Агресия в училище!Наказание за родителите!

Ох, пак ли родители срещу учители?!
Взе да става банално вече!

По мое скромно мнение,всеки родител си оставя детето в училище с убеждението ,че това освен учебно заведение е и място в което децата се възпитават.Преди много години училището беше извор на знания и възпитание.За сигурността на децата по време на престоя в училището ,отговаряха учителите без да мрънкат много ли са децата малко ли са.....,да не говорим ,че масово учители си затварят очите какво става  в тяхното училище ,дори с невинни деца......
С две думи имаше отговорност както от родители така и от учители.

Отдавна училището /обществото/ е абдикирало от задължението училището да възпитава /то и знания толкова дава, но това е друга тема/. Дори в много от случаите това, на което учиш детето си в къщи се различава от това, което научава в училище. Какво може да научи в училище след като идва "родителя" и крещи и заплашва учителя пред децата?  После този учител как ще се скара или ще накаже ученик! 

Спор няма-има и учители които са претърпели физическо насилие от родители.

Да затова, ако имаш достатъчно свободно време и нерви - започваш безумни преписки с държавните институции, ако не - минимизираш загубите и продължаваш напред.

Дано никога не ни са налага да сме нито от едната страна, нито от другата страна на барикадата.

Да, но дори да не сме пряко ангажирани с това, косвено се отразява на децата ни. Скоро в нашет училище преместиха ммиче в друг клас, защото тормозило друго момиче с любвни писма. да ама две деца му се подиграли и родителите направиха огромен скандал. Последваха редица часове, в които се коментираше проблема, през което време моето дете - 1.  нямаше пълноценен учебен процес и 2. беше психически обремененбо от чуждите проблеми.
вярно, че не е точн по темата - агресия, но тя може да бъде и словесна, нали?

Е то не може всичко да е по мед и масло. И при сина ми седмици наред идваше в часовете им училищния психолог да им говори, защото дисциплината им беше под всякаква критика /е нямаше физическо насилие, но психическо - да/. Не смятам, че им е навредило /макар и да не помогна особено/. Така че това с пропадналия час е най-малкия проблем. А колкото до обременяването - не може да се скрие от това, такъв е животът. Трябва да свикне да вижда нещата и да не си ги слага на сърце, ако не го засягат пряко. Въпреки, че ще едобре и да не си ги слага на сърце, дори и да го засягат пряко, а просто да търси решение.

Агресията в училище - нещо, с което като че ли свикнахме и приемаме като неизбежно, за съжаление!
Винаги щяло да има деца, които се бият и такива, които не се бият!! - За мен този извод е шокиращ.
Ако това продължава, утре тези - биещите се деца, ще станат биещи се възрастни и ще бият и убиват наред.
Не ви ли се струва, че има нещо сбъркано в системата ни още от детската градина и училище? Не може да сме безсилни да спрем агресията. Има начини.

Има добри практики в това отношение - просто да се допълни задължително всеки училищен правилник с една клауза - " Ако ученикът има проява на грубост, насилие, ...., той ще бъде отстранен за  ....брой дни от училище, като през това време родителите са длъжни да посетят психолог/психиатър и при необходимост да бъде назначена терапия. Ученикът може да се върне в училище след представяне на становище за здравословно състояние от лекуващия лекар. "
Или нещо подобно. Така отговорностите са разпределени на специалистите, а не се прехвърлят. Още в малките класове ако се подходи по този начин, подражаващите деца ще бъдат спрени навреме, а децата с проблеми - излекувани навреме.

Друга необходима промяна - ежедневно уведомяване на родителите, ако дете отсъства от училище, и не е предупредено за това. Да бъде вменено като задължение на учителите!
Учителите да са ДЛЪЖНИ да прилагат правилата и при най-малка проява на насилие, грубост, тормоз и т.н. безредици.

