Тегобите на една домакинА или най-честите признаци на изтрещяване - 3

Като казахте за сапуна се сетих за нещо с моята майка. Преди време купувам един душ-гел, чийто аромат много ми харесваше. Отивам да го покажа на майка ми - отварям го и го слагам пред носа й, за да усети хубаво миризмата като питам на какво й мерише. Тя обче ми казва, че нещо не го усеща добре и аз, за да избутам течността по-нагоре и да се усети хубаво, като натиснах душ-гела и естествено той изригна нагоре по цялото й лице... Е оттогава не го обича този аромат.

А аз самата преди години така опитах котешка храна. В хладилника имаше пликче с домашно печени  фъстъци и една вечер с книжка в ръка (учех за сесия) взимам пликчето, лягам се на леглото и блаженно си слагам в устата шепа котешти гранули.

Ти без да искаш, а моя мъж за да види какви на вкус са гранулите...

И харесаха ли му?  Те толкова гадно смърдят.

Като снаксовете са. Смърдят гадно, но са вкусни. Опитвала съм 

И моят 8-годишен син ги опита. Бяхме на гости. Попита дали може да си вземе гранулки. Мислeхме, че се шегува, ама той наистина си хапна.  Пък и каза, че са много хубави и искаше още. 

О, когато имахме котка аз също редовно опитвах от храната и. )
Гранулите не ги харесвах, но имаше едни котешки консерви....и пастет с маслини....умммм ,жесток беше. )))))

Странно, но ги хареса...аз лично нямам смелостта да пробвам...

Нашите гранули даже и на вкусно миришат и който ги е пробвал е останал доволен.  Аз и мъжа не сме, ама роял канин за парсийски котки, ако имате желание

Прекрасна тема, изпълва ме с чудесното
чувство, че 'Много сме, силни сме"! 

Да разкажа за две мои изтрещявания, две, ама качествени.
Та, спирам аз на една бензиностанция, слизам от колата и
почвам да чакам да ме обслужат. Поглеждам към съседната
колонка и виждам един симпатичен младеж, облечен в служебен
гащеризон се подпира на една кола и аз съвсем закономерно решавам,
че това е служителят, който ми трябва. Питам го проблем ли има, той ми
казва, че да, има някакъв проблем с газта. Тогава аз решавам докато чакам,
да го помоля да ми провери гумите. Обръщам се към него и с ослепителна усмивка
го помолвам, той също се усмихва и почва да ми проверява гумите. Аз учтиво го
следвам, обикаляйки колата и на всяка гума го питам дали е спаднала. След
последната гума му благодаря и пак питам дали скоро ще пуснат газта, при което
момчето избухва в смях и ми казва, че също като мен е клиент, който чака. Ей, така
се засрамих, чак се изчервих! Сто пъти благодарих и се извинявах на момчето, а
то се залива ли залива от смях! 

Второто ми изтрещяване е още по-безумно и пак е свързано с колата,
само че този път съм в движение. Сутрин, бързам за служебна среща
с шефката, ама много бързам и решавам да мина по преки пътеки, дето
уж ги знам. Карам си аз по една дълга улица, минавам няколко напречни
улици, пак минавам и пак минавам и...изведнъж установявам, че около мен
страшно се е стеснило пространството и то от поставени на земята съдове
с цветя и от хора, които почват да ме гледат изумено. Давам си сметка, че съм
"цъфнала" в последната отсечка на дългата улица, която се оказва, че е
забранена за коли и се намирам насред пазара "Димитър Петков" в частта, в
която продават цветя. Връщане назад няма, карам с 10км/ч, разминавайки се
на сантиметри с цветя, купувачи и продавачи. Стискам здраво волана и се
успокоявам, че само още малко и ще се измъкна от тук, затова и съм доста
учудена, че някои продавачи ми подвикват: "Дааа, ще стигнеш, още малко!".
Наистина след малко разбирам какво още ме чака, оказва се, че улицата е без
изход и завършва с един тротоар, върху който аз кацвам триумфално, с гордо
вдигната глава, все едно точно там съм искала да бъда. И това не е всичко -
долу на шосето има паркирани коли и аз не мога да мръдна ни напред, ни назад.
Седя си аз в колата и се чудя след колко ли часа ще дойде някой от паркиралите
и аз какво да правя, че шефката ме чака. Както после един приятел каза: "Защо
поне не купи букет на шефката?".  След около 10мин., в които явно един
от търговците на цветя ме е наблюдавал и се е смилил, дойде и ме попита дали искам
да си мръдне колата, та да мога аз да сляза от тротоара, при което аз закимах усилено,
за да не би да размисли. Не мога да ви опиша какъв товар се свали от плещите ми
като слязох от прословутия тротоар! 

