Готова ли съм за бебе или не?

  • 9 777
  • 125
  •   1
Отговори
  • Мнения: 15
Здравейте, пред голяма дилема съм,ако можете дайте ми съвет...Аз съм на 20 години и съм студентка имам си приятел с който от скоро сме заедно,но нещата между нас станаха по сериозни.Много се обичаме и се разбираме идеално.Той е на 25 години и е имал 2 сериозни връзки до сега едната 4 години другата 3..Аз преди него също ходих с едно момче 4 години,но това ми е единствената сериозна връзка :Д И така той много иска да живеем заедно и да си имаме бебе,аз също го искам,но ме спират някой неща:До сега не съм правила такава сериозна крачка страх ме е да не сбъркам,а относно бебето незнам от това също ме е страх :Д Хем го искам,хем мисля,че ми е рано незнам много съм объркана.И ученето трябва да зарежа,а на нашите няма да им хареса много и това ме спира от една страна..Моят приятел все ми казва,че прекалено много се съобразявам с тях и че все мисля какво ще кажат другите...Незнам вие как мислите дали съм готова за това..?? Но преди да тръгна с него никога не съм искала да бъда майка изобщо даже,но сега нещо се промени Sad Моля дайте ми съвет Simple Smile))

# 1
  • Мнения: 15
Здравейте, пред голяма дилема съм,ако можете дайте ми съвет...Аз съм на 20 години и съм студентка имам си приятел с който от скоро сме заедно,но нещата между нас станаха по сериозни.Много се обичаме и се разбираме идеално.Той е на 25 години и е имал 2 сериозни връзки до сега едната 4 години другата 3..Аз преди него също ходих с едно момче 4 години,но това ми е единствената сериозна връзка :Д И така той много иска да живеем заедно и да си имаме бебе,аз също го искам,но ме спират някой неща:До сега не съм правила такава сериозна крачка страх ме е да не сбъркам,а относно бебето незнам от това също ме е страх :Д Хем го искам,хем мисля,че ми е рано незнам много съм объркана.И ученето трябва да зарежа,а на нашите няма да им хареса много и това ме спира от една страна..Моят приятел все ми казва,че прекалено много се съобразявам с тях и че все мисля какво ще кажат другите...Незнам вие как мислите дали съм готова за това..?? Но преди да тръгна с него никога не съм искала да бъда майка изобщо даже,но сега нещо се промени  Моля дайте ми съвет ))

# 2
  • Мнения: 27 524
Моето лично мнение е, че трябва първо да завършиш, после да има работа поне един от вас и тогава бебето. То е важна крачка напред, ти си едва на 20, просто няма никакъв смисъл да се бърза, би било безотговорно и го намирам за излишно.
Разбира се, вие ще си прецените, но щом питаш - така мисля аз  Hug

# 3
  • Мнения: 15
Благодаря ти Simple Smile

# 4
  • Мнения: 15
Той има работа,това не е проблем Simple Smile)

# 5
  • Мнения: 1 172
Аз си мисля, че щом го задаваш този въпрос публично, значи още не си съвсем готова. Може би след месец, два, година... Не знам. Вероятно имаш нужда да поживееш с тази идея - според мен отговорът ще ти се избистри изведнъж и няма да имаш нужда да питаш никого, просто ще го знаеш. Пожелавам ти успех, каквото и да решиш! Hug

# 6
  • Мнения: 15
Благодаря ти Simple Smile да права си не съм съвсем готова за бебе не че не го искам,но приятелят ми много за това незнам какво да правя.Но както казваш ти сигурно няма да мисля дълго ще почакам още малко няма да бързаме Simple Smile)

# 7
  • Мнения: 15
опа тоест Прав си :Д

# 8
  • София
  • Мнения: 8 002
Моят съвет е да поживееш първо с приятеля, да видите дали си пасвате, включително и на битово ниво. На тази възраст нямаш бърза работа, подреди си приоритетите.

# 9
  • Мнения: 739
......но ме спират някой неща:До сега не съм правила такава сериозна крачка страх ме е да не сбъркам,а относно бебето незнам от това също ме е страх :Д Хем го искам,хем мисля,че ми е рано незнам много съм объркана......

Питаш и сама си отговаряш Laughing
Едва на 20 год. си - поживей си, завърши си образованието и тогава мисли семейство да създаваш.
И не прави тази грешка да зарязваш ученето.

# 10
  • Мнения: 1 773
Не, не си готова. Ти си студентка. С този човек сте отскоро, в началото винаги изглежда идеално. Мразя, ама много мразя такива мъже дето само себе си гледат - да те върже с едно бебе, да прекъснеш образованието си - такава ли е идеята? Ако някой обича някого, му помага да се развие, бебето може да почака.

# 11
  • Мнения: 1 086
Аз на 20 години мислих само на коя дискотека по-рано да отида и някой споменеше ли ми за бебе ми се искаше да го убия  Joy
И тогава имах сериозно гадже, е вече не съм с него....

Много мои приятелки родиха тогава, сега 5-6 години по-късно или са разведени или бабите гледат внуците, докато те си "живеят".

Предполагам има много други млади жени, които не изпитват тази потребност "да си поживея"...

От друга страна, сега аз искам бебе, а не става....

# 12
  • Мнения: 11 876
Мое мнение е, че на 20г ти е рано, въпреки че има момичета коита са готови и тогава. Но доколкото виждам ти не си, другото което според мен е по-важно - следването ти. Знаеш ли колко е трудно да се учи и гледа бебе - ще се справиш ли? А другото според мен е пълна глупост - да зарежеш следването заради бебе, и после кога ще завършиш на 25-30г м/у всичките си други ангажименти....не че е невъзможно, но защо трябва да го правиш по трудния начин. А ако това момче те обича и държи на теб, според мен не би трябвало да те притиска и то за нещо толкова сериозно Peace. Аз категорично бих си заявила позицията пред него, но не с оправданието че на вашите няма да им се хареса, говори от свое име.
Желая ти успех!

# 13
  • София
  • Мнения: 4 878
И според мен не си готова.

# 14
  • Мнения: 15
Благодаря много на всички за съветите Simple Smile

# 15
  • Мнения: 2 038
Здравей, аз бих те посъветвала първо да поживееш с приятеля си, така ще ти се изясни дали искаш той да е баща на децата ти. Аз също мисля, че си доста млада, по добре е първо да завършиш образованието си, за никъде не бързаш. Бебето е сериозна крачка и е доживотен ангажимент Simple Smile
Ако това е твоят човек и наистина те обича, ще те разбере.

