Моят живот се промени, разбира се, но не толкова много като ежедневие. Съжалявам малко за киното и театъра, които са труднопостижими, плуването и кънките са по-трудни за организация. По вечерни заведения отдавна не ми се излиза и не съм и излизала, а за кафета и пицарии, ходим и с него, когато искаме. Е, значително сме намалили този тип излизане, но както казвам - изобщо не ми и липсва. Ежедневието ми не е кой знае колко по-различно от преди, начинът на мислене обаче е - за всяка малка дреболия, първо мисля къде и как ще организирам неговото гледане - може ли с мен да бъде, при татко му да остане, при баба му ли трябва до го водя. Също така всяко забавление, което е свързано с нощно будуване, изначално го отхвърлям като знам, че просто няма как и кога да си отспя след него.
Надявам се, че като порасне малко - и спортните, и културните забавления ще станат по-лесно достъпни.
На концерт даже още не смея да го заведа, че подозирам, че ще му е скучно, планирали сме нещо другия месец, ама да видим.
И не се вторачват и не анализират кой кого-майката или детето.
.
Не ми се е случвало да релаксирам след това и да пия чайчета на дивана, щото в работата нямахме диван.