4o sami4ki. Po vajno e dali 4oveka do teb e "Pravilnia'' , koeto e tvurde otnositelno,za6toto edva li ima jena,koiato rajda detence na niakoi,s koito ne smiata da e cial jivot zaedno ....i vupreki tova samotnite maiki sa mnoooogo ....zatova triabva da se vnimava !Otnosno vuzrastta,vseki 4ovek ozriava po razli4no vreme,taka 4e e glupavo da pitame drygite dali sme gotovi za bebe ili ne !Vsiaka sama moje da otgovori na tozi vupros!

Стефанел, съгласна съм с теб, че преди 25 е твърде рано за дете. Може и да е индивидуално. Виждам много прекрасни майки в този форум, които са родили първото си дете и по-рано. Лично аз преди 25 не бях готова. Това, от което се опасявам е, че ако продължа с изчакването, здравето ми няма да го позволи. Имам хронично заболяване на бъбреците, което не се комбинира добре с бременност, знам че инфекциите на бъбреците водят до какво ли не. Освен това има съмнения за ендометриоза. Не ми е правена лапароскопия, така че не е потвърдено, дано не е. При това положение и риска от проблеми със зачеване и износване, осъзнах, че е по-добре да започнем с опитите веднага, без да му мислим много много. Мисля си за всички жени, които чакат "подходящия момент", който рядко настъпва само за да разберат, че борбата тепърва започва. Така че макар и да съм съгласна, че под 25 е рано, не одобрявам и двойки, които отлагат прекалено много, уверени, че месеца, в който решат да имат дете, съдбата ще им го сервира на сребърен поднос. В момента, в който една жена е сигурна в мъжа до себе си, не виждам сериозни поводи за отлагане. Винаги има начини да се осигурят достатъчни финанси, жени с доста по-малки доходи от познатите ми, които изчакват, се оправят и то перфектно. Ще ми се да има тема в този форум с истории за това как точно се оправят младите семейства, защото имам познати, които си мислят, че ако нямаш 3000 на месец не можеш да осигуриш нищо на детето си. Както и ако нямаш собствено жилище, ако не си завършил университета, ако не си имала работа в този момент и т.н Реалността според мен е друга и много от майките тук са се справяли с далеч по-малки възможности и без да са имали всички "условия". Ако и нашите родители бяха разсъждавали така, нас нямаше да ни има. Не съм за безотговорното правене на деца, а за малко по-снижени критерии на бъдещите родители за това от какво и колко точно има нужда едно дете. (Представата на брат ми, че образованието било скъпо, защото нямало да си прати детето в държавно училище и докато няма възможността да осигури това не иска да има деца, например, е доста показателна).

Моя прадядо е имал много интересна приказка и според мен не звучи старомодно,той я е казал на всичките си зетове: "Не е важно колко изкарваш,а как ги харчиш".Можеш да живееш с 300 можеш и с 3000,важното е да си правиш сметката.Въпреки,че наистина сега времената са трудни и 300 няма да ти стигнат само за храна и памперси

В днешно време е трудно както и да го погледнеш....
Но наистина е важно как харчиш парите си...
Забелязала съм хора които се оплакват от кризата...все нямат пари...а си купуват Айфончета...лаптопчета...
Скъпи обувки и т.н.
Ние винаги сме пестили в нашия дом. Още от малка ме учеха, че щом нещо не ми е нужно ...не трябва да го искам ей така, защото другите го имат.