# 16
  • Мнения: 3 963
Според мен първо е редно да поживеете заедно, да видите дали се справяте, дали се разбирате, правите ли компромиси един на друг и чак тогава да мислите за бебе. И е хубаво малко да поучиш, да поработиш, да се опиташ да изградиш някакви връзки. Идея си нямаш колко трудно ще ти е след време - представи си само, след 3-4 години да речем - с бебе на година-две, без никакъв значителен трудов стаж, защото ако мога да съдя си втори курс и най-вероятно вашите ти дават пари, за да учиш (в което няма нищо лошо, не ме разбирай погрешно), не си могла да се справиш с две дини под една мишница и си прекъснала... Пък и ако се случи (което в тази криза далеч не е изключено) мъжът ти да напусне / да го уволнят - какво правим тогава, не можеше да искаш вашите на ви издържат на по 30 години, само защото сега ви е хубаво заедно и ви се иска бебе.
Не ме разбирай погрешно, не те критикувам, а и както виждам самата ти си на същото мнение  Wink

# 17
  • Мнения: 15
Е разбирасе,че няма да разчитам на мама и тати да ме издържат,моят приятел работи,а аз съм първи курс сега.Благодаря ти все пак за мнението не съм те разбрала погрешно Wink

# 18
  • Мнения: 3 963
Моля, все пак ти си знаеш най-добре и не си малка да прецениш ситуацията, пък и ние те познаваме от 2-3 поста, никога съветите ни не могат да са на 100% актуални точно за теб, точно за твоята ситуация.
Най-важното е хубаво да го обсъдите с твоя приятел и да достигнете до решение, което би довело до най-малко негативи  Hug

# 19
  • Мнения: 15
Да точно така ще си поговорим хубаво с моя приятел това е сложна стъпка няма да бързам в никакъв случай Wink

# 20
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Не съм чела другите коментари,но ако аз бях на мястото на авторката,първо бих се уверила,че това е човекът,с който искам да прекарам живота си,после бих се омъжила и тогава бих мислила за деца.20 години може да са много,може да са и малко,зависи от човека.Аз като си помисля как разсъждавах на 20 години и направо се хващам за главата.Определено не бях готова за семейство въпреки,че исках.На 25 години срещнах мъжа си и определено бях много по-зрял човек.
А,по отношение на образованието,ако гледаш сериозно на него и на бъдещата си професионална реализация,би изчакала да завършиш и тогава да забременяваш.Защото едно дете,освен всичко друго се гледа и с пари.А,тези пари трябва да се изкарват по някакъв начин.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 25 287
На 20 години категорично не бих прекъснала образованието си, за да родя, понеже гаджето ме натиска.

# 22
  • Мнения: 1 262
Да, не е за кино и телевизия. Може би си писала и другаде, но сега ми попадна тук.  Laughing Да те посъветвам, пък ти ако искаш ме слушай.
Първото и най-важно според мен е в никакъв случай да не си прекъсваш образованието!!!
Ако можеш съвместно да ги караш и двете неща - давай. Ако ли не - изчакай докато завършиш. АКо приятелят ти държи на  теб, ще те изчака. АКо ли не, прав му път. Може да си много влюбена и да ти се струва, че ако се разделите, ще дойде краят на света, но не е така. С времето ще разбереш, че е станало по-добре. Разбира се, може да се окаже разбран човека и да те изчака.
Мога да ти кажа от опит, че да гледаш бебе изисква много здрави нерви. На твоите години и аз не исках бебе и бях казала на тогавашния ми мъж (с който се разведох впоследствие), че не искам бебе - не съм готова. Той искаше, но нямаше какво да прави, все пак това е много сериозна крачка.
Та казвам ти, че сега, когато поисках бебе, вече съм на 30 години и пак ми се вижда на моменти много тежко, особено ако няма кой да ти помага. АКо не искаш това бебе, може да се окаже непосилно и нежелано за теб бреме, да изпаднеш в депресия и т.н. А най-лошото е, че няма да можеш да избягаш, тъй като няма да имаш образование, пари, ще си скарана с родителите си и изцяло зависима от този мъж. Ще проклинаш живота си и глупостта си. Изведнъж ще се почувстваш като в клетка, а любовта много бързо ще се изпари.
Имам много близка позната в подобно на твоето положение и за нея е точно, както го описах. Затова -  бебе, когато се почувстваш готова. Не го прави в никакъв случай заради мъж. Само когато сама се почувстваш готова и го пожелаеш. Както казах по-горе - ако човекът държи на теб и те обича, ще те почака. Ако ли не, така или иначе любовта помежду ви много бързо ще се изпари, само дето ще намесите и едно невинно създание в тая каша.
Мисли!

# 23
  • София
  • Мнения: 1 423
Защо всички говорят за прекъсване на образованието? Ако имате достатъчно пари, ако има някоя баба под ръка да го гледа докато си на изпит или в сесия. Когато си сигурна сега или след време действай, никога обстоятелствата няма да са идеални. Ако си родиш бебето на 20 г до 23 г ще е човече в детска градина и спокойно ще може да си ходиш на работа. Имам няколко колежки от университета, които родина докато следвахме и сега си имат поотраснали дечица. стига да го позволява образованието ти и този мъж да ти се закълне, че няма да те върже у вас, а ще си учиш. В крайна сметка не всеки е роден да гради кариера.

# 24
  • Варна
  • Мнения: 25 287
Ами говорим така, защото самата авторка си го казва още в първия пост - че ако забременее ще зареже образованието.

# 25
  • Мнения: 15
Мислих да го зарежа да,но вече съм на друго мнение не всеки може да влезе да учи медицина аз толкова много исках да вляза...може и да имам бебе и да не прекъсвам образованието си това също е вариант. Simple Smile Благодаря ви за мненията Wink

# 26
  • Мнения: 739
mishlety, според мен най-важно е да си напълно убедена, че сегашния ти приятел е човека, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си, с когото искаш да остареете заедно и който искаш да бъде баща на децата ти.
Преследвай мечтите си!

# 27
  • Мнения: 15
Благодаря ти Simple Smile Мисля,че той е човека невероятен е,но времето ще си покаже,ще почакам още Wink

# 28
  • София
  • Мнения: 1 423
Ако учиш медицина, положението се усложнява! трябва да прецениш наистина как ще се справиш с ученето, присъствието на лекции и т.н. голяма част от останалите специалности се съчетават с бебе, но медицината не съм сигурна как ще я изкараш.

# 29
  • Мнения: 15
Еми уча за мед сестра мисля,че няма да ми е много трудно имаме 2 бременни в курса и са с големи привилегий Simple Smile

# 30
  • Мнения: 739
Е, добре, ама ти сега недей заради привилегиите само да забременяваш  Grinning
Завърши си образованието, намери си работа, виж дали все още ще си със сегашния ти приятел и тогава си решавай. Дай шанс да се развие връзката ви, поживейте заедно да видиш дали си пасвате напълно. Вярвам ти, че е невероятен, ама нещата много се променят, когато вместо да ходи по дискотеки или да излиза с приятели ще трябва да сменя памперси.

# 31
  • Мнения: 1 086
Еми уча за мед сестра мисля,че няма да ми е много трудно имаме 2 бременни в курса и са с големи привилегий Simple Smile

А като родят как ще се справят с учението?

