Тежи ми доста, както вероятно на всички. Големият проблем е, че не мога да спя през нощта. Приспива ми се в 8/9 часа, после се събуждам към 3 и будувам до 6/7... не е заради ходенето до тоалетна, просто не мога да спя 
... чета книги и мисля... това мислене и прекалено вглъбяване не ми действа добре обаче... Мисля, че съм тръгнала да изпадам в депресия - за първи път от 9 месеца се чувствам наистина грозна, неориентирана и ми се реве постоянно. Ама ми се реве, като на бебе, с глас и без обяснение Мъжът ми не знае какво да прави, горкият. Говори ми, успокоява ме и дори се опитва да се шегува - "Дано бебето не реве колкото теб". Тези хормони направо ме разтърсиха! 
Дано малката скоро се появи Голям бебевалеж на големи бебета днес Искам и аз да честитя на всички нови мами рожбичките им, а на все още очакващите- леко раждане! Ами, беше много неочаквано (тук таткото би ме поправил как може нещо да е неочаквано, щом го чакаме вече 9 месеца ) На 02.01. вечерта си разпределих задачки за цялата седмица. С мамите ученички в София си чукнахме среща за следващия ден за кафе, сряда тонове и обяд с приятелки и т.н. Доволна от добрата организация за седмицата се наместих пред компютъра при тати да гледаме филмче. Във филма имаше една жена на която и изтекоха водите и роди. След филма се гушнахме с тати и аз блажено започнах да се унасям. Изведнъж ми се припишка, но някак неконтролируемо- в момента, в който усетих позивите вече бях мокра. Реших, че най-вероятно съм сънувала в следствие на филма и просто се обърнах, но точно след една минута "сънят" се повтори и аз отваряйки само едното око за да не се разсънвам станах да проверя какво става все пак. По краката ми се стече малко топла вода и аз седнах да умувам дали това са водите. След третото бликване вече не умувах, а вдигнах таткото да ни кара към болницата. Натоварихме се в колата и потеглихме. Пътьом звъннах да доктора ми. (2:50ч) До болницата много се забавлявах с мъжа ми, който беше много притеснен и много сладко се опитваше да се владее. В болницата вече ме чакаше акушерка, която да ме прегледа. Шийка на 50 %, разкритие 1 см, главата на бебето- високо, тонове перфектни. (3:30ч) Обади се на доки и му "докладва" и ме заведе в една стая да поспя до сутринта, каза на мъжа ми и той да се прибере да си почине. Обясни, че ще чакаме около 6 часа да тръгне родова дейност и ако не се случи ще ми пуснат система. Към 4:00ч вече бяхме приключили с клизма, оформяне на документи и др и аз се опитах да поспя. Започнаха да се появяват менструалните болки ниско в корема и да ми се повръща. Разконспирирах ги, че са контракции и се поуспоких, че до 6 часа има шанс да тръгне родовата дейност и да мина без система. Започна да наболява по-силно и в един момент вече откровено си болеше. Тогава си помислих, че упойката не е лош вариант, щом в началото започва така да ме боли явно към края наистина си боли. Междувременно докато разсъждавам върху упойката явно съм започнала да простенвам защото акушерката дойде и ме попита да не са започнали контракциите и да включим едни тонове контролно да видими какво е положението. Включи ме и каза: "Абе, момиче, ти имаш контракции на 1-2 минути!!! Отвори бързо краката да те погледна." Бръкна и вика: "Ама ти си с 9 см разкритие! Раждаш!" Изтича да говори с док дали идва и да сформират екип, като ми повтаряше не напъвай, че ще родиш, ей сега доктора е тук, не напъвай! А на мен така нечовешки ми се пишкаше, че трудно успявах да се удържа да не напъна. Доктора дойде и ме преведоха на магарето. За 3 контракции Далия се роди. (7:38ч) Дадоха ми да я гушна за секунди и я взеха да я мерят и къпят. Казаха ми, че ще ме упоят за 10-15 мин за да ми зашият епизиотомията. Относно дишането и напъните в училището ми се получаваше доста по-добре, когато се съсредоточаваш само върху едно нещо, но когато бебето напъва от вътре и 4-5 човека около теб говорят е доста по-трудничко да го направиш по правилния начин. и кураж- предстои ви най-хубавото нещо!
. Да не си раждала в къщи?.. Мерси за споделеното.
В полунощ писа, в два вече сте се гледали. Да ти е живо и здраво мъничето! 
Да им е жива и здрава малката Ива, а на мама бързо възстановяване