Как бихте живяли, ако парите нямаха значение?

Ако имам много пари бих пътувала много и бих дала от тях за благотворителност. Ако имам мнооого, много пари искам да построя детска болница в София (ние сме една от малкото страни, чиято столица няма  ) и рехабилитационен център за онкоболни дечица. Може на много хора да им се стори странно, но доста съм си мислила, че точно това е, което бих направила.

Аз лично разбрах темата така: какво бихме правили ако нямаше пари като фактор в живота ни изобщо. Също и плоскостта,  в която разглежда въпросът Тумба-лумба.  Мисля, че за това равнище на човешкото развитие това е невъзможно, мислила съм си понякога по този въпрос. ... щях да се занимавам с това, което ми харесва и да го правя много по-добре, отколкото ако ми се плаща за това. Не бих живяла много по-различно, но може би по-спокойно.

Ами явно толкова ни е налегнало ежедневието и проблемите, че даже не можем да се отпуснем да си изфантазираме нещо...
Аз пък ще си фантазирам (без да се приема, че искам комунизъм, щото като е паднал съм била 4-5 годишна и нищо не знам от нещо; без да мисля да спасявам света, щото не съм толкова благородна; и като уточнявам, че да - знам, че няма да стане и няма да тръгна да си напускам работата утре). Ако взема, че се окажа случайно някоя милионерска наследница, 15-та загубена братовчедка на Парис Хилтън, с неограничени възможности, си го представям живота си точно като на някоя холивудска богаташка - ще си купя 5-6 имения къде ли не - в Холивуд да си пия кафето сутрин със знаменитостите, в Швейцария да карам ски през зимата (като имам толкова пари що пък и ски да не се науча да карам), на някой красив остров само за мен като ми омръзне студа. Всички огромни, с красиви градини, басейни, с лично спа студио и цял антураж, който да се грижи за ежедневните досадности. Ще обикалям където ми душа иска с личния си самолет - няколко месеца в Австралия, няколко на сафари в Африка, няколко в Япония, повечко в Щатите (на мен лично са ми много притегателно място), навсякъде в Европа (и не само за по 2-3 дни по работа, когато не мога нищо да видя освен летището и района около хотела). Ще ходя на концерти, на приеми и премиери. Ще организирам огромни партита с всичките ни приятели. Ще си купувам сувенири и ненужни боклуци от всички тези места, за да си пълня огромните къщи, ще пробвам всякаква национална кухня. И дрънкулки ще си купувам - и бижута, и дрехи, и козметики. И личен фризьор и гримьор ще имам, и пластичен хирург, че на 65 да изглеждам като на 40. Съпругът ми 100% ще има всяка новоизлязла техническа джаджа (и каквото там искат мъжете).
Ще си народим 4-5 деца и ще им осигурим най-доброто образование - кеф им Кейбридж, кеф им Харвард, кеф им Сейнт Андрюс (може пък някой принц да срещнат), пък после ако искат да работят, ако искат да станат творчески личности, ако искат да си пилеят времето. И понеже е фантазия няма да си мисля, че парите развращават и дали няма да го докарат накрая като Линдзи Лоан, а още по-малко ще седна сега да се притеснявам как ще ги управлявам тия финанси. Ще осигуря на родителите си всичко, което не са имали и ще ги пратя на всяко място, което искат да посетят.
Единственото, което не искам по никакъв начин да се променя е семейството ми и сегашните ни отношения.
И така... А сега да ходя да си довършвам домашните задължения, че мечтите са хубаво нещо, ама утре идва свекървата и 9-те ястия мен си ме чакат, барабар с всичкото му чистене. Весели празници на всички, живи и здрави да сме, все ще се оправим някак си и сега не е толкова зле  (поне не ни водят под строй да вием и да оплакваме някакъв диктатор).

 

Ако парите нямат значение,искам да продължа да живея,както сега,с разликата,че няма да се лишаваме от почти нищо....Като например,да отидеш на море,но да стоиш със стеснен семеен бюджет месеци преди и месеци след така бленуваната почивка.

Ако парите нямаха значение бих осъществила много от мечтите си и това би ме направило щастлива. Но аз, а предполагам и много други хора, имам мечти, които не се купуват с пари. Ще се стремя и ще мечтая за неща, за които хартийките в портмонето ми не биха помогнали, нито попречили. Като здраво и сплотено семейство.
Аз например мечтая да кандидатствам в НАТФИЗ от много малка. До сега не съм го направила, а и едва ли ще до сторя, поради необходимостта от по-големи доходи, които театъра не предлага. Ако парите нямаха значение това би ми помогнало, но няма да осъществи тази мечта. Само аз мога. С репетиции, с желание, с хъс и воля. Така, че парите не биха попречили на стремежите и мечтите ми в никакъв случай. 

Аз също смятам, че ако парите не биха били проблем за мен, щях да мога да осъществя много от мечтите си и това би ме направило неимоверно щастлива.
Ех, да помечтая...
Бих имала красива къщичка с огромна цветна градина на брега на океана.
Бих имала много деца, поне няколко от тях осиновени.
2 месеца годишно бих прекарвала в пътешествия по мечтани от мен дестинации.
През останалото време бих искала да практикувам любимата си професия - да лекувам напълно безплатно деца в проблемни райони, живеещи при лоши условия, дори да им осигурявам храна, лекарства и други жизнено необходими неща.
Бих искала поне веднъж годишно да посещавам водещи медицински центрове, за да повишавам квалификацията си.
Бих построила много домове за самотни, болни и безпомощни възрастни хора, в които да изживеят достойно и приятно последните години от живота си.
Бих помагала материално на близки роднини и приятели.
Имате поща, благодаря ти, че ме накара да помечтая!

kameloth, много ми хареса поста ти.
Моите мечти доста се припокриват с това, което ти си написала. Само бих добавила и достатъчно приюти за бездомни животни. Аз лично бих започнала от там.
Благодаря за прекрасната тема Имате поща 

Веднага ще направя приюти за бездомни, измъчвани и изоставени животни. Дори мога да пропусна околосветското пътешествие в името на тази си мечта 

Ще се наспивам, и няма да припарвам до страни в които температурата пада под 20 градуса.

Ще живея както и досега!
В крайна сметка, човек трябва да живее така, както се чувства истински щастлив!

Моля, моля.    Беше много приятно да прочета толкова мечти. Като резултат моите станаха по-големи, понеже се присетих за още толкова хубави неща. 

Много по добре от сега, да не кажа че идеално, сме живели така със съпруга ми...Беше много хубаво време, но по-доброто дойде, след появата на детенце, а най хубавото тепърва предстои....Важното е да сме живи и здрави и разбира се заедно  .

Ще си построя една голяма каменна хижа,що пък не и замък в една местност ,високо в планината.Ще си живуркам на спокойствие и чист въздух без да се тревожа за работа,прехрана, и прочее тревоги,които в момента буквално ми изпиват живеца.Като ми доскучее,може да си разходя патъците някъде по света.
Ще си народя едно 5-6 хлапета

Моментално купувам къща на морски бряг и се нанасям в нея. После ще мисля за другото.

Та така. На море ми се живее.