Не съм завършила медицина, но имах колежка в курса, която постоянно се опитваше да мине с номера, че е дошла на изпита, едвам е намерила кой да й гледа детето, едвам учила защото плачело, а накрая я и скъсали.... Е ,някъде минаваше номера, ама кара трети курс два пъти  Mr. Green

# 32
  • София
  • Мнения: 1 423
Да учиш за медицинска сестра не е най-трудното нещо на света, има много по-сложни неща. Ще се справи с бебето и после ще си работи спокойно.

# 33
  • Мнения: 15
Е, добре, ама ти сега недей заради привилегиите само да забременяваш  Grinning
Завърши си образованието, намери си работа, виж дали все още ще си със сегашния ти приятел и тогава си решавай. Дай шанс да се развие връзката ви, поживейте заедно да видиш дали си пасвате напълно. Вярвам ти, че е невероятен, ама нещата много се променят, когато вместо да ходи по дискотеки или да излиза с приятели ще трябва да сменя памперси.


Аз не съм казала,че заради привилегиите ще забременявам Simple Smile просто имах предвид,че не е чак толкова трудно да имаш бебе и да учиш медицина Wink

Еми уча за мед сестра мисля,че няма да ми е много трудно имаме 2 бременни в курса и са с големи привилегий Simple Smile

А като родят как ще се справят с учението?

Не съм завършила медицина, но имах колежка в курса, която постоянно се опитваше да мине с номера, че е дошла на изпита, едвам е намерила кой да й гледа детето, едвам учила защото плачело, а накрая я и скъсали.... Е ,някъде минаваше номера, ама кара трети курс два пъти  Mr. Green


Ами защо да не се справят,ако има кой да ги гледа баба,майка? Wink

Последна редакция: нд, 18 дек 2011, 18:54 от Boten Mary

# 34
  • Мнения: 27 524
Мисля,че той е човека невероятен е

По принцип невероятните не карат 20-годишните си приятелки да си зарязват следването и да раждат деца  Wink Просто е несериозно и незряло.

# 35
  • Мнения: 15
Мисля,че той е човека невероятен е

По принцип невероятните не карат 20-годишните си приятелки да си зарязват следването и да раждат деца  Wink Просто е несериозно и незряло.


Той не ме е карал да зарязвам следването даже обратното Wink

# 36
  • Мнения: 80
Здравей!Не мога да ти дам съвет,но мога да ти кажа какво стана с мен.На 24 години съм.Бях на 19 когато тръгнах с моя приятел,все още сме заедно.Два три месеца след като тръгнахме заживяхме заедно,аз станах студентка,сега напролет завършвам.Имаше един период,някъде след първата година когато много се бяхме ентусиазирали да имаме дете.Правихме опит един месец,не се получи.От самата мисъл че може да съм бременна преди да ми дойде много се плашех,все пак бях  още първи курс,все още на 20 и така,като поговорихме с моя решихме, че все още не ни е време.Та радвам се,че тогава не се получи.Поживей с него да видиш какво ще се получи,дали наистина толкова много си пасвате,за да имате деца.Поздравявам те за това че учиш медицина,изкарай си я много е хубаво това да знаеш,че имаш зад гърба си образование.

# 37
  • Мнения: 130
Не, просто правилен съвет за да не се вкарва толкова млада във "филма".

# 38
  • Мнения: 1 262
О, щом мислиш да учиш медицина - в никакъв случай не се отказвай! Особено, ако си се насочила да станеш общо практикуващ лекар. Свекърва ми работи като такъв и такова нещо като криза в тая сфера няма, а това е много важно в днешно време!
Друго: тя  е родила и е продължила да учи, но е оставила бебето си на 40 дена да го гледа баба му (нейната свекърва). А тя (моята свекърва - много сложно го обясних  ooooh!) е отишла в София да учи и живеели на квартира с нейния мъж (иначе са от село и са оставили детето при баба му на село) и са си ходили на село 1 път седмично. Та мисълта ми е, че ако има кой да гледа бебето нон-стоп, можеш да родиш и да учиш, но ако няма - по-добре не рискувай. От опит ти казвам, че гледането на дете не е лесна работа, а много често е дори неблагодарна. Трябва здрав дух, здрави нерви, здраво тяло, изобщо едно голямо изпитание за тялото и за нервите, а най-вече за връзката. Много връзки дори се провалят на този етап, защото гледането на бебе никак не е както човек си го представя - много по-трудно е (доживях да го кажа  и аз; не вярвах докато не го почувствах на гърба си) ooooh! Образованието ти за момента е най-важно - от това зависи твоето бъдеще! Пак ще кажа - мисли! Може много да си промениш мнението и за мъжа, и за връзката ви докато станеш на повече години - не избързвай!

# 39
  • Мнения: 3 242
Завърши си и после ще му мислиш Simple Smile Правенето на децата е лесна работа , ама ако се окаже , че той не е мъжът на мечтите ти ???

# 40
  • Мнения: 9 865
Едва ли нечие мнение тук, може да ти даде готовия отговор, той си е в теб, в твоите чувства, в обстоятелствата, силите и възможностите, в партньора ти и вашите отношения.
Аз мисля, че трябва да си дадеш време, изкарай си 1-ви, 2-ри курс на спокойствие, все пак, те са важни, запознаваш се с колеги, преподаватели, с материята, така ще прецениш по-обективно дали ТИ ще се справиш с няколко дини под мишницата. Има прекрасни  примери - жена учи 3 висши и отглежда 2-3 деца, докато междувременно работи на 2 места, но това не е за всеки.

# 41
  • София
  • Мнения: 4 878
Завърши си и после ще му мислиш Simple Smile Правенето на децата е лесна работа , ама ако се окаже , че той не е мъжът на мечтите ти ???

Ако се е окаже, че не е мъжът на мечтите й ще си намери друг.   Wink (На тая крехка възраст почти сигурно е, че ще има друг). Детето обаче си остава за цял живот. Друг е въпросът, че не е много добър вариант да го хвърли на бабите да го отглеждат.

# 42
  • Мнения: 1 262
За една жена с малко дете е много по-трудно да намери подходящ мъж. Гледам майка ми, след като се разведоха с баща ми поне 10-12 години не можеше да намери подходящ мъж и мъжете се отказваха най-вече заради това, че има 2 малки деца.  (И тя млада и зелена - забременяла на 17 със сестра ми, мен ме е родила на 20, на 22 се развела, пак никой не я искаше въпреки че беше и все още е хубава, а тогава беше и млада; чак над 30 години намери мъж, който да се обвърже с нея, иначе не я вземаха насериозно. А ние вече бяхме пораснали, когато си намери втори мъж. Но обикновено никой не взима това предвид, когато се обвързва с някой - все си мисли, че любовта им ще е вечна. Реалността обаче поднася изненади и то неприятни. Моите наблюдения са, че всички, които се женят/омъжват млади, се развеждат. АЗ също минах по тоя път, сестра ми също. Затова казвам - не избързвай!)
Така че и това не е опция. Децата са нещо сериозно.  Naughty
Иначе и майка ми след като ме е родила е ходила на изпити, но пак баба ни ни е отгледала, за да може тя да учи - май е било навик едно време така да се процедира.  Laughing Но днес времената са различни - повечето баби също ходят по цял ден на работа и нямат възможност да се занимават с деца.

