Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3

 

Моя и той изтрещя,пратих го за олио,купил е всичко друго,но не и олио...Даже и пакет превръзки

Моят изми чиниите.

Мисля, че с този си акт доказа, че е напълно и окончателно изкукал.

Дам,наистина ставаме по-силния пол

Моя мъж е едно 3 годишно дете. Абсолютно съм убедена.

1. Дори при включен котлон той ще направи почти всичко възможно да се опари, само и само да се убеди, че е включен  . Кой пък знае, може да го лъжа  ?
2. Не му позволявам да работи с нож    . Абсурд. Ако му позволя, това означава да влезем в черните хроники като някой случай на сериозно семейно насилие, а всъщност той е щял да реже нещо елементарно, като лук например.
3. Ако чуя, че иска да готви, съм способна да взема разстоянието от университета до у дома (поне 30 минути) за около 10. Само и само да спася ... поне него.

 

Аз, пък поздравявам един възрастен съсед винаги с "добро утро"...и сутрин, и обед и по-тъмно вечерта.

От току що..... Безобиден разговор завършил с бурен смях
Аз: "Добре, нямаш проблеми"
ММ: Яж проблеми ли казА 
При което, аз във шок и ужас си мисля... " Добре сега трябва да търся рецепта Как се готвят проблеми" 

И на мен ми сее случвало да казвам Добър ден късно вечерта и то доста често 

Прясно-прясно от преди малко.
Ставам да си правя кафе, сипвам си вода, слагам бързоварчето и чакам да заври. По едно време решавам, че вече е време да си сипя кафето в чашата, бре, тук чаша, там чаша, няма я. И по едно време погледът ми се спира върху бързовара, натикан именно... в чашата Добре, че нищо не може да й стане от едно бързоварче.

Здравейте!
Да се включа и аз със случка от времето преди да стана изтрещяла майка. Тогава си бях само изтрещяла... 
Ще тръгвам за работа, излизам от апартамента, заставам пред вратата на асансьора, натискам копчето и започвам да чакам. Чакам си аз тихо кротко, ама доста време минава. По едно време , не знам защо чувам стъпки от горния етаж. По стълбите плахо слиза съседката, по домашни чехли и пеньоар! (пак казвам, не знам защо). Навежда се през перилата да ме фокусира по-добре, а аз и се цепя: "Абе май тоя асансьор пак е развален!". Тя ме гледа продължително, без нищо да каже и си се качва пак.
Познайте!
Поседях още няколко секунди обмисляйки поведението на съседката и като поглеждам- ми той асансьора си е бил пред мен през цялото време!

Като млада майка също имах една изцепка посред нощите.
Малката я хранех с АМ на 3 часа. И всяко хранене си го записвах на листче, че се знам какъв заплес съм. (примерно: 12:00, 15:00, 18:00 и тн.)
Та буди се детето в 3 сутрина. Реве си. Аз ставам взимам листчето, дописвам 03:00 (checked) и си лягам. 
Е усетих се след 20тина сек. 

И още една случка от миналия месец
Ходили сме някъде с колата, вече паркираме пред блока и аз бързам да излезем, че винаги малката почва:"Искам малко да покараам." и трябва 5 часа да се разправяме.
Та награбвам аз раници, слагам шапки, якета и я подръпвам по-бързичко да слезе от детското столче и да се отправя към вратата на колата, а не към предната седалка.
Обаче, тя само нещо ми мрънка: "бУтушката ми, бУтушката мииии". Аз: "Абе айде вървиии." Тя пак продължава да хленчи "бУтушката ми". Казвам: "Абе нищо ти няма на ботушката". На третия път вече поглеждам надолу, ми то детето, едното му краче по чорапче! 

Незнам защо ама като  прочетох темата и се разтоварих.
Аз също напоследък съм доста изтрещяла.
Сега точно не мога да се сетя за конкретна случка(не са малко)
Това вместо запис

Не знам за тук ли е, за темата за муните ли е...
Ама след като цяла сутрин скъпия присъстваше на приготовленията ми за работа (обличане, прически, отново преобличане и т.н.), след разходката ни след като все пак успяхме да излезем от вкъщи, след като обиколих няколко магазина, в които си приказвах с продавачките, а в единия даже ме гримираха и накрая след стигането ми до работното място, след 2 часа установих, че съм минала през толкова много хора, а никой не ме е бутнал да ми каже "Абе, моме, ти добре си си прибрала косата, за да ти се виждат обеците, ама си с 2 различни"

Аз съм тръгвала така..по чорапогащник. Плътничък, дебел. С якенце до кръста отгоре.
Викам, бре нещо ми е леко на краката...Мани, ама се усетих на площадката на асансьора.

Като ще си говорим за уреди, които чакаме да тръгнат - моята фурна хич не ми влиза в положение значи. Готвя на газ и с котлоните проблеми нямам. Печката си стаеше включена в контакта и с фурната също нямах грижи. Но купихме и партигрил. И моят инженерин отказа пак да сменя контакт и да слага тройка вместо сегашната двойка. Та сега като искам да ползвам партигрила изключвам печката. И никога, ама никога не я включвам пак. И естествено забравям, че е изключена от контакта. Та до сега само 3 - 4 пъти като реша да правя нещо във фурната съм се сещала първо да я включа в контакта. Редовно врътвам копчетата и след 15 минути почвам да я кълна, че не е и чула да загрява. Та редовно си чакаме печивата повечко. И го знам това и не мога и не мога да свикна.
Мъжът ми и той прилично се отчете онзи ден. Решавам да пържа яйца с пресен лук и го пращам да купи. Разбърквам аз яйцата, бъркам в торбичката - връзка с пресен чесън. Отивам и го питам иска ли с това да му изпържа яйцата и той 5 минути се опитва да ме убеди, че точно пресен лук е купил. Как да го пратя тоя човек за нещо по-сложно като копър или магданоз примерно?

Хич не ти и трябва.  Има да ти носи и стръкове целина или гюзъм. Най-редовно вместо копър ми се носи магданоз. Е, как аджеба да направя таратор с магданоз.


Аз на осми март, поздравих мъжа на бензиностанцията с "Честит празник"