Подсъзнанието може всичко 46 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Не знаех

Момичета,

Страшно съм ви благодарна! Благодаря ви, Благодаря ви, Благодаря ви! 

Вашите питанки, съмнения и неувереност за определени неща ме карат да се ровя, да намирам отговори за себе си, с които се надявам, че ще мога да помогна и на други хора. Карат ме да се интересувам, как са постъпвали хората по света, да намирам възможности и решения в различни ситуации. Правят Вярата ми още по-силна и ме учат как да бъда по-добра, да се развивам и да раста духовно! 

Бих искала да подкрепя и да кажа, че съм напълно съм съгласна с vanichkaa, nikolexa, лора др и Котьо Тръмп. За мен най-трудното нещо е да простиш на себе си! 

Да си простиш, но не от егоистична гледна точка, когато мислиш, че всъщност няма, какво да си прощаваш, защото ти си най-правилния.
А да си простиш, когато с цялото си сърце си осъзнал, че и ти си сгрешил, че и ти си грешен. Че всъщност си могъл да постъпиш по по-добър начин, но не си. 

Да си простиш означава, за мен, когато признаеш пред себе си, че и ти си сгрешил, минеш през обвиненията към себе си и ги приемеш; когато се обикнеш такъв грешен и несъвършен; когато поблагодариш за поуката и обещаеш на себе си, че този урок, ще ти е от полза в бъдеще, за да помагаш на хора в подобни ситуации; когато разбереш, че самообвиненията и живота в миналото са безсмислени, докато истинската Любов към теб самия, желанието да поправиш грешката или поне да помогнеш на други да не грешат така са много по-силни и ценни и биха могли да ти бъдат от много по-голяма полза от колкото да живееш във вина и самосъжаление. 
И да, определено, когато погледнеш назад във времето, споменът, не трябва да предизвиква негативни реакции. Но ако си приел, че и ти си грешал и си се покаял и най-вече, ако си разбрал защо си грешал, то обикновенно негативните чувства изчезват.

И за да не съм голословна ще приведа примери.

Простих на приятеля си, днес мой съпруг и баща на детето ми, че две седмици след, като ме доведе в своята дръжава, където не познавах никого и не говорех езика, ме оставяше с часове сама, а той играеше с приятели интернет игри или дори се срещаше с бившата си приятелка.
Но това беше лесната част.
По трудно ми беше да разбера, че трябва простя на себе си, за това, че се смятах за напълно зависима от него; че не уважавах себе си и си позволявах да мисля, че с мен се отнасят неподобаващо; че не се смятах за достатъчно достойна и способна да променя нещата сама в своя полза; че си мислех, че не мога сама да управлявам живота си; че позволих съмненията и страховете ми да покварят красивата любов, която имахме!
Всъщност, прошката дойде много бързо от самосебеси, когато си спомних, на подсъзнателно ниво, случките от детството ми, провокирали всички тези чувства и мисли в продължение на целия ми живот и спиращи ме да живея щастливо. Тогава разбрах, че всъщност не съм виновна аз, защото детският ум възприема всичко, като чиста монета и е напълно нормално, една невинна случка да се запечатли като огромна болка на подсъзнателно ниво и да ни ръководи впоследствие дълги години, докато не я изчистим.
Няма нужда да споменавам, че след като простих на себе си, след като се Обикнах истински и повярвах в собствените си възможности Любовта ни се възобнови с много по-голяма сила и съмненията, които имах се оказаха безпочвени.