# 43
  • Мнения: 27 524
Има прекрасни  примери - жена учи 3 висши и отглежда 2-3 деца, докато междувременно работи на 2 места, но това не е за всеки.

 smile3538 smile3538 smile3538

Тази жена лично ли я познаваш? Просто ми се струва абсурдно  Crazy

# 44
  • София
  • Мнения: 4 878
Този пример не е прекрасен, ами направо плашещ. Добре, че не се среща в реалността.

# 45
  • Мнения: 3 242
  Има прекрасни  примери - жена учи 3 висши и отглежда 2-3 деца, докато междувременно работи на 2 места, но това не е за всеки.

Хахаха ама трите виШи по едно и също време или през няколко години Simple Smile

# 46
  • Мнения: 15 067
Дали си готова или не, решаваш само и единствено ти. Това, че не трябва да се съобразяваш на 100 % с родителите си е вярно, но също така е вярно, че не трябва да се съобразяваш и на 100 % с него. Ако имаш дори и най-малките страхове, по-добре изчакай. Нищо няма да ви стане да поживеете малко заедно и след година-две, ако наистина го искаш, да имате дете!

# 47
  • София
  • Мнения: 4 878
Дали си готова или не, решаваш само и единствено ти. Това, че не трябва да се съобразяваш на 100 % с родителите си е вярно,

С родителите си ще не ще, ще трябва да се съобрази, при положение, че крои планове те да й гледат детето.

# 48
  • В уютен дом! Елените
  • Мнения: 59
На твоя въпрос, мисля че си си отговорила и сама?! Моят отговор е че не си готова за  newsm30 ! Когато с мъжа ми решихме, че искаме бебе вече беше обща наша мечта! Бяхме поживяли заедно, познавахме до болка плюсовете и минусите си и когато бебето се появи и грижите за него доста промениха ежедневието ни.Така че опознай приятеля си и ако след това той още е невероятен, значи е достоен да бъде до теб и да е баща на децата ти!Успех

# 49
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 560
А аз искам да те попитам има ли висше образование приятелят ти . Има и такива  мъже ,които не искат жените им да са по- умни от тях и единствинният начин да спреш да учиш е да ти направи бебе.Така дори самата ти няма да се усетиш как си "бременна , боса и до печката "- там където той смята ,че ти е мястото .

# 50
  • София
  • Мнения: 4 878
Да, срещат се и такива комплексари. Или го е страх, че ако не е вързана с бебе, може да го зареже.

# 51
  • Мнения: 9 865
Извинете, в този подфорум хиперболата явно не е позната стилистична фигура, ще поясня, преувеличих, за да стане смешно.
Навсякъде чета за хипер-успешните работещи жени, домакини и майки (едновременно, ако някой пита), които са на максимума във всички сфери, плюс непрестанно повишаване на квалификацията... и куп други неща. Доколко някой им помага или те преувеличават свръхвъзможностите си, оставям на ваша преценка.
Но дори, когато някой казва, аз учех и гледах бебе, което не е невъзможно, аз си знам, че не е за мен и моята специалност, например, затова съветът ми беше да изчака и сама да прецени като види натоварването в специалността и пр. Grinning
Съвсем отделни са личните й отношения с мъжа до нея, които не бих могла да коментирам.

# 52
  • Мнения: 3 242
Прекрасната свинкарка , в момента уча ,но с ясното съзнание че ако забременея ще трябва да прекъсна! Имах намерение да взема майка ми да ми помага , но дори и това няма да ми помогне кой знай колко.
В началото когато започнах да уча  изрично ни предупредиха ,че ако има бременни между нас или такива които смятат да забременяват в близките 3 години да се откажат още от сега.
Чета какво е писало момичето за нейните бремени колежки с какви ''привилегии'' се ползват и направо им завиждам Simple Smile Та вси4ко зависи къде учиш и какво учиш! При мен се иска 100% присъсвие и отсъствие по болест от един месец води до прекъсване!

# 53
  • Мнения: 1 262
А аз искам да те попитам има ли висше образование приятелят ти . Има и такива  мъже ,които не искат жените им да са по- умни от тях и единствинният начин да спреш да учиш е да ти направи бебе.Така дори самата ти няма да се усетиш как си "бременна , боса и до печката "- там където той смята ,че ти е мястото .
ТОва ми звучи много достоверно. Точно такива мъже в началото са страхотни, готови света да ти поднесат на тепсия, но щом се омъжиш за тях и им родиш деца, стават от другия лагер - започват да тъпчат жената до себе си, да не й позволяват да излиза никъде като същевременно те не се спират и животът става пълен ад. Особено за жената, която дори няма опция да се изнесе нанякъде и да почне да работи... нещо според квалификацията й или липсата на такава, ако не е завършила. Така мъжът й набива убеждението, че без него не може да се справи и я държи вкъщи като заложница. Така хубавото младо момиче се превръща в отрудена жена без усмивка на лицето, с труден живот, единствено я крепи мисълта за детето и се състарява външно с поне 10 години. А да би знаела да не бърза и да завърши преди да предприеме сериозната стъпка, че поне да си намери по-добра работа в случай, че нещата не потръгнат!

# 54
  • Мнения: 15
А аз искам да те попитам има ли висше образование приятелят ти . Има и такива  мъже ,които не искат жените им да са по- умни от тях и единствинният начин да спреш да учиш е да ти направи бебе.Така дори самата ти няма да се усетиш как си "бременна , боса и до печката "- там където той смята ,че ти е мястото .

Да има даже сега кара последната година и завършва Simple Smile

# 55
  • Мнения: 218
Според мен си готова за бебе щом можеш да си го представиш в ръцете си...Аз от малка харесвам деца, но  когато се влюбих истински осъзнах че искам бебе. Макар, че и двамата мислим че е рано и се пазим всеки път когато ми закъснее дори с ден и се замечтаваме, та дори като ми дойде се разочароваме. А напоследък не просто искам бебе, а постоянно мисля за това...
Пък и е хубаво да си млада майка, детето ти ще е пораснало, а ти ще си още млада и красива. А в този живот винаги има трудности независимо дали си с бебе или без....

