КЛУБ "Чакащи - 40+"

  • 136 693
  • 809
  •   1
Отговори
# 555
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
И само ще допълня, че бг-мама далеч не е представителна извадка на осиновителите в България  Peace

Както и за истории на пораснали осиновени деца. Познавам 3 такива, които са в много по-хармонични отношения с майките си отколкото аз с моята.  Peace (Имам предвид отношения родител-дете, специфичните особености при изграждане на тези отношения в нашия случай е друга тема)

За съжаление колкото и да го обмисляме, никога не знаем как ще се чувстваме като родители, как ще успеем да родим детето/децата си чрез осиновяване, това просто трябва да се преживее. Понякога явно не се получава. И това май не зависи нито от възрастта на осиновителя, нито от възрастта, на която детето бива осиновено, до индивидуални особености си е и до механизми за справяне със собствените болки и проблеми.

Последна редакция: чт, 10 яну 2013, 13:17 от Форест Гъмп

# 556
  • Колибите
  • Мнения: 378
Момичета, аз пък мисля, че това е поредната пързалка от страна на журналист(ка), който(ято) си пльоска казусите тука.

Прочетете внимателно първия и втория пост, за да видите, че сякаш е разказано от 12-13 годишен ученик (тенденциозно се имитира юношеско писане). Стилът е изчистен от всякакви емцоции, от всякаква конкретика...Това не е реално преживяване, хващам се на кило кръв. Ако авторката е на 41, то по времето, когато уж е преживявала пренебрежителното отношение от майка си, не е имало никакви социални служби в България.  Тая ни лъже  като български дупетат. Бясна съм, наистина #2gunfire #Cussing out.

И не прави чест на провокатора и сеирджията, а защо не е и печелещия на наш и на децата гръб скромно хонорарче. Е това е гадното, човеко, запалил фитила.  

Шааде, шааде, викат у Немачко. Аз лично повече няма да те коментирам, Наталия, че ще ме баннат. А сетИ се защо.

Алекс Hug, страхотен постинг!
Чандра, мила, винаги съм се възхищавала на умението ти да правиш премерен анализ, но в случая въпросният/та потребител/ка не заслужава.

Последна редакция: чт, 10 яну 2013, 11:28 от Розмариня

# 557
  • Мнения: 63 367
не е имало никакви социални служби в България.  

Много несериозно ми звучи това твърдение ... Rolling Eyes Някакви доказателства в подкрепа ?

Мисля , че не е възможно дори и преди 41 г. , дори и преди това , съвсем безконтролно да се раздават деца за осиновяване . Naughty

# 558
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
До 2004г. осиновяването ставаше директно от домовете за деца, без да се контактува със социалните служби. Директорите на домовете решаваха еднолично кое дете за кого е подходящо. Знам го, защото тогава тръгнахме по пътя. Допитахме се до наши познати с току-що осиновено детенце и отидохме до един дом да подадем молба, но се оказа, че се чакало нов закон и когато той влезе в сила вече се контактуваше само със социалните докато не ти предложат конкретно дете. Разговорите ни с директора бяха само за да получим възможно повече информация за децата, за които вече бяхме подали документи в съда. А една от причините за въвеждане на тези правила беше именно за да се възпрепятства корупцията при "раздаването на деца".

# 559
  • Мнения: 13 612
До 2004г. осиновяването ставаше директно от домовете за деца, без да се контактува със социалните служби. Директорите на домовете решаваха еднолично кое дете за кого е подходящо.

Като същевременно се осиновяваха и деца, направо от медицинските заведения ,където са родени.Това беше  напълно законово допустимо.Едва след законодателни промени през 2003г. социалните служби "влизат в роля"

# 560
  • Мнения: 8
Точно така са ставали осиновяванията, мен са ме взели директно даже от болницата - 1971 година, две седмици след раждането (информацията ми е сигурна, тъй като познавам медицинска сестра, която е присъствала). В последствие не знам какви социални служби е имало за защита на децата, през годините много промени са ставали. Сега законодателството е много по-различно, въпреки че на практика децата пак не са защитени (знаете какви тежки случаи имаше последните години с деца). През онези години всичко е ставало единствено с връзки, мене дори не са ме отбелязали в дом "Майка и дете". Дори са ми подменили и акта за раждане (в новия акт има само препратка с молив, че съм осиновена, а оригиналният акт липсва (съвсем фактически - страницата в актовата книга липсва), а делото за осиновяване също липсва в архива на съда. Така че кой знае какви неща са ставали в онези години, сега мисля че нещата са много по-законни, въпреки "вратичките".

