Публикувана: 3 ян. 2012, 15:21 ч.
Последно мнение: 21 авг. 2015, 13:42 ч.

КЛУБ "Чакащи - 40+"

136 886
809
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как се отнасят социалните работници към кандидат-осиновителите на възраст над 40 години?
Какви са възрастовите ограничения за кандидат-осиновителите в различни страни?
Какви са примерите за успешни осиновявания от по-възрастни кандидат-осиновители?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как се отнасят социалните работници към кандидат-осиновителите на възраст над 40 години?
  
  Отношението на социалните работници към кандидат-осиновителите на възраст над 40 години може да варира. Някои съобщават, че не са забелязали дискриминация поради възрастта си, докато други са срещнали намеци да се съсредоточат върху по-големи деца за осиновяване, за да увеличат шансовете си. Въпреки това някои участници смятат, че този „феномен“ произтича от добри практики в някои европейски страни с максимална разлика във възрастта между осиновителя и осиновеното дете. Освен това се съобщава, че в бъдеще в България ще бъде въведено ограничение за разлика във възрастта между кандидат-родителя и детето, което ще бъде регламентирано в новия Закон за детето.
- Какви са възрастовите ограничения за кандидат-осиновителите в различни страни?
  
  Възрастовите ограничения за кандидат-осиновители варират в различните страни. Например, в Швеция лицата трябва да са под 42 години, когато кандидатстват за осиновяване, докато в Гърция възрастовият лимит е 60 години. В Русия се допуска осиновяване от лица над 50 години само за деца над двегодишна възраст, а в Украйна разликата във възрастта между осиновителите и детето не трябва да надвишава 15 години. Тези ограничения имат за цел да намерят подходящо семейство и близки за всяко дете, като се вземат предвид специфичните условия и законодателство на всяка държава.
- Какви са примерите за успешни осиновявания от по-възрастни кандидат-осиновители?
  
  Има примери за успешни осиновявания от по-възрастни кандидат-осиновители. Например, има случаи, в които 46-годишни участници успешно са осиновили 11-месечно дете, като подчертават, че възрастта не е фактор. Освен това има и истории за кандидат-осиновители над 40 години, които успешно са осиновили деца от различни възрастови групи. Тези примери показват, че възрастта не трябва да бъде пречка за успешното осиновяване и родителство.
- Какво споделя участникът в публикацията за осиновяването на дете?
- Как реагират другите участници във форума на осиновяването на дете?

# 210 16 март 2012, 09:40 ч.

София
Мнения: 837

Цитат на: Форест Гъмп в чт, 15 мар 2012, 12:00

Там в домовете има хиляди нещастни деца, които с нищо не са отговорни за начина на живот на биологичните си родители, какъвто и да е той. Всички имат нужда от майчина прегръдка, от ласки, от обич, от топлина и семеен уют.

# 211 16 март 2012, 09:51 ч.

София
Мнения: 837

Цитат на: anitza13 в чт, 15 мар 2012, 22:15

Защото знаем, че тази илюзия все още се шири – ромчетата са плод на проститутки и крадци, а щом едно дете е от български произход, това едва ли не се смята за гаранция, че е плод на примерни висшисти.

Мисля, че Снежинка искаше да покаже, че повечето деца в домовете, независимо от етноса им, имат тежко наследство. А иначе, както повечето тук знаят, насаждането на омраза основана на раса, народност или етническа принадлежност се преследва от Наказателния кодекс Simple Smile

Тези две мнения обобщават и моята позиция по въпроса.
Децата имат нужда от родители, които вярват, че те са прекрасни и достойни човешки същества заради тях самите. Че това, от кого произхождаш не определя кой си или какъв можеш да бъдеш.
Хора, които не могат да понесат факта че детето което осиновяват може да произхожда от наркомани, проститутки или хора с психически болести, по-добре да не го правят.

# 212 16 март 2012, 12:00 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Светкавица в пт, 16 мар 2012, 07:55

Цитат на: Форест Гъмп в пт, 16 мар 2012, 06:25

Чандра, не е само само Дорчето, която не харесва моето дете.

Аз например не разбрах от какво ги боли Светкавица и Джиджи.

Ама наистина ли?От обобщението, Форест, от двойния стандарт.
Не може говорейки за деца да се обобщава всички, всички

Може, Светкавица, и е редно да се обобщава, че всички деца имат равни права и еднакви нужди от любов и топлина, независимо от какви биологични родители произхождат. Peace

Простими или непростими са пороците на биологичните им родителите, от какъв етнос са и какви чисто генетични обременености носят е тема на съвсем друг разговор.