# 56
  • Мнения: 27 524
Пък и е хубаво да си млада майка, детето ти ще е пораснало, а ти ще си още млада и красива.

По принцип е така. Обаче лично мое мнение е, че това не трябва да става с цената на прекъснато образование и/или тръснато бебе на бабите за отглеждане  Stop

# 57
  • Мнения: 646
И според мен все още не си готова за бебе,замисляш се защото приятелят ти го иска и го обсъждате.Първо завърши, поживейте известно време заедно да видите как ще потръгнат нещата и след това виж дали си готова за тази голяма крачка в живота.Ти сама ще разбереш когато си готова и имаш желание за бебе.

# 58
  • Мнения: 65
И моят съвет е да поживеете известно време с приятеля ти двамата, вижте дали си пасвате. 

# 59
  • Мнения: 74
Не мисля, че си готова. Само на 20 год. си, не избързвай. Завърши образованието си, опознай приятеля си. Ако и след това все още мислиш, че той е човекът, с когото искаш да създадеш семейство - направи го.

# 60
  • Мнения: 15
Според мен си готова за бебе щом можеш да си го представиш в ръцете си...Аз от малка харесвам деца, но  когато се влюбих истински осъзнах че искам бебе. Макар, че и двамата мислим че е рано и се пазим всеки път когато ми закъснее дори с ден и се замечтаваме, та дори като ми дойде се разочароваме. А напоследък не просто искам бебе, а постоянно мисля за това...
Пък и е хубаво да си млада майка, детето ти ще е пораснало, а ти ще си още млада и красива. А в този живот винаги има трудности независимо дали си с бебе или без....


Мерси много само ти до тук ми казваш,че съм готова за бебе Simple Smile пък и аз взех все повече да го искам,все повече се влюбвам особено след снощи пак говорехме за това и решихме да опитаме Simple Smile Simple Smile

# 61
  • Мнения: 15
Благодаря ви все пак на всички за съветите Wink

# 62
  • Мнения: 218
Давай смело! И аз натам се ориентирам.. Wink

# 63
  • Мнения: 68
Моето мнение е, че независимо дали той има работа или не, би било добре и ти да помислиш да учиш и да завършиш образованието си. Млада си за дете, а и не винаги човека, в който си лудо влюбена е човек, с който можеш добре да живееш в битов план. Трябва си време да свикнеш и да опознаеш един човек, след това вече може да мислите заедно за дете. Simple Smile

# 64
  • Мнения: 218
Моето мнение е, че независимо дали той има работа или не, би било добре и ти да помислиш да учиш и да завършиш образованието си. Млада си за дете, а и не винаги човека, в който си лудо влюбена е човек, с който можеш добре да живееш в битов план. Трябва си време да свикнеш и да опознаеш един човек, след това вече може да мислите заедно за дете. Simple Smile

Да го хваща докато е навитак.  Laughing

# 65
  • Мнения: 15 067
Ако толкова бързо ще му минава меракът, по-добре да изчака Simple Smile

# 66
  • Мнения: 218
Ако толкова бързо ще му минава меракът, по-добре да изчака Simple Smile

Той хубаво, че иска...моя уж иска, пък като кажа, че ми е закъсняло и се припотявя...и "Оле хубавка, какво ще правим?"  Laughing Laughing

# 67
  • Мнения: 15 067
Да де, те на думи искат! Моят бивш зет много искаше дете, изкара душата на сестра ми и на 21 тя роди прекрасна дъщеря. И изведнъж той осъзна, че не бил готов да става родител и се разведоха година и половина след раждането на детето. Така че, ако ще му минава меракът, по-добре да мине преда да е забременяла, а не след като е родила!

# 68
  • Мнения: 218
Всеки човек е различен...Можем само да се надяваме, че човекът до нас е искрен и сигурен в чувствата си...

# 69
  • Мнения: 15 067
Разбира се!Трябва да сме позитивно настроени и да вярваме, че животът е прекрасен.

# 70
  • Мнения: 534
Моето мнение е, че независимо дали той има работа или не, би било добре и ти да помислиш да учиш и да завършиш образованието си. Млада си за дете, а и не винаги човека, в който си лудо влюбена е човек, с който можеш добре да живееш в битов план. Трябва си време да свикнеш и да опознаеш един човек, след това вече може да мислите заедно за дете. Simple Smile

Да го хваща докато е навитак.  Laughing
ooooh! Joy Joy Joy

# 71
  • Мнения: 218
Хора, а аз какво да кажа...искам бебе а много ме е страх..дали ще боли как ще боли...като чуя думата разкъсване и ми става лошо.. Weary

# 72
  • Мнения: 646
Хора, а аз какво да кажа...искам бебе а много ме е страх..дали ще боли как ще боли...като чуя думата разкъсване и ми става лошо.. Weary

Никой не е казал,че да се става майка е лесно, но пък тази болка си заслужава на 100%  Heart Eyes

# 73
  • Мнения: 60
така е, заслужава си напълно, само си представи какво е да дадеш живот на някой.. аз поне настръхвам от удоволствие само при мисълта

# 74
  • Мнения: 218
Да, но сте чували по новините за майките претърпели инцидент заради лекарски грешки....и за деца останали сирачета...напоследък случаите се зачестиха .. Sad

# 75
  • Мнения: 646
Да, но сте чували по новините за майките претърпели инцидент заради лекарски грешки....и за деца останали сирачета...напоследък случаите се зачестиха .. Sad

Мисли малко по-позитивно иначе така никога няма да се решиш да имаш деца  Simple Smile

# 76
  • Мнения: 218
Я ми кажете как беше при вас, мами? Hug

# 77
  • Мнения: 646
Я ми кажете как беше при вас, мами? Hug

Какво имаш в предвид как е било?За раждането или за това кога сме се почувствали готови за бебе питаш?

# 78
  • Мнения: 218
Я ми кажете как беше при вас, мами? Hug

Какво имаш в предвид как е било?За раждането или за това кога сме се почувствали готови за бебе питаш?

Ми и за двете ме интересува...

# 79
  • Мнения: 739
Аз се почувствах готова за дете чак след като завърших висшето си образование, бях започнала да печеля пари (имах стабилна работа) и бях вече омъжена от 3 години - т.е. бях сигурна и в мъжа до мен, че точно от него искам да имам деца. Както и бях готова да подсигуря материално едно бебе (а не да разчитам на мама и тате Laughing)
Roxana Dark - ти си само на 19 год.
Аз като бях на 19 хич не ми беше до бебета; гледах си живота, учех...
Кога една жена (момиче) е готова за бебе е много индивидуално и лично нещо. При мен така е било, при вас със сигурност е друго.

