Понеже съм добра ще ви дам идея за ютията: пишете си бележка и я лепвате за вратата 
- Публикувана: 13 дек. 2011, 17:39 ч.
- Последно мнение: 9 май 2024, 08:15 ч.
Нашите мании, навици и странности
Аз проверявам. По няколко пъти. И понеже го правя механично, после се питам дали наистина съм отчела какво съм видяла и се връщам пак и пак. И накрая като изляза пак мога да изпадна в паника за нещо такова.
Аз пък често нощем ставам да проверявам дали вратата е заключена. Проверката става като открехна лекичко вратата, но преди това я подпирам с крак, в случай, че има някой отпред и иска да влезе 
ама няма да стане, защото кракът ми е там Това е всеки път...сякаш мен ще чакат за да влязат хаха
ама няма да стане, защото кракът ми е там Това е всеки път...сякаш мен ще чакат за да влязат хаха 
Полудявам ако не мога да открия някакъв предмет колкото и дребен и незначителен да е. Преравям цялата къща, вкл. и боклука. Снощи в 12 часа слизах до колата да проверявам - слава Богу там беше. 
Не, че са ми особено важни, но просто чувството, че не знам къде се намират и не са си на мястото ме побърква.
Не, че са ми особено важни, но просто чувството, че не знам къде се намират и не са си на мястото ме побърква. 
Когато учих психопатология, ако знаеш колко диагнози си поставих, но най си харесвам неврастенията.
Аз бях така със съдебната психиатрия. От всички болести си открих симптоми
Присъединявам се в редицата на проверяващите ел. уреди. Винаги, ама винаги проверявам духалката дали съм я изключила. Съответно излизам, стигам до спирката, например и започва великото чудене на тема аз сега изключих ли я, или ще запаля днес къщата?
Полудявам ако не мога да открия някакъв предмет колкото и дребен и незначителен да е. Преравям цялата къща, вкл. и боклука. Снощи в 12 часа слизах до колата да проверявам - слава Богу там беше. Не, че са ми особено важни, но просто чувството, че не знам къде се намират и не са си на мястото ме побърква.
Не, че са ми особено важни, но просто чувството, че не знам къде се намират и не са си на мястото ме побърква. 
- Когато ям кроасан или кифла с пълнеж първо огризвам тестото отвсякъде и после изяждам частта с пълнежа.
- Шоколадът обичам да го гриза както е цял, а не да го чупя на редчета и блокчета.
- Обожавам леко размекнати шоколадови бонбони.
- Течният шоколад го ям с лъжица от буркана.
- Обичам палачинките да са дебело намазани, нищо че докато ги ям често протичат.
- Когато ям пуканки, обичам да си натъпча цялата уста. Същото правя и с миксовете от сурови ядки
- Когато ям череши, винаги предварително им махам дръжките. После ги кълва като слънчогледови семки бързо-бързо (черешите, не дръжките). И гроздето първо роня и после мия. Кръстила съм ги "мързеливи череши" и "мързеливо грозде". Много са удобни за като гледам филм. Тъй като са предварително изчистени, не се налага да гледам в купата да не нацеля развалени.
- Шоколадът обичам да го гриза както е цял, а не да го чупя на редчета и блокчета.
- Обожавам леко размекнати шоколадови бонбони.
- Течният шоколад го ям с лъжица от буркана.
- Обичам палачинките да са дебело намазани, нищо че докато ги ям често протичат.
- Когато ям пуканки, обичам да си натъпча цялата уста. Същото правя и с миксовете от сурови ядки
- Когато ям череши, винаги предварително им махам дръжките. После ги кълва като слънчогледови семки бързо-бързо (черешите, не дръжките
). И гроздето първо роня и после мия. Кръстила съм ги "мързеливи череши" и "мързеливо грозде". Много са удобни за като гледам филм. Тъй като са предварително изчистени, не се налага да гледам в купата да не нацеля развалени.
Има сега едни пуканки с аромат на сирене, прави ми впечатление, че моркото свинче тях ги яде, а пък обикновеничките не ги иска. Сиренковите ги хапва, заедно с домати и краставици, още малко и шопска салата ще иска. Аз пък обичам палачинки без нищо, без сладичко, без сирене, мога да омахам неопределено количество, до сега не ми се случвало палачинките да ми стигнат. Моите палачинки не се получават, де, ако някой ми направи, тогава се яде... 
Сиренковите ги хапва, заедно с домати и краставици, още малко и шопска салата ще иска. Аз пък обичам палачинки без нищо, без сладичко, без сирене, мога да омахам неопределено количество, до сега не ми се случвало палачинките да ми стигнат. Моите палачинки не се получават, де, ако някой ми направи, тогава се яде... 
Не вярвам да се науча да правя, ама за яденето нямам засечка. 
То аз и сега знам рецептата, ама... 