Аз приключих по темата.

# 213 16 март 2012, 12:18 ч.

Мнения: 1 325

Момичета, мисля, че всички се съгласихме с едно - да приемаме децата такива, каквито са без значение на тежката предистория, която ги е довела до съответното ДМСГД. Нека се обединим върху това.
Аз и друг път съм го казвала, но ще повторя пак - когато се провеждаше информационната среща за моето дете, прочитах листите информация през дума, през ред, през два. В мисълта ми беше само ТЯ. Не можех да се концентрирам върху информацията, важно ми беше само да видя НЕЯ, тя беше важна, а не кой я е родил и защо я е изоставил. Интереса ми към тези неща дойде после, когато видях малката, когато за мен тя стана конкретно дете, моето дете.
Някои ще кажат, че това е безотговорно, как няма да мисля, да проучвам, да чета. За мен беше без значение, исках с очите си да видя детето, да го усетя. То беше в центъра, а не неговата предистория. Надявам се повече майки да подхождат по този начин, колкото и нескромно да звучи.

# 214 16 март 2012, 12:45 ч.

Мнения: 14 147

Цитат на: Форест Гъмп в пт, 16 мар 2012, 12:00

Може, Светкавица, и е редно да се обобщава, че всички деца имат равни права и еднакви нужди от любов и топлина

Само че в цитираното обобщение не ставаше въпрос нито за права, нито за любов.

# 215 16 март 2012, 13:26 ч.

Мнения: 737

О, нека го кажем така:

Всички деца оказали се в дом са преживели ужасна бременност и са били деца в риск. Независимо от етноса. Всички деца оставени в дом са изживели ужаса на самотата, липсвал е допир, дума, ласка, хранени са на конвейер, който яде - яде, ако се задави негова работа, мити са дупета пак под конвейер каквато вода падне и не са мити редовно... Всички са ревали нощем, при болка, глад, колики, при растеж на зъбче без възможност за утеха, докато не млъкнат сами и не започнат кой да се люшка, кой да смуче пръстче, кой да бие глава в креватчето. Тези креватчета - целият свят се е свил до техния размер - няма движение, няма цветове, няма въздух и няма я за тях тая пролет навън... Всички те, дали тихите и уморените, дали бурните и любопитните, всички изостават по сравнение с връстниците...

Има деца, преживели в семейства, където и по-лоши неща са ставали, но после и те са се оказали пак там...

За какво говорим, за какви гаранции, за какво чоплене? Който не е готов да се пребори с това, който се фиксира на гени или в занятията на биологичната мама, който търси сертификат за качество, по-добре да премисли.

Но в същото време, за тези, които са решили, че ще се справят, мисля е също важно да кажем, че тези деца са просто едни изоставени прекрасни деца. С топлина, любов и грижи, да повече грижи и повече усилия от наша страна, с повече усет, внимание, търпение и разбиране - ще се преборят и ще наваксат... Стига да усетят, че за някого те са живи, че за някого те са прекрасни, уникални и единствени... Стига някой да е готов да открива света с тях отново.

На децата нищо им няма. На нас възрастните - нещо много, ама много ни има...

Последна редакция: пт, 16 мар 2012, 13:56 от mama-Ira

# 216 16 март 2012, 15:45 ч.

Мнения: 95

Момичета!!!!!!!!!! Peace

НЕ съм влизала 4-5 дена и какво виждам........... Shocked

Ама каво става тук? Rolling Eyes

Знаете ли - отворих тази Тема с Надеждата да сме си Полезни и Подкрепящи се - в тягостните дни на Голямото Чакане.... Hug

... и толкова много се радвах, като четях за вълненията, съмненията , притесненията и искрената Радост и Подкрепа.......
Много Ви Моля Peace

- Заровете томахавките по темата произход Stop

!!!
Това вече сте го чоплили 1000000000000 кратно в други теми и не смятам, че произлиза нещо ново или по-добро тук... newsm78

Силно се Надявам да се върнем към първоначалната идея на Темата - Взаимопомощ и Пдкрепа за чакащите посестрими на 40+ Hug

А за това кой - какви предразсъдъци има още да преборва по пътя ...и какво да премисля....- смятам , че отделихме предостатъчно време и пространство.... Peace