# 80
  • Мнения: 646
Когато аз се почувствах готова за бебе,бях сигурна,че мъжа ми(тогава гадже)е човека от когото искам деца,че той ще е перфектният баща на моите деца.Лягахме си с мисълта за бебе,ставахме с тази мисъл и през целия ден си мислихме за бебе.Тогава разбрах,че съм готова,че е дошъл момента да стана майка  Heart Eyes

# 81
  • София
  • Мнения: 522
Според мен първо трябва добре да познаваш човека, от който искаш да имаш дете. Аз съм на 22, но с мъжа ми живеем заедно от 3 години, а наскоро се оженихме и мисля, че вече съм готова за следващата крачка Simple Smile В момента съм студентка 2 курс и не мисля да прекъсвам за да мога да гледам детето си, а и няма кой друг да го гледа докато аз уча по цял ден, затова решихме с мъжа ми да изчакаме и да почнем с опитите към края на годината. Така евентуално ще съм бременна по време на 3 курс и когато се роди детето ще имам време да го гледам, а в 4 курс бабите ще помагат по малко, защото тогава има само упражнения и то един ден от седмицата примерно Simple Smile
Сега докато чакаме проучваме какво да направим (изследвания,прегледи и т.н. ) и ще можем да спестим пари за да сме подготвени за бебето Simple Smile Има много хора, който мислят че да се планира една бременност е лудост, но за мен това е сигнал, че си отговорен към себе си и бъдещото ти дете  Simple Smile

# 82
  • Мнения: 218
Според мен първо трябва добре да познаваш човека, от който искаш да имаш дете. Аз съм на 22, но с мъжа ми живеем заедно от 3 години, а наскоро се оженихме и мисля, че вече съм готова за следващата крачка Simple Smile В момента съм студентка 2 курс и не мисля да прекъсвам за да мога да гледам детето си, а и няма кой друг да го гледа докато аз уча по цял ден, затова решихме с мъжа ми да изчакаме и да почнем с опитите към края на годината. Така евентуално ще съм бременна по време на 3 курс и когато се роди детето ще имам време да го гледам, а в 4 курс бабите ще помагат по малко, защото тогава има само упражнения и то един ден от седмицата примерно Simple Smile
Сега докато чакаме проучваме какво да направим (изследвания,прегледи и т.н. ) и ще можем да спестим пари за да сме подготвени за бебето Simple Smile Има много хора, който мислят че да се планира една бременност е лудост, но за мен това е сигнал, че си отговорен към себе си и бъдещото ти дете  Simple Smile

 Hug newsm10

# 83
  • Мнения: 80
и ние с моя сме бяхме ентусиазирали за дете когато бях 2ри курс,но решихме че е по-добре първо да завърша,сега съм четвърти курс и ми остана само преддипломната практика и държавния изпит и вече не смятаме да чакаме,въпреки че нямам работа сега,скоро ще започна защото вече няма да съм ангажирана с лекции,а както знаем детето няма да стане за месец или два,така че опитите си текат и живота си се развива.Планирането е хубаво нещо,въпреки че никога не можеш да си сигурен за изненадите,които ти предстоят.Както имаше една приказка: "Ако искаш да разсмееш Господ,разкажи Му за плановете си"

# 84
  • Мнения: 4 954
Когато бях на 20 въобще не мислех за деца, честно, но тогава и мъж не можеше да задържи вниманието ми за повече от няколко месеца. Сега съм на 27, университетът е зад гърба ми, работя на едно и също място вече пета година и обожавам работата си. Дотолкова, че когато за първи път минаха мислите за бременност и бебе през главата ми първо говорих с шефката си, която е много разбрана и ме подкрепи изцяло, обсъждахме как и дали бих могла да продължа работа от дома, Кой ще гледа детето не е единственият фактор, парите не са никак малко, особено ако, както е предполагам на твоя възраст, нямаш приятелки с деца, които да ти услужат с дрешки, колички и т.н. Бившият ми не беше готов за деца и го планираше за след 6 години, затова го зарязах. Сега съм с доста по-стабилен мъж, говорим открито и правим всичко възможно да започнем с опитите до няколко месеца - сменяме жилището, той се прехвърля на по-добре платена позиция, където ще може да работи и от вкъщи, нещата се наредиха перфектно. Мисля че е въпрос на 2-3 месеца да започнем. Мисля, че това е по-правилният начин да подходиш към майчинството. Грешката ми е, че чаках до 27, наистина, щеше ми се да бях започнала преди 2 години, щеше да е по-леко. Но съдбата си знае, сега съм благодарна, защото човекът, с когото бях определено нямаше да е добър баща за децата ми.

# 85
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
Estlar,защо мислиш,че е грешка,че си чакала до 27 години?Аз мисля,че 25-30 години са идеална възраст за първо дете.Достатъчно улегнал си,университетът е зад гърба ти,натрупваш известна рутина в работата и така.За мен,определено,преди 25 години е рано за дете.

# 86
  • Мнения: 1 490
Както имаше една приказка: "Ако искаш да разсмееш Господ,разкажи Му за плановете си"
kiksi neznam za Gospod no az se smiah ot surce na tazi fraza  hahaha hahaha hahaha iiii si e mnogo viarno !!!
ta taka... kum temata . Mislia 4e si e napulno vuzmojno da se su4etae u4eneto s mai4instvoto.Bratov4edite mi sa cial jivot stydenti ( mislia 4e karat 3-to visho newsm78) rabotiat i gledat beb4o sami4ki. Po vajno e dali 4oveka do teb e "Pravilnia'' , koeto e tvurde otnositelno,za6toto edva li ima jena,koiato rajda detence na niakoi,s koito ne smiata da e cial jivot zaedno ....i vupreki tova samotnite maiki sa mnoooogo ....zatova triabva da se vnimava !Otnosno vuzrastta,vseki 4ovek ozriava po razli4no vreme,taka 4e e glupavo da pitame drygite dali sme gotovi za bebe ili ne !Vsiaka sama moje da otgovori na tozi vupros!

# 87
  • Мнения: 4 954
Стефанел, съгласна съм с теб, че преди 25 е твърде рано за дете. Може и да е индивидуално. Виждам много прекрасни майки в този форум, които са родили първото си дете и по-рано. Лично аз преди 25 не бях готова. Това, от което се опасявам е, че ако продължа с изчакването, здравето ми няма да го позволи. Имам хронично заболяване на бъбреците, което не се комбинира добре с бременност, знам че инфекциите на бъбреците водят до какво ли не. Освен това има съмнения за ендометриоза. Не ми е правена лапароскопия, така че не е потвърдено, дано не е. При това положение и риска от проблеми със зачеване и износване, осъзнах, че е по-добре да започнем с опитите веднага, без да му мислим много много. Мисля си за всички жени, които чакат "подходящия момент", който рядко настъпва само за да разберат, че борбата тепърва започва. Така че макар и да съм съгласна, че под 25 е рано, не одобрявам и двойки, които отлагат прекалено много, уверени, че месеца, в който решат да имат дете, съдбата ще им го сервира на сребърен поднос. В момента, в който една жена е сигурна в мъжа до себе си, не виждам сериозни поводи за отлагане. Винаги има начини да се осигурят достатъчни финанси, жени с доста по-малки доходи от познатите ми, които изчакват, се оправят и то перфектно. Ще ми се да има тема в този форум с истории за това как точно се оправят младите семейства, защото имам познати, които си мислят, че ако нямаш 3000 на месец не можеш да осигуриш нищо на детето си. Както и ако нямаш собствено жилище, ако не си завършил университета, ако не си имала работа в този момент и т.н Реалността според мен е друга и много от майките тук са се справяли с далеч по-малки възможности и без да са имали всички "условия". Ако и нашите родители бяха разсъждавали така, нас нямаше да ни има. Не съм за безотговорното правене на деца, а за малко по-снижени критерии на бъдещите родители за това от какво и колко точно има нужда едно дете. (Представата на брат ми, че образованието било скъпо, защото нямало да си прати детето в държавно училище и докато няма възможността да осигури това не иска да има деца, например, е доста показателна).

