КЛУБ "Чакащи - 40+"

Явно на мен информацията ми вече е остаряла. Съжалявам
Успех на всички

Чакам аз...чакам...пък и аз не искам бебе...
писали сме от 1 - 3 год., ама когато тогава...

Chandra_Den!  Бях писала за този случай в друга твоя тема тема. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=706687.msg24518065#msg24518065Чак сега е излязло наяве по медиите! Чудя се какво ли е станало с детето, защото то отдавна е върнато в институция!

Хайде kartiche  , дано се похвалиш.

ТУТИ, ще стане миличка, ще развиваме така необходимото за родителите качество търпение сега  .

Не съм кандидат-осиновителка, но се зачетох в темата.
Напротив, аз пък съм срещала коментари колко по-правилно било по-възрастните или примерно самотните жени не да раждат собствени деца, че да ги правят нещастни със стара майка или без баща, а да осиновят някое така или иначе родено дете, което си няма никого.
Тесногръди хора се срещат навсякъде, даже и между онези, от които очакваш поради опита им да не са тесногръди.
Това по-долу за отглеждането на дечицата до 25 годинки за доста хора е смешно, и аз ги разбирам. Естествено, много по-добре е и на тази възраст, и по-късно да имаш подкрепа от родители, но ако до 25 детенцето бива отглеждано и следователно - несамостоятелно, на колко години трябва и то самото да стане родител, щом на 40 е вече късно?  Ами ако не успее да се вмести в периода от няколко години, който му отпускате?
Против подобни ограничения съм, ако не е станало ясно. Дано повече хора да са като мен. Ясно, че отглеждането на дете не е грижа от днес до утре, но да пращаме 40-, че дори и 50-годишните в старческия дом, е много, много прекалено. Особено с мотив, че 25-годишните им деца са за детската градина.

Мисля да кажа някои неща и на Наталия, макар че от това тя едва ли ще стане по-малко огорчена и озлобена (ами да - явно и двете). Моята майка - не съм осиновена - като малка ме заплашваше, че ако не слушам, ще ме прати в лудницата, в "пансион", в училище за бавно развиващи се и в каквато глупост още и хрумне, и даже се е случвало да се прави, че им се обажда по телефона да дойдат. И аз наистина се плашех. Още помня. Подобна постъпка, естествено, е неимоверна простотия, но не се е отразила нито на грижите и за мен като малка (и за 4-месечния ми син сега), нито на отношенията ни, нито - надявам се - на психическото ми развитие. А, да - и обиди всякакви съм чувала като дете от нашите, и то не една и две, и доста бой съм изяла. Но и много подкрепа съм получила. Не че одобрявам боя и заплахите като средство за възпитание (те са само средство за принуда), но хората са хора и вършат и простотии. Това, че би било по-добре в дома, отколкото при тези осиновители, даже не искам да го коментирам, макар за разлика от много емоционално настроени хора да не смятам, че условията в българските домове са чак пък, видите ли, такъв неописуем ужас.
И интересно какви се очаква да бъдат мотивите за осиновяване на дете - ми естествено, че най-често са същите като мотивите за раждането на дете, тоест не са алтруистични тип майка Тереза ("да дадем любов на ближния"), а са израз на нормалното желание да бъдеш родител. Който както го разбира. Някои родители може и да го разбират като осигуряване на старините. Но и някои деца сигурно го разбират като посвещаване на живота на родителя във вечна служба само на тях. 

   

Момичета, утре пътувам, за да взема моята прекрасна 3-годишна дъщеря. Час по час проверявам и препрочитам съдебното решение. С дрешките и другите неща съм подготвена, разбира се....

Скоро ще се включа, за да дам отчет, да насърча чакащите      и да питам мамите, които са минали по моя път за съвети при отглеждането.

Този форум преобърна живота ми. Струваше си всичко.

Гуш на всички чакащи, пожелавам ви времето, когато вие ще напишете заветните думи "отписвам се от тази тема" да е най-кратко.

z.2012, ти си следващата, момиче. Чувствам го .

Розмариня   , благодаря ти много за пожеланието миличка.

На теб и твоята сладка дъщеричка МАМО пожелавам много много взаимна обич, безброй щастливи мигове и попътен вятър в приключението живот. Не ми стигат думичките, но от цялото си сърце ви пращам много гушки, целувки и силно се надявам някой ден да се запознаем и на живо.
 

Здравейте мами!
Дълго време не бях влизала в БГ мама, нямах време а и желание - нещо се бях сдухала.
Но ето днес дойде момента и аз да се похваля най-после как вървят нещата около мен.
На 2 юли ще ни е делото. При нас ще дойде едно момченце на 1,7 месеца.
Незнам какво да кажа, блокирала съм тотално и съм зациклила на едно място...
Преди няколко дни получихме и 3-тото предложение пак за момченце на 7 месеца, но се обадих да го откажем, защото вече сме в процедура по осиновяване.
Дано всичко мине наред.
Притеснявам се как ще свикне детето с нас, защото то е в приемно семейство и е обградено с много любов а тази раздяла с приемните родители ще е голям стрес за него.

Розмариня радвам се за теб и дано късмета да е с теб!

Чудесна новина за този много тъжен ден!
Всичко ще е наред! Късмет и много любов в семейството! 

Розмариня, Къртиче бъдете много щастливи с вашите Слънчица!

kartiche   , дишай дълбоко. Предстои ви едно прекрасно вълнуващо лято. Много щастие и късмет ви пожелавам.

ТУТИ   и на теб. Не знам защо си тъжна, но помни че щастието ще кацне и на нашето рамо.

А...заради скапаното време. Разпра се да вали...

Май и тази година има лятно затишие, дано скоро някой се похвали.

Имам един въпрос и се чудих къде да го задам, но ще питам тук. Някой знае ли, дали в Стара Загора все още делата се проточват с месеци? Освен това ми струва, че още някъде забавяха делата, но не можах да открия къде съм го чела това. Моля, ако някой има информация къде се бавят делата да сподели.