Първото раждане на приятелката ми беше със секцио ( и второто де), но имаше някакви кофти страствания, зашита кофти и после проблеми с уриниране, секс също. При второто, успоредно й направиха някаква пластика и решиха проблема, и сега уж всичко е наред.
- Публикувана: 12 дек. 2011, 22:19 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2012, 14:32 ч.
Било ли ви е страх да не останете без деца ?
Егоизъм си е да си без дете. Спиш толкова, колкото искаш. Имаш социален живот, несмущаван от нищо. Кариерно развитие, несмущавано от някакви си бременности, майчинство, че и детски болести. Можеш да сменяш партньорите си без да взимаш под внимание това как ще се отрази на детската психика и ecc.
Тц. Хайде да не слагаме етикет на нещо, което не знаем как е.
Нямаш социален живот, защото всичките ти дружки са омъжени с деца. Не спиш до колкото искаш, много често сън не те хваща от празнота и безисходица. В един момент липсата на бременности, майчинство и детски болести започва да пречи на кариерното ти развитие. Пояснявам за неразбралите - не можеш да се съсредоточиш в нищо. Не искаш да сменяш партньори, а да се гушнеш в един и да знаеш, че е до теб ... в добро и зло, както се казва в клишето. Да, било ме е страх дали ще мога да имам деца. И не, децата не са саможертва, не са проява на величие, егоизъм или не знам си какво. Има два основни инстинкта - за самосъхранение и за продължаване на рода. Никой не е по-голям от инстинктите си, все още. 
И аз съм с две секцио, първия път обрах всички овации в болницата, в която раждах, защото операцията ми беше извършена по нов за онова време метод.
Когато разни светила в съсловието видеха следата от операцията, всички ме питаха, кой ми е оператора, след няколко месеца остана една фина по - светла линийка, която беше много ниско и този факт не ме е смущавал никога, по никакъв повод.
Втория път - при същия АГ, пак по възможно най - съвременен метод, пак поражения - никакви, следата зарасна перфектно.
Но съм виждала и белега на най - близката ми приятелка, на която й направиха секцио по спешност, едва ли не в движение и белега й е меко казано е смразяващ - два пъти по - дълъг от нормалния и по средата на корема кажи - речи, защото била много слаба и някаква си кост й била много високо, а зашиването - лошо, много лошо, после се оказа, че и доктора, на който си беше платила бил във видимо нетрезво състояние, но това вече е друга тема на разговор ...
Така, че от белег до белег има разлика от земята до небето, важното е в какви ръце ще попаднеш и дали ще имаш избор някакъв въобще.
Klitemnestra, ако става дума за теб, то ти пожелавам много скоро да намериш своя пристан и също така много скоро да се запознаеш с децата си!
Когато разни светила в съсловието видеха следата от операцията, всички ме питаха, кой ми е оператора, след няколко месеца остана една фина по - светла линийка, която беше много ниско и този факт не ме е смущавал никога, по никакъв повод.
Втория път - при същия АГ, пак по възможно най - съвременен метод, пак поражения - никакви, следата зарасна перфектно.
Но съм виждала и белега на най - близката ми приятелка, на която й направиха секцио по спешност, едва ли не в движение и белега й е меко казано е смразяващ - два пъти по - дълъг от нормалния и по средата на корема кажи - речи, защото била много слаба и някаква си кост й била много високо, а зашиването - лошо, много лошо, после се оказа, че и доктора, на който си беше платила бил във видимо нетрезво състояние, но това вече е друга тема на разговор ...
Така, че от белег до белег има разлика от земята до небето, важното е в какви ръце ще попаднеш и дали ще имаш избор някакъв въобще.
Klitemnestra, ако става дума за теб, то ти пожелавам много скоро да намериш своя пристан и също така много скоро да се запознаеш с децата си!
Klitemnestra , аз говорех за хора избрали да нямат деца. Не за такива, които искат, но нямат, по една или друга причина. 
