ами след жлъчните коментари, как изобщо мога да си помисля, че семейството и децата огат да осмислят живота ми, какво да си помисля?
- Публикувана: 6 ян. 2012, 09:05 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2012, 15:15 ч.
До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас
Ако ти харесва да си мислиш, че си единствената, която предпочита семейството пред парите, мисли си 
Но си в голяма грешка.
Това, че някой казва, че е хубаво човек да има пари, че фактът, че един човек е богат, далеч не означава, че няма други качества, заради, които човек да го обича, как пък те наведе на мисълта, че същите хора не биха предпочели семейството
Хубаво е да има обич, а ако има и пари е идеално, как ги направи тези генерални заключения за предпочитане на пари пред семейството ...
Наистина ми прозвуча доста повърхностно такова едно обобщение (като всяко обобщение впрочем)
Но си в голяма грешка.
Това, че някой казва, че е хубаво човек да има пари, че фактът, че един човек е богат, далеч не означава, че няма други качества, заради, които човек да го обича, как пък те наведе на мисълта, че същите хора не биха предпочели семейството
Хубаво е да има обич, а ако има и пари е идеално, как ги направи тези генерални заключения за предпочитане на пари пред семейството ...
Наистина ми прозвуча доста повърхностно такова едно обобщение (като всяко обобщение впрочем)
Едно е да поставяш семейството си на първо място, съвсем по друг начин звучи - жена, която до 30 год. няма семейство, значи не е реализирана, колкото и пари да има.
Имах куп съученички, които постигнаха тая "реализация" още на по 20-22-25 години, само защото в семействата им беше набивано в главите за внуци, сватби и прочие. Сега една голяма част от тях, които са разведени, с по едно или две деца, са просто като изтървани. Не е за всеки това със семейството до 30 год. Трябва да изпитваш потребност вътрешна, за да го направиш. Ако не изпитваш - няма никакъв смисъл да се насилваш, защото "така трябва/е редно".
Имах куп съученички, които постигнаха тая "реализация" още на по 20-22-25 години, само защото в семействата им беше набивано в главите за внуци, сватби и прочие. Сега една голяма част от тях, които са разведени, с по едно или две деца, са просто като изтървани. Не е за всеки това със семейството до 30 год. Трябва да изпитваш потребност вътрешна, за да го направиш. Ако не изпитваш - няма никакъв смисъл да се насилваш, защото "така трябва/е редно".
"За мен" означава "Аз бих се чувствала неуспяла, ако до 35 не съм създала семейство".
Има съществена разлика. Това разбира се, ако си стигнала до извода, че успехът НЕ е само едно или друго нещо ( явно си, щом смяташ парите за недостатъчен фактор).
Има съществена разлика. Това разбира се, ако си стигнала до извода, че успехът НЕ е само едно или друго нещо ( явно си, щом смяташ парите за недостатъчен фактор).
за мен една 35-40г жена, която все още не е успяла да създаде семейство, не може да се нарече успяла - независимо колко печели на месец или на година.
Аз пък имам красива приятелка, която много, много обича младия си и красив съпруг
И да той е богат
И да той е богат
О, има такива, обаче те имат друго обяснение- точно този мъж (по-скоро изкуфял дядка) е много ерудиран, пее, свири, съчинява стихове, много добър любовник е и мацката открива цяла вселена в негото присъствие.
Що така пак го обърнахте на успялост/неуспялост, богатство и бедност? Спорите тук и за калъпа, пък забравяте, че всека една от нас има калъп, по който възприема света. ТежкО и гОрко на този, който няма калъп, защото няма и на какво да се опре като критерии!
За парите и караниците. Ключът според мен е в това колко голяма е разликата във възприятието на всеки от семейството за допустимостта на харчовете. Нещо като с примера, който някой назад беше дал за това как единият си маже сухия хляб вкъщи, а другият си похапва навън. При такава разлика не виждам как ще има мир вкъщи. Лично аз, дори когато пушех навремето смятах, че щом един човек има пари редовно да си задоволява пороците (цигари, алкохол идр.), значи не е умрял от глад и неяма право да се оправдава, че няма 5 лева за половин кило месо за децата си, а ги кара да дъвчат само картофи.
Това само ако месото ти е ценност, по скоро ако е еднакво ценно за всички у дома.
Но извън това ако и двамата са пушачи, т.е. ценят цигарите еднакво, най вероятно е да не се скарат за парите за цигари, дори и да са последните и дори да значат боб вместо пържола. Същото би било с парите за алкохол, а и не толкова порочни хобита като книги например.
Но извън това ако и двамата са пушачи, т.е. ценят цигарите еднакво, най вероятно е да не се скарат за парите за цигари, дори и да са последните и дори да значат боб вместо пържола. Същото би било с парите за алкохол, а и не толкова порочни хобита като книги например.
е, да, то става като при някои алкохолици - като се съберат двамата родители да си пийват здраво, не им пука особено дали децата имат какво да ядат. Явно номерът, за добро или лошо, е в единомислието. Това ,пък рядко се среща. Все единият ще спре да пуши и ще започне да мрънка на другия.
Е, може и да е по добър вариант, да дават всичко за образование например:)
От ядене на боб никой не е умрял, дори бих казала, че умерената бедност развива характера ( до определена възраст).
Сетих се за нещо, което видях във ФБ профила на приятелка:
My parents use to say to me, "Tom, finish your dinner. People in China and India are starving."... I tell my daughters, "Finish your homework. People in China and India are starving for your jobs."
От ядене на боб никой не е умрял, дори бих казала, че умерената бедност развива характера ( до определена възраст).
Сетих се за нещо, което видях във ФБ профила на приятелка:
My parents use to say to me, "Tom, finish your dinner. People in China and India are starving."... I tell my daughters, "Finish your homework. People in China and India are starving for your jobs."
е, да, то става като при някои алкохолици - като се съберат двамата родители да си пийват здраво, не им пука особено дали децата имат какво да ядат...