Sophia L.  смях се от сърцеее............това е съвсем възможно и на мен да ми се случи.......направо не е истина.............
Сега почвам да чета..................

Попълвам бланка за вноска по кредита на мъжа ми.Стигам до подпис ,подавам я и казвам:"Подпиши се!".Връща се при мен бланката и  на мястото за подпис пише ХРИСИ ,написано с почерка на 5 годишната ми дъщеря.Подала съм я на детето,а то изпълнително..

Аз за такива цели добре съм усвоила подписа на мъжо. Да не стават грешки  .

От много време следя темата и тайничко се хиля  При мен изцепки с кофи,но не се сещах даже (направете сметка колко съм изкукала) за да ги напиша. Сега съм се сетила някои и ще пиша

   Ще правя кавърма всичко е наред приключвам дръпвам я от котлона (детето малко,но палаво) и решавам,че е време докато той спии аз да поспя. Лягам си доволна и щастлива и заспивам. Събужда ме ужасяващ вик на моето има от мъжът ми. Скочих уплашено, а той продължава какви ги вършиииш и в този дух. Стигнах до кухнята и там не се диша и не се вижда нищо от черен дим. Аз премествайки тигана на друг котлон не само,че не изкл. първият ами включвам и вторият. От яденето нямаше и помен (добре си бяхме дремнали с детето  )  имаше само черна пепел в тигана. Добре че не се запалих тогава.

   Пак готвене,но вече децата са две. Малкото ме дърпа за крачола,  а голямото нещо все иска и аз слагам подправки в каймата без да гледам в тях (гледам си и си викам по децата) усетих се преди да е късно,че вместо чер. пипер сложих канела добре,че ми замириса. Измих каймата и на ново от начало. Пак доволна,че всичко е на ред сервирам вечерта този път без пожари  . Мъжът ми пак се мръщи нацелил черупка от яйце. Викам си е случва се човек и да изпусне мъничко. Да ама  с напредване на кюфтето почва много да хрупа (имаше половин черупка натрошена вътре сигурно) Не знам и не помня как се е озовала там 

    Карам на някъде един ден с дечурлигата ама бързам, говоря и по тела през това време,но съм с блутут. Съответно слизам говорейки и си оправям децата. Да сваля количка от багажника да настаня малкото, да си взема чанта портмоне и прочие.Да до облека голямото и тръгвам да оставя едното в детската и точно преди да вляза в нея се усещам,че нито знам къде са ми ключовете на колата,нито дали е заключена. Бегом марш на обратно 2-3 мин пеша е ама ми се видяха 20 сигурно (това не ми е за първи път) Отивам гледам висят си ключовете на вратата и си ме чаакат  Предишният път  ги бях метнала на предният капак без да заключа и не знам защо 

   Ще изхвърлям боклука и решавам аз да не пълня кофата да го метна по пътно в контейнера,че беше голям черен чувал. Тая задача принципно не я изпълнявам аз. Тръгвам с колата и го метнах на другата седалка с идеята да спра и да го изхвърля и да продължа. Карах си го с мен на пазар и си го върнах обратно даже 

    В парка сме голямото яде сладолед. Малкото писна,че иска и викам в тая жега да си натопи езичето пък няма да умре ще му давам. Взимам лъжичката от баткото бъркам и давам, бъркам и давам. Да ама това не спира да пищи,че иска. Ядосана се обръщам да и кажа,че не може по повече и се усещам,че аз бъркам и давам на баткото в устата, а той кротко си лапа и си трае 

     Редовно им бъркам имената когато трябва да повиша тон и да предотвратя беля. Съответно се ядосвам,че го гледам как стои пред мен и не реагира и тръгвам да се карам, а той милия - Ама мамо аз не съм Иван аз съм Петкан примерно