А за белега освен уменията на оператора има огромно значение дали си склонен да образуваш белези. Това е от типа кожа. На мен първият ми белег беше откровено грозен, на второто секцио асистиращия лекар (преди да дойде оператора) ме пита кой така грозно ме е зашил. Голям смях падна, защото беше същия оператор, който чу всичко това. Втория път ме ши двойно по-дълго, като накрая целия екип заключи, че този път няма да имам дори белег, със сигурност, кълняха се. Е, да, ама не. Имам си белег, по-красив и незабележим е, но го има. Иначе скрит шеф, чертичка само се вижда, но я има. Мен лично не ме притеснява, защото едно е ниско и второ много удобно обяснявам на децата откъде излиза бебето.
А и си го нося гордо, като боен трофей.
А за белега освен уменията на оператора има огромно значение дали си склонен да образуваш белези. Това е от типа кожа. На мен първият ми белег беше откровено грозен, на второто секцио асистиращия лекар (преди да дойде оператора) ме пита кой така грозно ме е зашил. Голям смях падна, защото беше същия оператор, който чу всичко това. Втория път ме ши двойно по-дълго, като накрая целия екип заключи, че този път няма да имам дори белег, със сигурност, кълняха се. Е, да, ама не. Имам си белег, по-красив и незабележим е, но го има. Иначе скрит шеф, чертичка само се вижда, но я има. Мен лично не ме притеснява, защото едно е ниско и второ много удобно обяснявам на децата откъде излиза бебето.
А и си го нося гордо, като боен трофей. 
и аз имам едно секцио - нямам никакъв белег, така съм шита, че нищо не личи, а две седмици след операцията бях забравила, че нещо ми е правено. Чака ме второ секцио при същия лекар - с него съм спокойна, операцията не ме плаши, нито пък белега, ако ще го има. Друго е по-важно - възстановяването, самочувствието, силите, положителната енергия и радостта да си с любимите си хора - таткото, каката и бебето веднага!
Лошото е когато душата ти е наполовин празна заради страхове.
Страхове,че животът не ти е подготвил, това,което ти очакваш.
Но това все пак са просто страхове. И трябва да ги борим с пълна сила
Страхове,че животът не ти е подготвил, това,което ти очакваш.
Но това все пак са просто страхове. И трябва да ги борим с пълна сила
Ама защо "да ги борим".
Това е нормалният глас на здравата природа, а ти си част от нея.
Една година те дели от първата репродуктивна граница за жената. Слава Богу, не е последната, но 28 са си 28 г.В сравнение със средната продължителност на живота за жените си наистина много млада
и всичко е пред теб.От гл. т. на естествени репродуктивни възможности на жената - отговорът е друг, дала съм го горе. И аз родих 1 месец преди да навърша 38 г. Спонтанна здрава бременност, но не първа, а няколко деца от един и същи съпруг в продължение на 16 години ( от 22 до 38 - годишна възраст).
Крайно некоректно е изключенията като мен да ти казват, че това е норма, тъй като очевидно не е за първа бременност на 38 г.
Многото възможности имат и своята цена. Ако се беше ангажирала с мъж и деца на 22 това също има своята цена, просто всеки плаща различна цена за различни неща.
Зарадвай се на страховете си, приеми ги, прости си, може пък да не са страхове ..., а усет някакъв.
Бях на 19 когато исках да имам дете.Много го исках.Повече от всичко.
Последва диагноза-операция-и шанс да имам деца 10 %.Рухнах!
Но-продължихме с опитите.
Две години и 8 месеца опитавахме-и точно когато се отказах от това,то взе че се случи.
На 22 станах майка.Най щастливата майка.
След като родих силно желаех един ден да имам още едно детенце.
На 29 г. родих второто си детенце.
Докторката която ме оперира,плака.Каза,че всъщност нищо не и е показвало че ще имам деца и че 20 % ми ги е дала тя...а сега,след две раждания...не вярва че стоя пред нея:)))
Сега съм на 34 и много искам още едно детенце
Но..май ще си остана с искането
И да...много ме беше страх че ще остана без деца...още от 18 годишна се грижех за детето на сестра ми..такова щастие...такава радост...все гледах дечицата...така исках мое...И макар на 19 ясно съзнавах че искам да съм майка и съм готова за това.
