А искате ли внуци?

Добре де, значи на теб не ти пука за щастието на детето ти и за щастието на внучето ти. На теб ти пука само и единствено за безценните ти гени и наследството ти, така ли е? Ако не се появи точният човек до 30години, си склонна да внушиш и принудиш дъщеря си да има дете от когото и да е или греша? Не искаш ли дъщеря ти да е щастлива, да е щастливо внучето ти, да има пълноценно и хармонично семейство с любящ съпруг и баща? Или няма значение, ако до 30г. не си намери такъв, ще си направи дете с когото и да е, щото ти така си решила, че трябва да стане? Честно, по-голяма простотия, тъпотия и лудост скоро не бях чела. Разбирам, крайна си по тази тема, искаш внуци, нормално е, повечето хора искат. Дотук добре. Но това да не ти пука дали детето ти ще е щастливо и ще постигне това, за което мечтае е просто отвратително. Ами ако дъщеря ти мечтае да срещне подходящ човек и да създаде семейство с него, но до 30г. не се случи? Пак те питам, не ти ли пука за щастието на детето ти, за това какъв живот ще живее или ти пука само за твоите гени и наследство? Не е ли по-добре да създаде семейство тогава, когато е готова с правилния човек и да е щастлива, пък дори и на 35г. или не може, ти няма да позволиш? Страшен егоизъм. Аз пък искам детето ми да е щастливо, не съм го гледала и обичала цял живот, за да е нещастно и самотно. Та наистина те питам, за кое ти пука повече, кое мислиш, че е по-важно - да роди до 30г. независимо от кого и дали ще е щастлива с този начин на живот, дали иска този начин на живот или да роди ако ще и след 30г., но да живее животът, който иска? Или пък да живее животът, който ти си решила, без значение дали го иска? Не е ли твърде егоистично, ти живот наложен от друг ли живееш или такъв какъвто искаш? Това всичко е във връзка не с нежеланието за деца, а с това, че би накарала дъщеря си за роди от когото и да е до 30г. Съветвам те, съвсем добронамерено, да не бъдеш толкова крайна и егоистична. А ако дъщеря ти на 30г. още не е успяла да създаде щастливо семейство, но откаже да забременее от когото и да е и е решила да чака, да срещне подходящия човек, какво ще направиш? Ще се откажеш от нея, защото е вече на 30г. и защото иска да е щастлива ли?

Обръщате прекалено много внимание на болен мозък-така и храните мозъка за още болни мисли.

Май си права, просто не се сдържах . Все се мисля, че родителите на първо място искат децата им да са здрави и щастливи, а не да създадат деца до 30г., независимо от собствените си мечти, желания и щастие.

така е. обаче вероятно реално съществува и вероятно възпитава дете - е това вече е болна ситуация

Наличието на внуци е точно доказателство за това, че децата са здрави и щастливи. Носим си го явно, като част от естествения подбор - в природата успешни са тези, които се размножат, а понеже ние сме устроени така, че познаваме бабите си, също познаваме внуците си, щом децата ни са успяли да се задомят и размножат, значи сме се справили.

Andariel, не всеки отъждествява успехите си с тези на децата си. Така че, не всеки човек се смята за успял само и единствено когато децата му родят внуци.
Аз не смятам така за себе си, вероятно и много други. Не държа на внуци изобщо. Това е избор на детето ми, или децата ми по-нататък.

Като някой е на 30, а детето му на 3, може да си мисли, че не отъждествява успехите си с тези на децата в лицето на раждането на внуци. Обачче като децата пораснат и станат за женене, а тя остарее, нещата ще изглеждат по друг начин.
лично аз не вярвам да има нормални родители, които да не се отъждествяват с успехите/неуспехите на децата си. Ако действително не се отъждествяваха, много семейни разри щяха да бъдат спестени.

Разбира се, децата са част от щастието, може би дори най-голямото. За друго говоря, явно не си прочела горния ми пост . За това, че не може на всяка цена да принудиш детето си да ти роди внуци до 30г., а ако не стане тогава и не е намерило подходящ партньор, да създаде дете с когото и да е, щото ти си преценила, че трябва да ги имаш тези внуци точно тогава, независимо дали детето ти ще е щастливо с този човек, дали това е точният човек. Вместо търпеливо да си чакаш, ако трябва и до 35г., но детето ти да създаде семейство с подходящия човек. Това накратко, просто разяснявам.

Ооо, това изобщо не е така. Много наивно приемаш за даденост че хората се множат само когато са се устроили и имат възможността да гледат деца. Което е само малка част от раждащите. Ами всичките безотговорни, необразованите, ромите, хората без достъп до противозачатъчни и т.н. които забременяват неподготвени, много от тях още в пубертета и нямат нито възможност да гледат деца, нито майките им - да гледат внуци, но нямат благоразумието (или възможността) да направят аборт и раждат нежелани деца в бедност? Деца се правят най-лесно, трябват ти само двама идиоти без презерватив и айде - готово. Никакво доказателство не е това нито за здраве, нито за щастие, нито за задомяване или "справяне". Затова един внук може да бъде както доказателство че си подсигурил детето си и то се е задомило, така и доказателство че не си възпитал и научил недораслата си дъщеричка да си затваря краката и да си планира живота. Ако беше станала баба по случайност след като 14-годишната ти дъщеря се е натискала пияна в кенефа на някой бар, да те питам тогава за какво щеше да бъде доказателство внукът ти...

Хехе дами, да забелязахте случайно, че крайността на мнението , което така активно бистирите е със сеирджийски подтекст?! Почти съм сигурна, че крайните постулати на съфорумката ни са постанати в този императивен тон с цел да ви види акъла и тя го видя де... щом и до болен мозък го докарахте.

п.п. само Андариел е схванала основната идея относно тази крайност в така нищеният тук пост.

Времената се менят.Вече не само задомяването е равносилно на успялост.Има и други етапи и друг вид успялост, с която родителите се отъждествяват.
Имам една такава фанатизирана, тя синовете си тикаше така.Е, изтика ги, задоми ги преди 30, осемениха си булките и се изпоразделиха с гръм и трясък.И новоизлюпената баба-вместо щастлива-нещастна от провалените им животи, 10-та година тече сагата-все ги оплаква.Внучетата не я и познават даже.Синовете се изпокараха и с нея и сега е сама като кукувица, с имотите си, дето се канеше да ги лишава и завещава на друг, щото така и онака.Пръснаха се по света и не им пука за апараментчета и къщи тук.

Айде сега, без крайни примери! Колкото и да са се променили времената, правилата на играта са си все същите - дали кръвната линия се продължава, дали родът се запазва, дали има достатъчно голямо поколение, че да просъществува тази линия. Повечето хора сее радват и се чувстват щасстливи, когато се сдобият с внуци, защото тогава се чувстват успяли родители (не инженери, бизнесмени или учени), защото малцина са тези, чиито имена влизат в учебниците, важното е дали родът ти се е затрил, защото децата ти не са искали да раждат. Останалото е ала-бала.

   Аз искам, ама не зависи от мене. Детето ми трябва да иска да има деца,та да имам аз внуци, пък то кой го знае.
  Надявам се да доживея до някое внуче, все пак.

точно защото искам децата ми да са щастливи, искам да имат здраво семейство и деца. Защото това е щастие, а не да се гушкат с котката пред телевизора на 38годишна възраст ( па дори и успели в кариерата)

Аз имам точно такава позната. Наистина се гушкаше с котката до 38г. Роди на 40, живо здраво момченце.