# 561
  • Някъде в България
  • Мнения: 1 036
М -даа, чета, разбирам объркаността ти. Съчувствам ти за това, през което си минала, но определено не съм съгласна с две неща:
1. Че щеше да си по-добре ако си отраснала в дом.
2. Че хората, които пишат тук заслужават твоята натрупана злост.

Надявам се да намериш най-доброто за себе си и да живееш спокойна и любяща!  Simple Smile

# 562
  • Мнения: 1 418
Само да вметна по повод на изказването, че "Природата майка си знае работата"...
Баба ми влезе в менопауза на 60...наистина ли мислите, че до тогава е било редно
да ражда? (ако е искала, разбира се...)

# 563
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Само да вметна по повод на изказването, че "Природата майка си знае работата"...
Баба ми влезе в менопауза на 60...наистина ли мислите, че до тогава е било редно
да ражда? (ако е искала, разбира се...)

Това май към мен е отправено. Дали е редно или не аз не съм Господ, нито съдия, за да казвам. Аз не бих родила дори сега, когато все още нямам 50. Според някои общности, обаче, е редно и си длъжна да раждаш докато можеш. Ние се считаме за по-цивилизовани от тях, може и така да е - едни прашинки в пространството и времето да са по-висши от други.

# 564
  • Мнения: 1 418
Аз смятам, че всеки може да прецени за себе си...Както и прочетох, никой не е застрахован ( за съжаление).Да се осъждат тези, които искат да са майки след 40 г. възраст е също толкова грозно, колкото и всяка друга намеса в ЛИЧНИЯ живот на човек!  bouquet
Хубав ден!

# 565
  • Мнения: 8
 Twisted EvilИскрено съжалявам, че развалих приказката, в която някои от вас живеят, където те са добрите феи, спасяващи малкото бедно изоставено детенце. Но в приказките има и чудовища и зли мащехи. В приказката освен вас участват и други герои! Като прочетох още веднъж коментарите ви, за съжаление видях много малко коментари за любовта ви към децата и обичта, която им или ще им дадете. Повечето са съсредоточени върху вас самите, вие как се чувствате, вие какво мислите....Затова ви го казвам, колкото и да не ви се вярва, не съм злобна, просто съм преживяла и съм видяла много неща в тези отношения, които вие не знаете. Професията ми също е свързана с хора и съм се запознала и с много други истории, където приказките не са свършили добре. Препоръчвам на някои от вас (вие си знаете кои, аз нямам намерение да ви засягам), вместо да се съсредоточват върху чувствата си и процедурата, да си отговорят на основни въпроси, които са в основата на желанието за осиновяване:
1. Мога ли да обичам това дете? 2. Ще му кажа ли, дали и кога, че е осиновено, подготвена ли съм отсега за тази ситуация? 3. Сигурна ли съм в реакциите на близките си по отношение на детето? 4. Как ще реагирам, ако злобна съседка преди мен каже на детето, че е осиновено? 5. Как ще реагирам, ако детето един ден ми каже: " нямаше да направиш това, ако ми беше истинска майка"? 6. Как ще реагирате, ако се открие наследство и някои от роднините поставят въпроса дали осиновеното дете може да наследява и/или да искат разсиновяване (това е съвсем реална ситуация, в момента имам една клиентка, която роднините на баща й я съдят, че нямала право на наследство, тъй като е осиновена!)? Осъзнавате ли, че осиновяването е не с цел вие само да сте щастливи, а да дадете семейство и любов на едно наранено дете!?
И искам да кажа на тези, които смятат че съм злобна и злостна, че отдавна съм простила, а въпросите, които поставям, явно засягат някое слабо място! Вижте форумите за осиновени, какви истории има, това е реалност, а не злобни измислици, погледнете от очите на осиновените. Защото ние, осиновените, сме другата част от приказката.