# 88
  • Мнения: 80
Моя прадядо е имал много интересна приказка и според мен не звучи старомодно,той я е казал на всичките си зетове: "Не е важно колко изкарваш,а как ги харчиш".Можеш да живееш с 300 можеш и с 3000,важното е да си правиш сметката.Въпреки,че наистина сега времената са трудни и 300 няма да ти стигнат само за храна и памперси

# 89
  • Мнения: 218
Моя прадядо е имал много интересна приказка и според мен не звучи старомодно,той я е казал на всичките си зетове: "Не е важно колко изкарваш,а как ги харчиш".Можеш да живееш с 300 можеш и с 3000,важното е да си правиш сметката.Въпреки,че наистина сега времената са трудни и 300 няма да ти стигнат само за храна и памперси

В днешно време е трудно както и да го погледнеш....
Но наистина е важно как харчиш парите си...
Забелязала съм хора които се оплакват от кризата...все нямат пари...а си купуват Айфончета...лаптопчета...
Скъпи обувки и т.н.
Ние винаги сме пестили в нашия дом. Още от малка ме учеха, че щом нещо не ми е нужно ...не трябва да го искам ей така, защото другите го имат.

# 90
  • Мнения: 3 242
Аз пък след 5 месеца прекарани на легло и само аз си знам с какви болки , си казах майната му на парите !
Пари се печелят стига да сме здрави !

# 91
  • Мнения: 342
Според мен трябва да си наистина сигурна в това какво искаш и тогава да пристъпиш към отговорността да си имаш бебе

# 92
  • Мнения: 25 816
Темата ме интересува,
 прочетох я 2 пъти, ако я прочета и 3-ти , може да се откажа от майчинството...
В живота няма гарaнция !
Дали е той човека дали не е...
Ще успее ли да завърши или не...
Ще стигнат ли парите или не...
НЕ ме нападайте моля . Защото всички сме наясно колко труден е живота с дете, или без дете, но всички сме наясно също и кой от двата има повече смисъл!!!

# 93
  • Мнения: 342
Не мисля, че някой може да те напада, защото си съвсем права. Аз чаках да завърша, да започна работа, да се докажа, да имам кариера, да съм независима и... станах на 32, мога да си позволя много неща. Но сега си мисля - дали не трябваше да имам бебе докато съм млада въпреки трудностите тогава. Сега пътят, който ми предстои ще е доста по-труден.

# 94
  • Мнения: 25 816
И да е по-трудно, отколкото ако беше млада майка ,бъди сигугна, че ще си заслужава!!!
пп :32 са новите 22 Wink

# 95
  • Мнения: 342
 smile3532
как се казваше.... иска ми се, ама не ми стиска Simple Smile това е положението Simple Smile

# 96
  • Мнения: 25 816

   Положението е: исками се и ми стиска, но не става.
 Cry

# 97
# 98
  • Мнения: 68

   Положението е: исками се и ми стиска, но не става.
 Cry

И при мен е така и вече съвсем съм се депресирала ... Sad

# 99
  • Мнения: 25 816
Идва пролет, да се надяваме на положителни резултати... Praynig

# 100
  • На десетия....
  • Мнения: 371
Готова ли съм за бебе? Въпрос на лично  усещане е, няма значение дали си на 20 или на 30 въпроса  е  да си сигурен в това което искаш и да  го искате двама, защото децата трябва да  създадени с любов да са искани и чакани от двама. Всичко друго как ще се случи и какво ще се случи никой не знае, защото живота е това което ни се случва в момента, а не това което искаме да ни се случи. Както е казано: "който иска намира начин, който не иска търси оправдания" , а на тези който искът но нещо не се получава пожелавам късмет и вяра, защото всеки заслужава своето малко чудо Simple Smile

# 101
  • Мнения: 4 569
И аз започвам да се замислям готова ли съм за бебе или не.

В момента, в който една жена е сигурна в мъжа до себе си, не виждам сериозни поводи за отлагане. Винаги има начини да се осигурят достатъчни финанси, жени с доста по-малки доходи от познатите ми, които изчакват, се оправят и то перфектно.
Сигурна съм в него, но ме е страх да поема отговорност за някакво невинно същество. Притеснявам се и за парите.

# 102
  • Мнения: 4 954
Мен също много сълго време ме беше страх, че няма да бъда достатъчно отговорен родител, защото съм малко мързеливичка и не обръщам особено внимание на някакви досадни "подробности". Реших, че тези страхове са безсмислени, и за да се справя с тях, си направих списък с всички неща, заради които смятам, че ще бъда лош родител. Например, не чистя редовно. При моя натоварен график на работа, чистех само веднъж седмично. Това с малко бебе е абсурдно. Започнах да си променям навиците един по един. Е, сега къщата ми се чисти всеки ден. Дори не защото е толкова необходимо, а за да си докажа, че ако нещо е важно за мен, мога да намеря времето и силите да го направя. Мъжът ми се страхува, например, че няма да е добър баща, защото не смята, че има добър характер. След много комплименти и конкретни примери за обратното вече се чувства по-уверен, че няма да бъде катастрофа като родител. Всеки има такива страхове, важно е да разбереш точно защо мислиш, че ще си лош родител и да се промениш, за да си докажеш, че не е така.

# 103
  • Мнения: 68
Напълно споделям мнението на Estlar. Simple Smile

# 104
  • Мнения: 342
И аз споделям!

# 105
  • Мнения: 25 816
Добре го е казала и аз се съгласих smile3503

# 106
  • Мнения: 12
Много интересна тема за размисъл, и аз преди време-8 години, все си мислех, сега не е момента, рано е още,,,после, нека сключим брак, нека обзаведем апартамента, нека се стабилизирам в работното си място, Е мина време нещата се наредиха. Но пък сега нещо не се получава, май не винаги всичко зависи от нас. А желанието за дете в момента ми е много голямо .

# 107
  • Мнения: 342
"Животът е това, което се случва докато ние си правим други планове" Simple Smile

# 108
  • Мнения: 342
"Животът е това, което се случва докато ние си правим други планове" Simple Smile

# 109
  • Мнения: 25 816
Много интересна тема за размисъл, и аз преди време-8 години, все си мислех, сега не е момента, рано е още,,,после, нека сключим брак, нека обзаведем апартамента, нека се стабилизирам в работното си място, Е мина време нещата се наредиха. Но пък сега нещо не се получава, май не винаги всичко зависи от нас. А желанието за дете в момента ми е много голямо .