     Никога ама никога не знам къде са ми ключовете от колата и телефонът и мъжът ми винаги беснее,че закъсняваме и аз не си стопанисвам вещите. В една такава вечер изчезват ключовете от колата. Съответно аз решавам,че вината е моя и съм ги изгубила по пътно. Първата ми работа беше да сляза до колата да видя дали пак не си висят там нейде из табло, врати.Нямаше ги там. Почва се великото ровене. Пак отивам на вън да видя пък дали по трасето не съм ги изпуснала съответно. Връщам се и вече се усъмнявам,че с периферията си съм видяла дребното да ги отнася на някъде. Изровихме цялата къща само където не отковах и первазите да видя и под тях.Преместихме всичко диван  перални хладилници. Изсипаха се 3 коша с играчки и една по една съм връщала за да не пропусна.Гардеробите си изсипах на пода, секцията също. Вече много ядосана подреждам обратно секцията и решавам,че аз съм ги загубила. След малко викам не пак ще търся в тая секция и пак ровя и вадя. Там ми стоят и дамските чанти и решавам този път и тях да пребъркам и урааааа. В една от тях малкото скатало ключовете да ги приберяла. Побелях 3 часа ровене беше 

   Най - прясната ми изцепка с която не се гордея е от онази сутрин ( т.е. по нощите) От както се роди малкото не съм спала пълноценен сън нито през денят нито нощем. Баткото и на него нещо му стана и в малкото време, в което успявам да дремна или се развиква да дойда и като отида и питам какво каже аа нищо или се домъква да спи при нас и съответно не мога да спя, защото изпадам от спалнята. Вече ми е много писнало от това нещо ама адски много,че има моменти като се унеса дори и да чувам около мен не мога да реагирам. Та детето се развикало през нощта,че му се пишка а пък нямало ток. Аз като патица съм се развикала нещо от сорта на "Млък и заспивай,че ми писна" Не помня какво ми е казал, не помня и какво съм отговорила  Това ми го разказа мъжът ми на сутринта станал човека и се оправил с детето.

 Има още много ама мноооого и смешни и трагични,но ще стане дълго. Та така от известно време карам на автопилот и не помня кога какво върша и свършено ли е  изобщо. Блъскала съм се във витрина засилвайки се за някаква блуза на детето, в която съм се влюбила от далеч. Магазинерките ме гледаха адски тъпо. Ми не можах да си отворя врата  защото е заключена и те били в ревизия ама аз така се бях засилила,чеее......

А сетих се още нещо от една съфорумка по - нагоре в темата.

Разтворила съм течна тор за цветята (това преди да имам деца) в някакво шише от безалкохолно. Поливала съм каквото поливала и зарязала някъде. Баща ми се прибира  и надига да пие и се чува едно викане от някъде. А аз съм нацелила шише от любимото му безалкохолно, но и на цвят го докарала тая тор и той решил да пие. Накара ми се защо това нещо е на масата и толкова.

Добре си го наторила човечеца ...Винаги трябва да се слагат някакви обозначения,когато в шише от сок има нещо друго....сетих се за случка преди 2 год.Гледах малко бебе и решавам да му дам сок,който майката ми каза,че е в хладилника...Сипах сокчето,стоплих го леко и давам на малкото,а то се мръщи,нещо не типично за нея,която не отказва нищо за ядене,помирисвам,киселее,опитвам,а то бяло вино.. на цвят точно като ябълковия сок на етикета на шишето,добре,че не го изпи детето  .От тогава винаги помирисвам преди да пия нещо...Имало е случай на ракия в бутилка от мин.вода,бях я оставила настрана да и сложа надпис,но съм я забравила и сестра ми жадна отпи една солидна глътка,добре,че се усети и я изплю    А иначе аз съм редовна забравана,като отида на пазар и влезна в магазина не си спомням какво е трябвало да купя,пиша на бележка,но обикновено не си я намирам когато трябва....излизам за нещо конкретно,а си идвам със съвсем други покупки...Също и много често ми изкипяват нещата,които слагам на котлона.Веднъж бяха ми донесли домашно мляко около 10л.и аз реших да го сваря на веднъж.Сложих  в тенджери и на 4-те котлона и ги пуснах на по-силна степен,а през това време взех с нещо друго да се занимавам в съседната стая,след малко усетих аромата на загоряло мляко,влизам в кухнята и ми правят впечатление,че фугите на пода са много бели  ,а то млякото вряло,кипяло,цялата кухня заляло 

Страхотна тема .
Последият ми номер е пускане на машината за хляб без да съм сложила бъркалката. Добре, че още в начолото забелязвам, че не се месят продуктите.
Друг любим номер ми е пускане на пералнята без прах за пране.