# 566
  • Колибите
  • Мнения: 378
ТУТИ  bouquet, докъде стигна с процедурата? Мина ли обучението? Дадоха ли ти литература? На мен много. Сега едно приятелка ми даде друга книжка, малко стара, но е страхотна - "Нестандартното дете" от Владимир Леви. Много, много е полезна. И е доста нестандартно поднесен текст. Чета я и се подготвям.

# 567
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Аз смятам, че всеки може да прецени за себе си...Както и прочетох, никой не е застрахован ( за съжаление).Да се осъждат тези, които искат да са майки след 40 г. възраст е също толкова грозно, колкото и всяка друга намеса в ЛИЧНИЯ живот на човек!  bouquet
Хубав ден!

Извинявам се, но ако пак към мен са отправени тези думи наистина не знам къде съм сгазила лука. Ако съм засегнала някого без да искам много съжалявам! Peace

# 568
  • Колибите
  • Мнения: 378
Момичета  bouquet, нека ние да се подкрепяме една друга, нека не се нараняваме.

Тути, Форест е страхотна мама, тя дава на всеки новодошъл и все още объркан много силно рамо и кураж, и не на последно място, много, много практични и полезни съвети от личен опит. Всички от по-старите мами са такива. Вярвай, можем да научим много. 

# 569
  • Мнения: 690
Twisted EvilИскрено съжалявам, че развалих приказката, в която някои от вас живеят, където те са добрите феи, спасяващи малкото бедно изоставено детенце. Но в приказките има и чудовища и зли мащехи. В приказката освен вас участват и други герои! Като прочетох още веднъж коментарите ви, за съжаление видях много малко коментари за любовта ви към децата и обичта, която им или ще им дадете. Повечето са съсредоточени върху вас самите, вие как се чувствате, вие какво мислите....Затова ви го казвам, колкото и да не ви се вярва, не съм злобна, просто съм преживяла и съм видяла много неща в тези отношения, които вие не знаете. Професията ми също е свързана с хора и съм се запознала и с много други истории, където приказките не са свършили добре. Препоръчвам на някои от вас (вие си знаете кои, аз нямам намерение да ви засягам), вместо да се съсредоточват върху чувствата си и процедурата, да си отговорят на основни въпроси, които са в основата на желанието за осиновяване:
1. Мога ли да обичам това дете? 2. Ще му кажа ли, дали и кога, че е осиновено, подготвена ли съм отсега за тази ситуация? 3. Сигурна ли съм в реакциите на близките си по отношение на детето? 4. Как ще реагирам, ако злобна съседка преди мен каже на детето, че е осиновено? 5. Как ще реагирам, ако детето един ден ми каже: " нямаше да направиш това, ако ми беше истинска майка"? 6. Как ще реагирате, ако се открие наследство и някои от роднините поставят въпроса дали осиновеното дете може да наследява и/или да искат разсиновяване (това е съвсем реална ситуация, в момента имам една клиентка, която роднините на баща й я съдят, че нямала право на наследство, тъй като е осиновена!)? Осъзнавате ли, че осиновяването е не с цел вие само да сте щастливи, а да дадете семейство и любов на едно наранено дете!?
И искам да кажа на тези, които смятат че съм злобна и злостна, че отдавна съм простила, а въпросите, които поставям, явно засягат някое слабо място! Вижте форумите за осиновени, какви истории има, това е реалност, а не злобни измислици, погледнете от очите на осиновените. Защото ние, осиновените, сме другата част от приказката.

Наталия, тези приказки ние ги пишем, от нас зависи в тях да няма зли мащехи и чудовища. И точно за това в този форум всички ние споделяме тревоги, проблеми, препятствия - свързани както с процеса на кандидатстване, така и с адаптацията (двустранна - както нашата, така и на децата ни). И, повярвай ми, всички ние, многократно сме си задавали тези въпроси и продължаваме да си ги задаваме и да отговаряме. Точно за това - за да не се стигне до лош край на нашата приказка.
Много интересен ми е твоя първи въпрос в последния ти пост "1. Мога ли да обичам това дете?". Как точно би отговорила ти на този въпрос? 

Общи условия

Активация на акаунт