Нямам установено работно време. Понякога са 8 часа, понякога 2 - зависи. От понеделник до четвъртък. Петък е почивен ден. Иска се и много допълнително четене - нощите са за това.С колеги се засичам за по няколко минути, с най-големите шефове - никога. Парите са колкото да си платя сметките и кредита, но пък при толкова свободно време работя за себе си и изкарвам доволно.
- Публикувана: 6 ян. 2012, 17:54 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2012, 15:05 ч.
Разкажете за работата си
Декурзуси, епикризи, прегледи, назначения, пак писане, писане. Не, че нещо, ама за хвалба си е колко работа отмята един лекар в отделението. Сам. Веднъж- дваж седмично и по двама( малка болница, знаете как е 
). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още 
.
Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат
)
). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още . Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат
) 
Написах "работата", а не "професията", защото професията може да е една, но да работиш съвсем друго.
На мен лично "работата" и "професията" ми е едно и също нещо....Работя това за което съм учила.....По-важното е,че работата ми е и хоби...Което е рядко срещано нещо в днешно време....Затова издържам на натоварването и на всички ежедневни предизвикателства....
Има една сентенция "намери си работа, която обичаш, и няма да ти се наложи да работиш нито ден".
Винаги съм си мислила, че ако си артист изобщо (дали певец, танцьор и т.н.), работата е всекидневно удоволствие...
Аз върша работа, която ненавиждам , нямам никакво развитие, работя с огромно нежелание, дори с мъка..
Много се надявам скоро да мога да се похваля с някакво развитие по темата
А моята е в областта на рекламата към медия (не и в момента де).
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Много интересна и динамична, уж все плюсове-но така ми се струваше първите 4-5 месеца.
После същите неща започнаха да ми се струват минуси.
Зимата- няма студ, няма дъжд, няма сняг и подобни оправдания- навън си по срещи. Неприятно е.
Но пък няма рутина, свикване, скука.
Всякакви образи срещаш.
След майчинството едва ли бихсе върнала пак на тази работа, вече предпочитам твърда заплата, а не процент.
Работила съм абсолютно същото като теб и твоя пост все едно аз съм го писала.
Никога повече не бих работила това. Студ, жега, проценти, несигурност...не, благодаря. 
На мен темата ми е интересна, благодаря на авторката 
Жалко че имаше такова начало.
Аз в момента съм безработна, последно имах магазин. Хубавото беше, че сама си бях шеф, (то май това е единственото хубаво нещо за което се сещам) а минусите - голямо помещение, хазайте не позволиха да сложим климатик- зимата трудно се отопляше, лятото съответно беше жега. Заплата - ако остане. В последно време и клиенти които само гледаха, или търсят нещо много хубаво за без пари (което си е нормално ). И много други такива.
Но пък ми остана едно безценно приятелство.
Жалко че имаше такова начало.Аз в момента съм безработна, последно имах магазин. Хубавото беше, че сама си бях шеф, (то май това е единственото хубаво нещо за което се сещам) а минусите - голямо помещение, хазайте не позволиха да сложим климатик- зимата трудно се отопляше, лятото съответно беше жега. Заплата - ако остане. В последно време и клиенти които само гледаха, или търсят нещо много хубаво за без пари (което си е нормално ). И много други такива.
Но пък ми остана едно безценно приятелство.
А с каква собствено цел?
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
Работа има два вида - за пари и по любов. Който работи за пари - няма какво добро да каже, който работи по любов - дитирамби няма да пее. Туй то.
А тия, дето работим и за пари, и по любов - какво?
Все така да е, миличка
Дай боже всекиму, дето се вика.
Има много професии, които изглеждат страхотно примамливи отстрани, обвеяни с романтика и изпълнени с магия... "Отвътре" обаче нещата далеч не изглеждата така.
Работата на мъжа ми е свързана с непрекъснати пътувания из (почти) цял свят. Само при това изречение, на човек веднага му се развинтва въображението, и си представя една безкрайна екскурзия и безкраен купон. Истината е съвсем друга - умора и непрекъснато "разбутване" на биологичния часовник от часовите разлики, по 10-12 часа напрегнати разговори, необходимост от взимане на отговорни решения, изминаване на стотици километри по вътрешни пътища... Накрая се просваш в хотела като труп... Понякога дори да има време, няма сили и желание да обикаля и разглежда каквото и да е. В една от любимите ми дестинации, където мечтая да отида от дете, е ходил четири пъти, и е видял само... летището и 300 км от магистралата, която отвежда до целта на пътуването му
Работата на мъжа ми е свързана с непрекъснати пътувания из (почти) цял свят. Само при това изречение, на човек веднага му се развинтва въображението, и си представя една безкрайна екскурзия и безкраен купон. Истината е съвсем друга - умора и непрекъснато "разбутване" на биологичния часовник от часовите разлики, по 10-12 часа напрегнати разговори, необходимост от взимане на отговорни решения, изминаване на стотици километри по вътрешни пътища... Накрая се просваш в хотела като труп... Понякога дори да има време, няма сили и желание да обикаля и разглежда каквото и да е. В една от любимите ми дестинации, където мечтая да отида от дете, е ходил четири пъти, и е видял само... летището и 300 км от магистралата, която отвежда до целта на пътуването му
...всичко ми звучи клиширано или социологическо значимУ 
Хубава е темата. И на мен ще ми е интересно да чета различните мнения.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
Винаги съм си мислила, че ако си артист изобщо (дали певец, танцьор и т.н.), работата е всекидневно удоволствие...
