Абе аз познавам хора дето пестят от храната на децата и ги дават за лекарства. Никога не бих си лишила детето от пълноценна храна, ако трябва ще ходя облечена като последната клошарка и ще нагъвам хляб и шарена сол, ама за нея ще има.
- Публикувана: 6 ян. 2012, 09:05 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2012, 15:15 ч.
До къде ни стигат парите и причина ли са те за дразги между нас
Снощи си говорих с една приятелка, която роди преди около два месеца за същите неща. Та, с нея доста спорихме лятото за това как се променят приоритетите на жената с появата на децата й. Тя беше категорична, че с нея това няма да се получи.
Ако щеш ми вярвай - днес, днес аз говорих за приоритетите и как ти се променя начина на живот на бременна приятелка. Нищо, вярвам, че скоро ще разбере, в 8мия месец е 
И тя ми говори как нямало да се промени, как така едно бебе не променя нещата и ако не кърмиш какво ти пречи 
Сега чакам... Признавам си - мисля злобарски да и натякна. Мисля, че 6 месеца ще и стигнат да ми разбере гледната точка
И тя ми говори как нямало да се промени, как така едно бебе не променя нещата и ако не кърмиш какво ти пречи Сега чакам... Признавам си - мисля злобарски да и натякна. Мисля, че 6 месеца ще и стигнат да ми разбере гледната точка Аз пък имам достатъчно примери около себе си в обратната посока.
Как така? Ражда се бебе и после живота продължава същия? Няма колики, разнасяне на ревящо бебе, отиваш на почивка с една чанта ръчен багаж?
Познавам няколко такива примера.
Единият е особено драстичен - детето ходи на ясла до дома на едните си баба и дядо (съответно нощува е тях), от понеделник до петък, а в събота и неделя пребивава при другите си баба и дядо. Невероятно, но факт - в дома на родителите си дори няма креватче. Дрехите и играчките му са разпределени в бабините домове. Родителите го посещават веднъж на една-две седмици. И не е като да кажеш, че километри лежат между тях. Действието се развива в София, и майката, и таткото имат коли... Не искат второ дете, защото било много изтощително
Имали сме периоди на безпаричие, особено след сватбата, беше ни много трудно, но караници по този повод не, ограничихме се и натиснахме на работа.
За появата на детето и промените, при нас почти нямаше такива, явно сме си водили "детски" живот и преди, а и никога не съм изпадала в ужас, че е с нас, не ни пречи, напротив.
За появата на детето и промените, при нас почти нямаше такива, явно сме си водили "детски" живот и преди, а и никога не съм изпадала в ужас, че е с нас, не ни пречи, напротив.
Познавам няколко такива примера.
Единият е особено драстичен - детето ходи на ясла до дома на едните си баба и дядо (съответно нощува е тях), от понеделник до петък, а в събота и неделя пребивава при другите си баба и дядо. Невероятно, но факт - в дома на родителите си дори няма креватче. Дрехите и играчките му са разпределени в бабините домове. Не искат второ дете, защото било много изтощително
Независимо от наличието на баби и дядовци 24/7 станалият родител се променя, дори и само заради това че е станал такъв.
Колко ли хм.. няма да квалифицирам, трябва да си, за да не забележиш появата на детето си и да продължиш на 100% съществуването си както до този момент. Та, то вземането на куче у дома променя ежедневието ти, дори и само заради това, че трябва да му сипеш веднъж на ден да яде.
Колко ли хм.. няма да квалифицирам, трябва да си, за да не забележиш появата на детето си и да продължиш на 100% съществуването си както до този момент. Та, то вземането на куче у дома променя ежедневието ти, дори и само заради това, че трябва да му сипеш веднъж на ден да яде.
Klemy дай да правим бартер - аз ти гледам децата един уикенд, другия ти връчвам моя зверилник
Независимо от наличието на баби и дядовци 24/7 станалият родител се променя, дори и само заради това че е станал такъв.
Колко ли хм.. няма да квалифицирам, трябва да си, за да не забележиш появата на детето си и да продължиш на 100% съществуването си както до този момент. Та, то вземането на куче у дома променя ежедневието ти, дори и само заради това, че трябва да му сипеш веднъж на ден да яде.
Колко ли хм.. няма да квалифицирам, трябва да си, за да не забележиш появата на детето си и да продължиш на 100% съществуването си както до този момент. Та, то вземането на куче у дома променя ежедневието ти, дори и само заради това, че трябва да му сипеш веднъж на ден да яде.
Аз откакто гледам куче желанието за деца съвсем се изпари. Точно бях започнала да си мисля в тази посока и се сдобих с любимец най-неочаквано. Трябва верно да си голямо перде, за да не ти се преобърне живота от момента, в който станеш родител. Проблемите идват, ако не си готов за това. Но, както вече заключиха специалистите в други теми - за да смееш да се наречеш нормална жена трябва да родиш дете, пък после ако искаш го хвърли и на братовчед ти да го гледа.
Разбира се че ти се променя живота, но много зависи какъв живот си водил преди. Аз например на дискотеки много отдавна съм се находила, на почивки също и сега ми е най-интересно да водя малката някъде. Точно на тази възраст те са най-интересни, толкова се впечатляват от всичко ново, направо имам чувството, че покрай си изживявам детството отново. Наслаждавам се на тези моменти, защото като започнат да ходят на лагери с детската градина или от училището вече не им е интересно да ходят с родителите си. На една приятелка детенцето е трети клас, казва ми че много й липсва ходенето по площадките вечер след работа. Градът ни е малък и спокоен и дъщеря й от повече от година си ходи сама.