Трябваше да го свърша това преди да си купи апартамент, че сега е пообеднял малко. 
- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:39 ч.
- Последно мнение: 9 май 2024, 08:15 ч.
Нашите мании, навици и странности
Сега разбирам от къде е започнало всичко. Защото точно се зачудих, откъде накъде ще си намериш от цяла София баш такъв крив съквартирант.
Да ти кажа, мила, отървала си се, меко казано! Тоя изглежда е напълно откачен по цялата глава. Да има до себе си човек, който да му шета на щуротиите и въпреки това да не счита за нужно поне едно голо уважение да покаже
Ех, че интересна тема. Малко ми напомня на Моника от Приятели.
На първо четене се сещам:
- Преди да започна да готвя трябва всичко, което има да се реже, стърже, кълца, надребнява да е готово. Даже и пресните подправки, които слагам в края на готвенето.
- Вечер, обичам всичко да си е по местата, защото сутрин ми изглежда още по-разхвърляно, отколко вечерта.
- Не мога да стоя на пълна тишина, нещо трябва да ми бръмчи ( това когато съм си у дома)
- Обичам да спя завита до врата, без да се подават крака, ръце и т.н.
На първо четене се сещам:
- Преди да започна да готвя трябва всичко, което има да се реже, стърже, кълца, надребнява да е готово. Даже и пресните подправки, които слагам в края на готвенето.
- Вечер, обичам всичко да си е по местата, защото сутрин ми изглежда още по-разхвърляно, отколко вечерта.
- Не мога да стоя на пълна тишина, нещо трябва да ми бръмчи ( това когато съм си у дома)
- Обичам да спя завита до врата, без да се подават крака, ръце и т.н.
Аз си имам доста лудости, ама мъжа ми не дава да се развихря 
Тези, които никой не може да ми отнеме и поне това, което на мен ми е най - странно:
- когато много си харесвам едно колие или някакво украшение за врат (нося само сребро) го нося постоянно! Не го свалям нито докато се къпя, нито докато спя, никъде и по никакви причини. Но един път махна ли го, независимо какъв е повода, повече не го слагам. Може да е след седмица, може след година;
-у нас е като мини канцелария - всякакви листчета, ножички, подредбички, умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница - сърцето ми се разтупква, краката ми омекват, целия свят изчезва и единственото, което е пред мен - прекрасните хартиени и метални неща, които искам да купувам и купувам.... Толкова е силно, че даже не мога да го опиша 
. Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха.
Повечето ми лудости са свързани с пари, които нямам, тъй че си е тиха лудост
Тези, които никой не може да ми отнеме и поне това, което на мен ми е най - странно:
- когато много си харесвам едно колие или някакво украшение за врат (нося само сребро) го нося постоянно! Не го свалям нито докато се къпя, нито докато спя, никъде и по никакви причини. Но един път махна ли го, независимо какъв е повода, повече не го слагам. Може да е след седмица, може след година;
-у нас е като мини канцелария - всякакви листчета, ножички, подредбички, умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница - сърцето ми се разтупква, краката ми омекват, целия свят изчезва и единственото, което е пред мен - прекрасните хартиени и метални неща, които искам да купувам и купувам.... Толкова е силно, че даже не мога да го опиша
. Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха. Повечето ми лудости са свързани с пари, които нямам, тъй че си е тиха лудост
...умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница...
Аз съм абсолютно същата
...и особено за тефтери с твърди корици и цветни листчета за писане 
...умирам за тефрери, тетрадки, бележници. Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница...
Аз съм абсолютно същата
...и особено за тефтери с твърди корици и цветни листчета за писане Като вляза в книжарница съм като дете в сладкарница - сърцето ми се разтупква, краката ми омекват, целия свят изчезва и единственото, което е пред мен - прекрасните хартиени и метални неща, които искам да купувам и купувам.... Толкова е силно, че даже не мога да го опиша . Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха.
. Дори сега като го пиша и си представям - ръцете ми се изпотиха. Ти сигурна ли си, че не описваш мен? Защото не сто, а двеста процента се припокривам с написаното
Като вляза в книжарница дишам дъъъъъъълбоко. Толкова е прекрасна миризмата на хартия!!Малката Госпожица Мърморана, всичко, което си написала за този индивид, ме хвърли в потрес. Хубаво е, че скоро няма да присъства в живота ти и да ти трови хубавите моменти, които, искрено ти желая, да станат ежедневие за теб
