В новата позиция на Синода всъщност няма нищо толкова възмутително. Доста хора споделят сходно мнение, много преди да излезе становището на БПЦ.
в новата няма - в текста. в старата имаше - в текста.
в новата е за осъждане това, че само за 3 дни мнението на такава тежко-авторитетна институция по отношение на АРТ се обърна на 180 градуса - това е недопустимо и говори много зле за нивото на тълкуванията им.
Няма нищо за осъждане- нито в новото, нито в старото становище. Има само много поводи за тъжни констатации и невесел смях.
не може на сватба да забравиш имената на "опечалените", да прекръстиш кръщелника или на погребение да не си направиш труда да запомниш едно име и от какво е починал човека (евентуално) - грозно и тъпо е 
пък и има гинко билоба, ако толкова пък паметта им изневерява 
. Изпитвам гнус от бодените им пръсти и страх от зарази. Виждала съм ги изоставяни от жените си, с рога итн. Аз съм социално контактен и амбициозен човек и не бих се чувствувала щастлива с болен, видимо стар, увреден и подобни мъж. Баба ми, Бог да я прости, и майка, бяха много мили с такива хора и много им помагаха а аз разбирах, че по-младите, красиви, успели, качествени хора ги отбягват и затова ги отбягвах и аз. Не виждах смисъл да отделя внимание или да съм мила с болен от рак човек, защото ги виждах като обречени а и без това умираха. От детството развих непоносимост и погнуса към по-слаби хора, особено мъже. И сега отбягвам такива хора и избягвам да се запознавам с такива. А мъжо си умираше да кани такива и да им помага. Спря заради мене, но много от подобните му познати и колеги се обидиха от отношението ми. А аз обиждах, защото се чувствувах унижена. Защото виждах, че към тях няма интерес. Защото знаех, че и да ги изгоня, пак ще дойдат, защото нама къде да идат. Защото когато излизахме с тях по-интересните хора не искаха да дойдат а аз исках да съм с тях. Както и да е. Такъв е света. 