Една навременна психотерапия би помогнала на детето.
Тази мярка би накарала родителите да се замислят доколко проявите на тяхното дете са в норма и какво го провокира да бъде грубо. Вероятно и самото ангажиране с водене по лекари, ще направи родителите още по-отговорни.
Тази мярка би премахнала противопоставянето Учител- Ученик.
Тази мярка би спомогнала за една спокойна атмосфера в училище. А когато децата са спокойни, учителите ще могат да работят спокойно и ползотворно.

Малко прекалено сгъстяваш краските. Децата не може да не се боричкат и понякога да не преминават и границата и това Е в норма. Не е нито ненормално, нито е болест, която налага децата да се лекуват. Ми замисли се - в най-добрите образци от световната класика децата се бият (Том Сойер, Пипи, Летящата класна стая и още, и още. Да не говорим за периода от живота, когато момчетата четат Джек Лондон и Карл Май). И децата, които са се сбивали в училище далеч не формират контингента на убийците и асоциалните типове. В нашето семейство главата на семейството доста се пошляпвал в прогимназията, но за над 20 години даже не сме имали скандал помежду си. Явно нещата се изживяват и отминават.
Според мен дребните сблъсъци между децата са си част от детството и едно изкуствено наложено "неизживяно детство" може даже да навреди и да отключи насъбраната агресия на по-зряла възраст. Неслучайно много хулигани гимназисти са бивши примерни момченца.  Естествено, трудно е да се обясни това на майките, чиито деца са от тези най-долу в йерархията. Но според мен дяволът е в детайла - насилието не трябва да се толерира в никакъв случай, но и не бива всяко инцидентно поступване да се третира като върховно престъпление. Стига да не става редовно и да я няма тази жестокост, които за съжаление наблюдаваме, наказанията трябва да са адекватни. Не да пращаме на психиатър за всяко побутване.  Все пак говорим за момчета - бъдещи мъже, не може да ги заставим да си играят с кукли, нали?

Аз резюмирах много накратко предложението си за справяне с агресията в училище.

Съгласна съм, че има закачки, но има и сериозни сбивания.

При първа  проява на грубост - среща с  родители и деца и разговор. Но при последващи прояви от същото естество - смятам, че не бива да се отлага намесата на специалисти. Защото - не всички момчета се бият! Аз не бих искала синът ми да се бие, но не бих искала и да го бият. Как да му обясня къде е границата между закачливото пошляпване и силните шамари? Децата в игра започват боричкане, а то често свършва с  жесток бой. Децата не знаят кога да спрат. А веднъж свикнат ли да се справят с бой, то след това е трудно да търсят мирен начин за разрешаване на проблемите.

Никой няма право да наранява друг, да го насилва или да го тормози.  Училището е място, в което трябва да има спокойствие за всяко дете. В днешно време междучасията в училище са се превърнали в гладиаторска арена. "Силната" група си избира жертви и ги тормози. Често тези неща продължават и в часовете.

Игрите, борбите и закачките са за почивните дни в контролирана от родителите среда.

Да бе да, а един мармот ....
Сигурно по-късно и с гаджета трябва да се срещат под погледа на мама.
Неслучайно ти дадох примери от литературата - момчетата са се били откакто има училище. Не можеш да си затваряш очите пред този факт, можеш само да опитваш да контролираш ситуацията. Каквито и ограничения да се наложат в училище, децата ще намират къде и как да се сбият. Така както намират къде и как да пушат, къде и как да правят секс, къде да пият и прочее. И е най-добре да се бият в 1-4 клас, а не в гимназията, когато последиците са по-жестоки.
Та, както казах - нещата може да се държат под контрол, не може да се ликвидира напълно училищното насилие. Не, че не би било хубаво, ама не може. Още на майката на Ахил и се е искало  

Може да се намали до някакъв минимум насилието в училище. Но да се оставят нещата на течението и да слушам оправдания, че видиш ли така било винаги.....не ми харесва.

Аз такива неща, които чета тук и гледам в YouTube, не съм се натъквала нито в началното, нито в средното, нито в университета.

Anti-bullying policy се коментира открито с децата още от началните класове.