Простих и на баща си, че позволи на алкохола да превърне човека с бистър ум и мъдри разсъждения, когото боготворях и на когото разчитах най-много, в деградираща личност, която трудно помнеше и две минути.
Но това беше лесната част.
По трудно ми беше да разбера, че позволих на мястото на Любовта да застанат обвиненията и осъжданията. Че заслепена от собственото си самосъжаление и срам, че баща ми потъва в алкохолни пари, аз не потърсих варианти да му помогна, а взимах предварителни решения, вместо него, че той е непоправим и няма как да му се помогне. Съответно, че не съм била най-добрата дъщеря, която да го подкрепя и обича безусловно. 
Можеби това е най-голямата прошка, която съм си дала. Защото се приех, като грешна, поисках прошка от всички и пред всички, с писмо до него на погребението му. И обещах, че Любовта ми към него, ще се умножава и ще преизпълва сърцето ми с всяка мисъл за него, за да могат внуците му да растат сред Любов, а не грозни спомени. Извадих си поуката и си обещах, че ще я превърна в положителна за всички останали, които срещам през жизнения си път. Приех, че е безсмислено да се обвинявам цял живот, вместо да вложа всички усилия да поправя грешката си, като преобразя живота на други хора в положителна насока!
Не смятам тази своя прошка за егоистична и вярвам, че Баща ми би ме подкрепил!

Желая ви прекрасна седмица изпълнена с коледни вълшебства!

 Споделям ама в подфорума СО май няма да може да направи питането си в тема   виждам че има 0 мнения това май я ограничава да пише там   ако не се лъжа  


п.п. оп Миж го е написала същото

Аз пък желая на всички да не се налага да прощаваме и да ни прощават.
Желая на всички безусловна любов.
Когато аз обичах,(условно, но друг аналог в живота си нямам),  нищо не можеше да ми навреди. Минавала съм през какви ли не препятствия, но любовта ме е крепяла.
vanichkaa, благодаря ти за Луиз Хей.  Имам още много да работя в тази насока.

В крайна сметка, не е необходимо нищо да прощаваме, защото няма нужда нищо да осъждаме и никого да виним.




Уви  явно непрекъснато виним и осъждаме щом постоянно говорим за прошка 

Ако ви е трудно веднага да простите , оставете го на времето    Нужно ли е да се терзаем па и затова че йОк не можем веднага да простим 

Добро утро на всички!

И малко шоколадови късметчета и коледно настроение



за изпът до работата!

Клонче, благодаря. Смятам да разуча двете техники, за които споменаваш. Дано успея да намеря отговорите и да успокоя вътрешното си АЗ.

Някак съм пропуснала новата темичка .. 
Desss, благодаря за пускането и оформлението й! 
Naddya, и за твоите шоколадови късметчета благодаря.
Усмихната седмица, момичета и много коледно настроение! 

Честит сняг! Да натрупа до Коледа и приказката да започне...сега! Утре е Игнажден. Запомнете кой ще прекрачи пръв прага Ви, такава ще е и годината!
[/img]

Напълно съм съгласна с теб Desss. 

Абсолютно естествено е да виним и осъждаме, просто защото сме хора, просто защото е в природата ни. За това имаме и сърце, и разум. Наш личен избор е с кое предпочитаме да живем и мислим  - със сърцето  си или със разума си.
Така е, няма нужда да се мъчиме да прощаваме веднага. Важното е да осъзнаваме появата на тези негативни чувства в нас и да имаме желанието да ги превърнем в положителни. А дали това ще стане днес или след 20 години не е толкова от значение, важното е да стане и да ни освободи от болката, натрупала се в сърцето ни.

Това много ми хареса и искам да го споделя с вас 

Коледна молитва

Господи, дай на децата ни повече обич и повече вяра,за да блести искрата на щастие в очите им, за да са светли детските мисли, за да няма сълзи по лицата им, за да бъдат вълшебни,единствени, истински техните дни!

Господи, дай на сърцето ми повече вяра и мъдрост, за да не се сломява пред бедите, за да приема всяко начинание, за да оценява всеки свой ден и миг така, сякаш е последният!

Господи, дай на хората мъничко радост, любов и закрила,
за да стопли душите им, за да пречисти мислите им, за да осветли дните им и да ги направи по-добри, по-милосърдни, по-истински!

Закриляй ни и ни пази от всяко зло!
Амин!

Благодаря ви, че ви има 

Вярно, вярно и пак вярно!