Това е много далеч от реалността, освен ако това не е откровено призвание за човека. Артистът не разполага с вечерите си, а често и с дните си, зависи от капризите не само на началството, но и на публиката...
Моето работене не е точно работа, пък едва ли има и такава професия. За работно време и дума не може да става.
Декурзуси, епикризи, прегледи, назначения, пак писане, писане. Не, че нещо, ама за хвалба си е колко работа отмята един лекар в отделението. Сам. Веднъж- дваж седмично и по двама( малка болница, знаете как е ). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още .
Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат)
). Работата не ми е хоби, не и клиничната, следователно по отношение на възнаграждението- може и още . Най- голямо удоволствие ми доставя практическата работа със студентите( иначе ме дразнят, щото не четат
)Дренче, лекар ли си?
Ех, това е моята несбъдната мечта.....
Ами работата ми е с хора - с болни хора.Няма ден, няма нощ ,няма уикенди и празници -ставаш и тръгваш. Не е лесна - сблъскваш се с болката и с мъката на хората и много често си безсилен и няма как да го обясниш.Много често си оплют и неразбран, но пък има моменти в които си наистина удволетворен. Но пък обичам професията си,макар и не чак толкова добре платена. Не искам да работя друго
Хубава е темата. И на мен ще ми е интересно да чета различните мнения.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
Аз работя по професията си. Харесвам си я, макар да имаше един период, в който бях решила да се откажа окончателно. Това беше след стачката, когато негативите бяха повече.
Харесва ми да работя с деца, да им подготвям задачи(по моя предмет рядко се срещат учебници), да ги виждам как работят по тях, да ги изслушвам, да обсъждаме. Всеки път е нещо различно.
Хубаво е, че постоянно уча нещо ново, развивам се, не тъпча на едно място.
Работният ми ден е различен всеки път - понякога много натоварен там в училище, друг път съм по-натоварена при самоподготовка или подготовка за празници и олимпиади, състезания, изпити. Понякога чакам ваканциите с нетърпение, понякога се е случвало да искам да свърши голямата почивка и да започва учебната година.
Има и минуси, но за тях не ми се говори.
За минусите на професията ... не ми се говори и на мен
Но колко много научавам от хлапетата, колко много ме разсмиват, разплакват, ентусиазират, променят ... Душата ми е при тях ... Много си ги обичам и това ме кара да забравям минусите 
Аз се занимавам с научна дейност. Отстрани сигурно изглежда предизвикателно и интригуващо, но както навсякъде, и тук има рутина и скука. Като най-голям минус определям разпределението на работното време- понякога се налага да съм по 12-13 часа в лабораторията, и непрекъснато да съм в движение, друг път седя пред някой апарат с часове и броя мухите... Като цяло си харесвам професията, но не бих я препоръчала на всеки.
Правя всичко за удоволствие, не за пари.
Имам изкючително интересна, но безперспективна специалност. Съответно не съм работила по нея, но не спирам да се интересувам от темите, които засяга.
Нямам постоянна работа, защото бързо се отегчавам на едно място. Сменям офиси и магазини в различни браншове, занимавам се и с частен бизнес в различни сфери, имам дълги периоди (5-10 г.), в които не съм работила. Ходя по всевъзможни курсове и уроци само защото ми е интересно.
Тази вятърничавост сигурно ми е от въздушната зодия- водолей, с асцендент водолей и Луна и Меркурий във водолей
Въобще не приличам на родителите ми, които цял живот са работили на едно място по специалността си.
Имам изкючително интересна, но безперспективна специалност. Съответно не съм работила по нея, но не спирам да се интересувам от темите, които засяга.
Нямам постоянна работа, защото бързо се отегчавам на едно място. Сменям офиси и магазини в различни браншове, занимавам се и с частен бизнес в различни сфери, имам дълги периоди (5-10 г.), в които не съм работила. Ходя по всевъзможни курсове и уроци само защото ми е интересно.
Тази вятърничавост сигурно ми е от въздушната зодия- водолей, с асцендент водолей и Луна и Меркурий във водолей
Въобще не приличам на родителите ми, които цял живот са работили на едно място по специалността си.