Ако сега обаче след 7 години дъщеря ми каже че иска бебе..ще и сритам д-то
Последва диагноза-операция-и шанс да имам деца 10 %.Рухнах!
Но-продължихме с опитите.
Две години и 8 месеца опитавахме-и точно когато се отказах от това,то взе че се случи.
На 22 станах майка.Най щастливата майка.
След като родих силно желаех един ден да имам още едно детенце.
На 29 г. родих второто си детенце.
Докторката която ме оперира,плака.Каза,че всъщност нищо не и е показвало че ще имам деца и че 20 % ми ги е дала тя...а сега,след две раждания...не вярва че стоя пред нея:)))
Сега съм на 34 и много искам още едно детенце
Но..май ще си остана с искането
И да...много ме беше страх че ще остана без деца...още от 18 годишна се грижех за детето на сестра ми..такова щастие...такава радост...все гледах дечицата...така исках мое...И макар на 19 ясно съзнавах че искам да съм майка и съм готова за това.
Ако сега обаче след 7 години дъщеря ми каже че иска бебе..ще и сритам д-то
Преди ме беше страх че няма да имам, а сега ме е страх да имам.
Имам проблеми с цикъла, имах
СПКЯ, плашеха ме че матката ми е недоразвита. Доста се бях панирала.
Сега уж всичко е наред- и здравословно, и партньор, и жилище обаче много ме е страх и не искам. Не се чувствам готова.
Имам проблеми с цикъла, имах
СПКЯ, плашеха ме че матката ми е недоразвита. Доста се бях панирала.Сега уж всичко е наред- и здравословно, и партньор, и жилище обаче много ме е страх и не искам. Не се чувствам готова.
Страх ли , то си беше цял ужас ! Винаги съм искала бебе даже 2 и когато с мъжа ми започнахме си мислех че ще стане от раз като по филмите . Бях на 22 уж възраст в която проблеми няма НО изведнъж ми извадиха една диагноза ,,поликистозни яйчници ,, пълна липса на овулация 
. След куп хапове стимулации и един прекрасен лекар зад гърба ми един ден се събудих бременна Сега отново се страхувам дали ще успея отново да се преборя вече с 2 диагнози , но ще опитам все пак искам и момиченце
На теб мога само да кажа направи си изследвания че всичко ти е ок и дано скоро намериш ,,ТАткото,,
. След куп хапове стимулации и един прекрасен лекар зад гърба ми един ден се събудих бременна Сега отново се страхувам дали ще успея отново да се преборя вече с 2 диагнози , но ще опитам все пак искам и момиченце На теб мога само да кажа направи си изследвания че всичко ти е ок и дано скоро намериш ,,ТАткото,,
Страх ли , то си беше цял ужас ! Винаги съм искала бебе даже 2 и когато с мъжа ми започнахме си мислех че ще стане от раз като по филмите . Бях на 22 уж възраст в която проблеми няма НО изведнъж ми извадиха една диагноза ,,поликистозни яйчници ,, пълна липса на овулация . След куп хапове стимулации и един прекрасен лекар зад гърба ми един ден се събудих бременна Сега отново се страхувам дали ще успея отново да се преборя вече с 2 диагнози , но ще опитам все пак искам и момиченце
На теб мога само да кажа направи си изследвания че всичко ти е ок и дано скоро намериш ,,ТАткото,,
. След куп хапове стимулации и един прекрасен лекар зад гърба ми един ден се събудих бременна Сега отново се страхувам дали ще успея отново да се преборя вече с 2 диагнози , но ще опитам все пак искам и момиченце На теб мога само да кажа направи си изследвания че всичко ти е ок и дано скоро намериш ,,ТАткото,,
Аз сега съм на 22год., не правим опити за бебче, но ще дойде и този ден.До преди месец-два след много лечения всичко беше ок,но сега отново този месец се очертава да ми дойде 3 пъти?Както и да е,няма да спамя темата с лични проблеми.