В същото положение сме толкова много ...   yesПри мен нещата не са наредени напълно ,но вече знам че това няма да ми се случи .
само ако можех да върна времето назад...колко неща бих направила когато му беше времето  1stroller

# 110
  • Мнения: 12
оо да , LUCKY14 - само ако можехме да върнем времето,,,,но живота е просто театър- ние всички се артисти само а сценариста е друг. Важно е винаги да имаме надежда  Peace

# 111
  • На десетия....
  • Мнения: 371
Наистина живота е това което ни се случва, има неща които зависят от нас и такива които не зависят, ние можем да направим само това което зависи от нас и да чакаме да ни се случат другите.
За себе си мога да кажа: на 25 съм и никога не бях искала да имам дете, не се бях замисляла не бях лягала  и ставала с тая мисъл, не бях мечтала и съдбата, живота каквото е там ми играе лоша шега. След рутинен преглед се оказа, че може би никога няма да имам, но аз не спирам да вярвам, че някой някъде е объркал и аз все пак ще имам своето чудо, тогава няма да има значение нищо друго

# 112
  • Мнения: 25 816
Анни 1981, на нашите години можем все още да променяме сценария ,но времето ни притиска. А надеждата не я губя ,аз съм оптимист-реалист. newsm68

# 113
  • Мнения: 12
Е , браво и аз също не се предавам / на 30год./ , а и всеки месец е едно ново начало

# 114
  • Мнения: 4 954
Кукумялка, много съжалявам да го чуя, но на лекари много много вяра да нямаш. От личен опит ти казвам, на мен преди, чакай да сметна, 9 години ми казаха, че ми остава една живот. Грешна диагноза и прибързан доктор. След това ме заплашиха с трансплантаия на бъбрек преди, пак да изчисля, около 4 години? Нито се е налагала, нито пък сега имам някакви проблеми с отписания бъбрек, слава Богу. Такива радикални диагнози не бива да се казват, още по-малко на рутинен преглед.
Стискам палци на всички, дано скоро да се радвате на дечица, а тези, които се чудят дали са готови или не, да помислят без да го отлагат много много. Както казва шефката ми (страхотен човек), не е важно само да разбереш, че има проблем, а да помислиш как да го решиш.

# 115
  • Мнения: 25 816
Вярно ,че лекарите в България са за критика ,аз също не бих приела едно мнение.
Трябва да се търси второ, трето ,пето мнение...

# 116
  • На десетия....
  • Мнения: 371
Estlar,  и аз много се надявам, че е просто диагноза, но съм благодарна, че ме накара да се замисля. Рядко оценяваме едно нещо, преди да го изгубим, колко жени не разбират, не оценяват щастието, което им е дадено и аз бях от тях мислех си, че има време и децата лесно стават. И аз стискам палци на всички, и отлагането не е начин да решиш проблема, защото едва ли някой може да ни гарантира какво ни чака утре.

# 117
  • Мнения: 24
KuKumqlka преди време карах един курс в медицинския,лекциите ни водеше една изключителна жена. Тя даде за пример жена, която доста време се опитвала да си има дете, но все не се получавало.Обикаляла известни и неизвестни лекари, накрая ходила при някой си професор, който категорично и заявил,че деца просто не може и никога няма да има. Ок,но след време въпросната дама забременяла без изобщо да го е очаквала и като родила отишла при въпросният професор с дете на ръце, припомнила му поставената й диагноза и показала резултата  Simple Smile

Заключението на лекторката беше - никога по никаква причина не трябва да се казва на жена, че няма да има деца, такава диагноза няма!

 Та.. не се отчайвайте, нещата си стават като престанеш да ги мислиш, дето се вика - Божа работа  Simple Smile Успех и не вярвайте на всяка диагноза  Hug

# 118
  • Мнения: 25 816
Аз също имам приятелка с тази диагноза, след 9 годишен брак осиновиха момиченце (на годинка май беше като го взеха)  след това тя забременя. В момента има 2 прекрасни дъщери.

# 119
  • Мнения: 4 569
И аз започнах да си задавам въпроса Готова ли съм за бебе? и мисля че не съм. Реална причина няма, просто ме е страх да поема отговорност, отказа от цигарите ме плаши.
Нямам съмнения в него, доказал се е. Той иска бебе, но чака аз да стана готова.А аз все не ставам. Tired

# 120
  • Мнения: 15 067
Естел, има време! Ще станеш готова. Понякога това е по-дълъг процес, понякога става за малко. На мен ми трябваше много време да се почувствам готова, но не съжалявам. Сега съм истински щастлива и се наслаждавам на бременността си, въпреки негативните симптоми. Сигурна съм, че ще се насладя и на родителството, защото ми се случи, когато го исках и се чувствах готова за него! Пожелавам ти успех!  bouquet

# 121
  • На десетия....
  • Мнения: 371
pepelqna, така ми каза и последният лекар с който говорих, че тази диагноза не съществува на 100% особенно в моя случай. Аз се поуспокоих малко, приключвам с прегледи и изследвания и тръгвам на работа за да него мисля много, много.  Живота е пред мен и времето ще покаже какво ще се случи. Естел, един ден  ще се събудиш готова, все пак ние сме разумни същества и щом не си 100% сигурна все пак има причина.

# 122
  • където мечтите се сбъдват
  • Мнения: 790
И аз започнах да си задавам въпроса Готова ли съм за бебе? и мисля че не съм. Реална причина няма, просто ме е страх да поема отговорност, отказа от цигарите ме плаши.
Нямам съмнения в него, доказал се е. Той иска бебе, но чака аз да стана готова.А аз все не ставам. Tired
Аз също много мислих по този въпрос преди да забременея и като че ли ми се струваше,че не бях готова.Но,се уплаших,че годините минават,забременяването ще става все по-трудно и с възрастта рисковете се увеличават.А,аз искам да имам повече от едно дете.Е,страховте ми се оказаха напразни,защото забременях изключително лесно и сега виждам,че това е най-прекрасното нещо,което някога ми се е случвало.Носи толкова положителни емоции и любов в живота ти,че недоумявам как съм могла да не го поискам по-рано.
P.S.На 28 години съм,ще родя живот и здраве на 29.

# 123
  • Мнения: 25 816
Момичета,  bouquet
действа ми много добре да ви чета!

# 124
  • Мнения: 24
KuKumqlka започвай работа,спри да се тормозиш и ще стане точно когато най-малко очакваш. Успех!  Hug

# 125
  • Мнения: 25 816
Интересно ми е какво стана с авторката на темата ,все пак мина доста време...?

Общи условия

Активация на акаунт