# 217 16 март 2012, 16:37 ч.

Мнения: 51

Подкрепям напълно Сара94!Четях с удоволствие тази тема, тук се записаха, както чакащи, така и вече станали мами 40+ т.е. хора вече с опит, обръгнали от живота, помъдрели. За съжаление предразсъдъците понякога не прощават и на доста интелигентни личности.Мен ако питате, изобщо трябва да отпадне критерия за произход на детето като изискване на бъдещите осиновители, и без това е субективен, определя се само на база информацията от страна на БР и истинността му може да бъди потвърдена само със специални, скъпо струващи изследвания. Всяко дете е уникално, то е съчетание от тяло,дух,душа,съзнание, чувства,емоция и следва собствената си житейска съдба. Ние даваме обич и подкрепа на нашите деца, но те ни даряват с много, много чиста любов. В по-младите години живеех с илюзията, че генетично съм закърмена с добро здраве и интелигентност, бях проследила и родословието и дълголетието от страна и на двамата ми родители.В рамките на три години, рака отнесе и мама и вуйчо и брат ми. Вече не вярвам в генетиката, благодарна съм на Съдбата, че срещнах моето момиченце, и се надявам дълги години да сме заедно, да се обичаме, прегръщаме и смеем.

# 218 17 март 2012, 11:22 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Сара, като ти погледнах лентичката се върнах 4 години назад, когато моята госпожица беше гадина и половина (така се шегъвахме с татко й по повод възрастта). Спомних си първите й неуверени стъпки и голямата радост, че вече може и в градинката (където мама не даваше да се лази Grinning

) сама да си достига толккова цели. Да ти е жива и здрава и весели лудории с мама на открито.

Мимоза, критерий за произход няма в документите, ние сами си го измисляме и държим да се пише в социалния доклад. А Съдбата си знае работата - в крайна сметка ни поднася това, от което имаме нужда. Сноши играхме импровизирана пиеска, в която аз бях стара баба, а те се грижеха за мен. Гледах блестящите им очички и само от това се зареждах с енергия за поне десет дни напред. Генетиката... тя е важна, разбира се, в чисто медицински аспект, никой от нас не може да го отрече. Дано Съдбата е благосклонна към нас, мамите на 40+ и ни позволи да успеем дълги години да бъдем с децата си, да ги видим как порастват, как поемат своя си път в живота, да прегърнем внуци...

# 219 17 март 2012, 12:24 ч.

Мнения: 1

Мили мами , моята история започна януари 2009г. с решението да осиновим дете.Тогава бях на 38 години.Март 2009 г. доклада беше готов.През септември 2009г. получих заветното писмо , а през октомври една малка принцеса озари дома ни.Детето е от ромски произход - има прекрасни руси къдрици и снежно бяла кожа.Никога не съм имала съмнения и притеснения за произхода на детето.Не съм поставяла и никакви ограничения по този критерий при кандидатстването ни за осиновяване.Сега 2 години по-късно вече отдавна съм забравила , че дъщеря ми е осиновена , да не говорим за етноса и .

# 220 17 март 2012, 13:17 ч.

у дома
Мнения: 1 195

Форест,не знаеш от какво ме боли ли?
сега видях,че си питала,редактирала си се и не съм прочела.
За това,че всички са деца на шизофренички,проститутки и т.н.
Боли ме,че детето ми отсега го обременяват,без да имат това право.
И да боли ме,че обидиха и твоите деца.
А що се касае за"гена си е ген"-това не ме е вълнувало,сега след тия дискусии взех да се замислям.
Родата нали сме все надарени,тя в каквато и посока да се развие,все ще е взела от нашия ген Joy

# 221 22 март 2012, 15:36 ч.

София
Мнения: 76

Привет на всички! Навън е пролет,пролет е и в душата ми! Нашето чакане приключи(или почти приключи) след една година и 20 дни newsm44

.Миналата седмица в четвъртък получихме обаждане,а след два дни и ПИСЪМЦЕТО за нашето детенце! Вчера се видяхме,усмихнахме се...и подадохме документите за осиновяване! Нашият син е един малък чаровник,на 1 г. и 2 месеца,усмихнат,чаровен и устремен с малките си крачета към първите си стъпки и към нас Simple Smile

. Чакаме дата за делото! Благодаря,че ви има...и че ще ви има!Пожелавам много такива писъмца и нашето голямо щастие на всички чакащи! Hug