Не знам как ще стане,ако си човек стъпил здраво на земята.Аз съм такъв човек и при мен не действа.Пробвала съм,но съм такава реалистка,че и за миг не мога да си повярвам. 
- Публикувана: 12 дек. 2011, 22:19 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2012, 14:32 ч.
Било ли ви е страх да не останете без деца ?
Не знам как ще стане,ако си човек стъпил здраво на земята.Аз съм такъв човек и при мен не действа.Пробвала съм,но съм такава реалистка,че и за миг не мога да си повярвам.
Да не бъркаме реализма (добрия контакт с реалността) с липсата на въображение, размах и придържане към стереотипи
(Пупитка, не казвам, че се отнася до теб, говоря по принцип). Да оставиш усещането за готовност за дадено събитие да те завладее е ужасно рационално. Спомням си, че даже в безумните учебници по психология преди двайсетина години имаше изречението "Човек се влюбва, когато изпита готовността за това". Т.е. - намерението за любов и партньорство предшества самата връзка, не е обратното, още тогава са били наясно колегите 
. Така, че да стъпваме по земята и да сме толкова заети да я гледаме, може да ни лиши от ужасно много възможности и техники за по-добро управляване на реалността. Те са малко над асфалта, не върху него Но иначе е истина и, че позитивното мислене без позитивно действие ражда едно позитивно нищо
Така, че Agaph, огледай се наоколо. 
Ей, как ме настроихте на романтична вълна. Спомням си, че когато срещнах мъжа ми, си помислих почти веднага "Боже, за този ще се омъжа, пък дори не го харесвам" (доста нафукан беше
). 10 c's,това е много романтично,но същевременно и доста странно.Подобна игра с реалността би била доста объркваща.Аз лично не бих лъгала хората или себе си по този начин.
Странно е, да:) Но самата заявка е важна , заявяваш, че искаш нещо.
Това е борба със страха ти, че няма да се случи, че не съществува.
Според мен упражнението е само за едно - да приемеш, че го заслужаваш. Всъщност не е привличане, а отхвърляне - отхвърляш съмнението, че има вероятност точно на теб да не ти се полага и този къс щастие. Упражнение е, да.
Аз имам няколко психиатъра в обкръжението си ( всички напълно луди:), и един ми е особено близък - с него мога да говоря за всичко. Той тази теза с 'готовността' ми е я казвал сигурно 20 пъти. Само че човек малко трудно узрява за това според мен защото сме много шаблонно 'стъпили на земята', както каза пуптка. И най-вече защото бъркаme желанието с готовност.
Възпитани сме да шепнем за хубавите неща, да чукаме на дърво, да бъдем фаталисти. Да вярваме на физиката си - аз самата съм биолог по образование и съм ужасно далеч от психологията, дори я недолюбвам. Този 'реализъм' ни се удава много по-успешно от другото - да се пуснем, да заявим в умовете, да си представим сбъдване и най-вече да го възнамерим ( което е именно готовност, нали). В бахайската религия например възнамерението е част от молитвата. Молитвата не е просто обръщение, властта не е само на този, който трябва да 'сбъдне желанието'., отговорът на молитвите ти зависи от твоята готовност/ в християнството вяра, че нещо ще се случи
И така. както и да е, дано автората не се сърди че отклонихме малко от страховете й конкретно, но мисля, че има все пак връзка.
Възпитани сме да шепнем за хубавите неща, да чукаме на дърво, да бъдем фаталисти. Да вярваме на физиката си - аз самата съм биолог по образование и съм ужасно далеч от психологията, дори я недолюбвам. Този 'реализъм' ни се удава много по-успешно от другото - да се пуснем, да заявим в умовете, да си представим сбъдване и най-вече да го възнамерим ( което е именно готовност, нали). В бахайската религия например възнамерението е част от молитвата. Молитвата не е просто обръщение, властта не е само на този, който трябва да 'сбъдне желанието'., отговорът на молитвите ти зависи от твоята готовност/ в християнството вяра, че нещо ще се случи
И така. както и да е, дано автората не се сърди че отклонихме малко от страховете й конкретно, но мисля, че има все пак връзка.
Колкото и да е странно на някой това което казва 10 c's , има много истинност в него. След една дългогодишна връзка и последвало голямо разочарование, не толкова от човека отсреща, а по скоро от моята невероятна слепота за случващото се, в някаква книга( как не се научих да запомням заглавия на книги и филми) го прочетох това и започнах да визуализирам в съзнанието си качествата който искам да има следващият мъж, дори не съм си поставяла за цел задълбочено обвързване с този човек като се запознахме. Факт е че сме заедно повече от 7 години вече, а решението да сме семейство се случи за по малко от половин година, когато срещнеш правилният човек не са нужни години време за да се решиш на такава стъпка.
Сигме, няма начин да не изгрее, щом сме намерили правилните хора то наполовина се е показало .
Как ми напомнихте за тази техника, бях я забравила, ще почна да си визуализирам едни чернокоси и къдрокоси бебета
, кой знае може пък и да се случат съвсем случайно, както се запознахме с баща им.
.Как ми напомнихте за тази техника, бях я забравила, ще почна да си визуализирам едни чернокоси и къдрокоси бебета
, кой знае може пък и да се случат съвсем случайно, както се запознахме с баща им. 
Аз пък живеех с мисълта, че повече хора за чували и знаят за този метод 
Не знам на какво се дължи, но всеки път, когато съм сигурна че искам нещо /това според мен е много важно/ - правя това упражнение и всеки път работи. Дори спрях да му се чудя вече на това явление. Приемам го за даденост.
Според мен най-сложният момент е да прецениш наистина ли искаш това, към което се стремиш.
Не знам на какво се дължи, но всеки път, когато съм сигурна че искам нещо /това според мен е много важно/ - правя това упражнение и всеки път работи. Дори спрях да му се чудя вече на това явление. Приемам го за даденост.
Според мен най-сложният момент е да прецениш наистина ли искаш това, към което се стремиш.
Цитат
няма начин да не изгрее, щом сме намерили правилните хора то наполовина се е показало
Така си е
Agaph, аз все си мисля че страха ти за дете е предшестван от липсата на правилния човек в момента, а той повярвай ми ще се появи , много си млада още.
, много си млада още.Може и така да е,то всъщност е логично да е така,защото няма как да си направя детето сама
Намирането на човека мисля,че е най-важната крачка към появата на детето.Другото са подробности,които с времето се слуват- при някои рано и лесно,при други по-трудно.