Клонка е права, че е е хубаво да говориш с някого, да не го таиш в себе си, но и от тук могат да се вземат някои идеи.
Мога да нахвърлям съвсем схематичен план на действие с някои от техниките тук.
Първо,  оценка на ситуацията.
В момента  реакцията ти е като на сърна, която внезапно са осветили с фарове на пътя – сърцето й бие лудо, но е като парализирана и нито знае какво да прави, нито може да реагира.
Реално почти не знаеш (поне така изглежда от поста)  как стоят нещата в момента.  За раздялата пишеш, че са виновни родителите му, но колко родители опитват да разделят младите и колко успяват. Не знаеш какво са му казали, какво си е помислил той, какви чувства си породила ти с определени свои реакции, дали както си била обидени те през годините, по същия начин не е бил обиден той на теб. Казваш, че не сте говорили през годините, така че не знаеш как се е чувствал и самият той, дали пък той не обвинява теб за положението, не знаеш и как се е променил, хората израстват, взимат си поуки, променят се (поне някои ).

Та в този ред на мисли, вземи един голям лист и напиши всичко, което ти хрумне за да го наречем  „проблема”. Не е задължително да пишеш подред. Мозъкът не мисли линейно, по-скоро хаотично и Тони Бюзан има една система на писане, наречена Mind Maps, или грубо преведено умствени карти. Написваш централно проблема (напр. аз и той) в едно кръгче и после от него с черти извеждаш други кръгчета, като във всяко е отбелязана страна на проблема, а от всяко ново кръгче можеш да изведеш нови страни на съответния проблем. Получава се като отделни маргаритки, свързана с централната маргаритка. (всяко листче е свързано с централния проблем).
Има и друг вариант – пишеш всичко, което ти хрумне хаотично из целия лист като облачета, без да мислиш кое след кое следва, като всяка мисъл е в отделни облачета.
Идеята е всичко да е структурирано и като го погледнеш да добиваш ясна представа за положението на нещата.

Тук на помощ могат да дойдат и някои техники от темата –
-помощ за напътствие от ангелите  - за разкриване на ситуацията, напр. какво не знаеш за нея, а е важно да научиш, да ти дадат мъдрост да я прецениш правилно, яснота на погледа и т.н.
-разговор с твоя аз, с неговия аз (да разбереш той как се чувства и какво мисли) ;
-таро, руни (те не се използват само за гадаене, а за описване на дадена ситуация, като най-добре е не да ходиш на гледачка, а сама да се пробваш и да се доверяваш на своите инстинкти), като въпросът е като горния за ангелите ;
-автоматично писане с лява ръка, като отново зададеш въпрос, свързан със ситуацията;
-можеш пак да си представиш, че си в кино и гледаш филм, с който да възстановиш събитията, да си припомниш подробно какво е станало тогава и след това, реакции на хора, твоите реакции.
-има и една трудоемка техника – пишеш например „страх” и я пишеш (страх, страх, страх...) докато в ума ти не излезе друга дума (може да се наложи да я напишеш и две страници – колкото трябва) – получава се нещо като разплитане на ситуацията и се стига до първоначалния възел.
-Можеш и писмо да напишеш, в което да опишеш фактологически ситуацията и твоето отношение към нея – все едно пишеш показания за съда...
-Естествено и ТЕС има приложение – потупваш на мисълта „не ми е ясна ситуацията”
-понеже още ти влияе на полето, най-вероятно енергийно още сте свързани, затова има една техника за отделяне на полетата – всеки да си е в неговия „гьол”/ поле
-И т.н. – ако някой се сети още нещо, да добавя.

След като опишеш ситуацията, трябва да решиш какво точно чувстваш и какво точно искаш.
Пишеш, че се държиш студено, но го правиш, защото си му още обидена, не искаш да го виждаш повече и искаш да страда, или пък искаш отново да сте заедно и се държиш студено с идеята това поведение да предизвика у него чувства и да го накара да действа. 
При всички положения, както тук постоянно се пише, трябва да се освободиш и да изчистиш негативните чувства, които очевидно те разболяват  – ако искаш да го накажеш, по-добре да мислиш разумно, а ако искаш да се съберете, да не ти се пречкат по пътя и да ти развалят радостта от живота.

