Готова ли съм за бебе или не?

Здравей, аз бих те посъветвала първо да поживееш с приятеля си, така ще ти се изясни дали искаш той да е баща на децата ти. Аз също мисля, че си доста млада, по добре е първо да завършиш образованието си, за никъде не бързаш. Бебето е сериозна крачка и е доживотен ангажимент
Ако това е твоят човек и наистина те обича, ще те разбере.

Според мен първо е редно да поживеете заедно, да видите дали се справяте, дали се разбирате, правите ли компромиси един на друг и чак тогава да мислите за бебе. И е хубаво малко да поучиш, да поработиш, да се опиташ да изградиш някакви връзки. Идея си нямаш колко трудно ще ти е след време - представи си само, след 3-4 години да речем - с бебе на година-две, без никакъв значителен трудов стаж, защото ако мога да съдя си втори курс и най-вероятно вашите ти дават пари, за да учиш (в което няма нищо лошо, не ме разбирай погрешно), не си могла да се справиш с две дини под една мишница и си прекъснала... Пък и ако се случи (което в тази криза далеч не е изключено) мъжът ти да напусне / да го уволнят - какво правим тогава, не можеше да искаш вашите на ви издържат на по 30 години, само защото сега ви е хубаво заедно и ви се иска бебе.
Не ме разбирай погрешно, не те критикувам, а и както виждам самата ти си на същото мнение 

Е разбирасе,че няма да разчитам на мама и тати да ме издържат,моят приятел работи,а аз съм първи курс сега.Благодаря ти все пак за мнението не съм те разбрала погрешно

Моля, все пак ти си знаеш най-добре и не си малка да прецениш ситуацията, пък и ние те познаваме от 2-3 поста, никога съветите ни не могат да са на 100% актуални точно за теб, точно за твоята ситуация.
Най-важното е хубаво да го обсъдите с твоя приятел и да достигнете до решение, което би довело до най-малко негативи 

Да точно така ще си поговорим хубаво с моя приятел това е сложна стъпка няма да бързам в никакъв случай

Не съм чела другите коментари,но ако аз бях на мястото на авторката,първо бих се уверила,че това е човекът,с който искам да прекарам живота си,после бих се омъжила и тогава бих мислила за деца.20 години може да са много,може да са и малко,зависи от човека.Аз като си помисля как разсъждавах на 20 години и направо се хващам за главата.Определено не бях готова за семейство въпреки,че исках.На 25 години срещнах мъжа си и определено бях много по-зрял човек.
А,по отношение на образованието,ако гледаш сериозно на него и на бъдещата си професионална реализация,би изчакала да завършиш и тогава да забременяваш.Защото едно дете,освен всичко друго се гледа и с пари.А,тези пари трябва да се изкарват по някакъв начин.

На 20 години категорично не бих прекъснала образованието си, за да родя, понеже гаджето ме натиска.

Да, не е за кино и телевизия. Може би си писала и другаде, но сега ми попадна тук.  Да те посъветвам, пък ти ако искаш ме слушай.
Първото и най-важно според мен е в никакъв случай да не си прекъсваш образованието!!!
Ако можеш съвместно да ги караш и двете неща - давай. Ако ли не - изчакай докато завършиш. АКо приятелят ти държи на  теб, ще те изчака. АКо ли не, прав му път. Може да си много влюбена и да ти се струва, че ако се разделите, ще дойде краят на света, но не е така. С времето ще разбереш, че е станало по-добре. Разбира се, може да се окаже разбран човека и да те изчака.
Мога да ти кажа от опит, че да гледаш бебе изисква много здрави нерви. На твоите години и аз не исках бебе и бях казала на тогавашния ми мъж (с който се разведох впоследствие), че не искам бебе - не съм готова. Той искаше, но нямаше какво да прави, все пак това е много сериозна крачка.
Та казвам ти, че сега, когато поисках бебе, вече съм на 30 години и пак ми се вижда на моменти много тежко, особено ако няма кой да ти помага. АКо не искаш това бебе, може да се окаже непосилно и нежелано за теб бреме, да изпаднеш в депресия и т.н. А най-лошото е, че няма да можеш да избягаш, тъй като няма да имаш образование, пари, ще си скарана с родителите си и изцяло зависима от този мъж. Ще проклинаш живота си и глупостта си. Изведнъж ще се почувстваш като в клетка, а любовта много бързо ще се изпари.
Имам много близка позната в подобно на твоето положение и за нея е точно, както го описах. Затова -  бебе, когато се почувстваш готова. Не го прави в никакъв случай заради мъж. Само когато сама се почувстваш готова и го пожелаеш. Както казах по-горе - ако човекът държи на теб и те обича, ще те почака. Ако ли не, така или иначе любовта помежду ви много бързо ще се изпари, само дето ще намесите и едно невинно създание в тая каша.
Мисли!

Защо всички говорят за прекъсване на образованието? Ако имате достатъчно пари, ако има някоя баба под ръка да го гледа докато си на изпит или в сесия. Когато си сигурна сега или след време действай, никога обстоятелствата няма да са идеални. Ако си родиш бебето на 20 г до 23 г ще е човече в детска градина и спокойно ще може да си ходиш на работа. Имам няколко колежки от университета, които родина докато следвахме и сега си имат поотраснали дечица. стига да го позволява образованието ти и този мъж да ти се закълне, че няма да те върже у вас, а ще си учиш. В крайна сметка не всеки е роден да гради кариера.

Ами говорим така, защото самата авторка си го казва още в първия пост - че ако забременее ще зареже образованието.

Мислих да го зарежа да,но вече съм на друго мнение не всеки може да влезе да учи медицина аз толкова много исках да вляза...може и да имам бебе и да не прекъсвам образованието си това също е вариант. Благодаря ви за мненията

mishlety, според мен най-важно е да си напълно убедена, че сегашния ти приятел е човека, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си, с когото искаш да остареете заедно и който искаш да бъде баща на децата ти.
Преследвай мечтите си!

Благодаря ти Мисля,че той е човека невероятен е,но времето ще си покаже,ще почакам още

Ако учиш медицина, положението се усложнява! трябва да прецениш наистина как ще се справиш с ученето, присъствието на лекции и т.н. голяма част от останалите специалности се съчетават с бебе, но медицината не съм сигурна как ще я изкараш.

Еми уча за мед сестра мисля,че няма да ми е много трудно имаме 2 бременни в курса и са с големи привилегий