Идеи за техники:
-ТЕС (най-бързо) – в Дриймленд има тема и е много подробно описано
-Изчистване на гнева и страха по Инелия Бенц
-С Господарите на Кармата
-Помощ от ангелите
-Леене на восък, отстраняване на отрицателни наслагвания, не за проклятия и т.н, както го пише по рекламите (най-добре собственоръчно)
-Изчистване на отрицателни емоции с арх. Михаил
-обливане душове
-защитно наметало при среща с човека
-спане с чаша вода до главата с морска сол в нея  за изчистване на отр. енергия от деня
-и т.н

Тъй като няма нищо случайно, това, че ти е станал шеф също едва ли е случайно.

Вероятно причините са две:
-Съдбата иска веднъж завинаги да приключиш отношенията и с него и да продължиш напред.
-Иска да се съберете (Много е вероятно подсъзнателно да си го искала и ти и съдбата да ти е изпълнила желанието с този шанс, който ти предоставя)

-Можеш да нахвърляш набързо десетте плюса на ситуацията.
-Да си представиш живота с него и живота без него
-Животът на детето ти като познава баща си и като не го познава

 Ако не искаш да сте заедно – прерязване на нишките, които ви свързват, молба до Господарите на кармата  за прекъсване на връзката между вас и т.н, Важно е веднъж завинаги да решиш да продължиш напред (което вероятно ще е трудно заради детето)

Ако все пак искаш да сте заедно: 
Определено като го държиш на разстояние и избягваш проблема, освен, че няма да решиш нещата, може би забавяш и собственото си щастие. А и кой е казал, че мъжът трябва да направи първата крачка  все пак залогът е и твоето щастие и на дъщеря ти.

Винаги най-добрият  начин е един откровен разговор очи в очи с човека за изясняване на положението.
(Ако ти изглежда трудно – с ТЕС премахваш притеснението, молиш арх. Михаил да говори с него, обливаш го със светлина, която му премахва неговите отрицателни чувства и напрежение, ей такива неща за подготовка на почвата, ако се доверяваш на астрология, избираш и подходящ момент)
Можеш да се подпомогнеш и с предварителни утвърждения, представяне на идеалната картина и т.н.


Всичко това е казано най-общо, защото все пак не съм наясно със ситуацията. Спирам, защото постът стана ужасно дълъг. Ако имаш конкретен въпрос, питай. 

Един чай в 4 вместо в 5! 

А за прошката, според мен хората бъркат (от там и вътрешната съпротива), че за да простят на някого, трябва да започнат да го харесват и да го обичат, а това нито е необходимо, нито има значение.

Според мен прошката е по-скоро освобождаване от енергийното затлачване на обидата, излекуване от "треската" на гнева, откачане от източника на заразата и постигане на едно здраво състояние на тялото и духа.
Това позволява през тялото ни да протича здравословната енергия на любовта въпреки, независимо и до човека, който е породил отрицателното чувство, т.е присъствието му, поведението и отношението по никакъв начин да не нарушават идеалното ни вътрешно равновесие и хармония.

Ако сравним обидата с болест, а възникналите с нея чувства на гняв, желания за мъст, омраза, тъга, мъка и т.н със симптоми на болестта, да не можем да простим с мотива, че другия човек е такъв и такъв е все едно като се заразим с грип и вдигнем висока температура, да не лекуваме температурата, докато не накажем болния, който ни е заразил.

Не става въпрос за добро и зло, честно и нечестно, а за профилактика и поддръжане на добро здраве и имунитет, да бъдем здрави дори, когато около нас има болни хора.

А ако постъпката е в разрез с нормите на морала и обществото, можем да постъпим според собствените си принципи, но вече от позицията на разума с реални действия, водещи до реални резултати, не унищожавайки тялото и душата си.