Отговори
# 540
  • Мнения: 6
Хей, Как сте?
 Почти не остана Simple Smile  стискайте още малко. Желая на всички Ви здрави бебоци и безпроблемно раждане!
  Hug Hug Hug

# 541
  • Мнения: 6
АКО НЯКОЙ СЕ ИНТЕРЕСУВА БЯХМЕ КУПИЛИИ БЕБЕ КОМФОРТ СТРИТИ ПЪЛЕН КОМПЛЕКТ , НО СКОРО НЕ СЕ ОЧЕРТАВА ДА НИ ТРЯБВА. ЦЕНАТА Е  500ЛВ
http://prodavalnik.com/bebe-confort-streety-3-v-1-palen-komplekt-i2575806
А КАТО ЗА ВАС Simple Smile 450 Simple Smile

# 542
  • Сфия
  • Мнения: 1 107
Емче, гледах някакво предаване, излъчено по Дискавъри за бременностите и ражданията на 3 жени, сигурно в Щатите. Филмчето проследява вътреутробно как се развива бебето, какви промени настъпват при майката. Накрая и за раждането. Та, едната роди що годе нормално, втората не успя и я резнаха, а третата роди след 20 часа контракции, макар и 3-то дете. Накрая ги интервират след, като всичко е минало, дали отново биха забременели и те май отговориха положително и трите, а коментарът на говорителят в предаването беше, че окситоцинът, който предизвиква контракциите имал способността да предизвиква амнезия. Умната природа не случайно го била измислила, за да накара жените да се решат отново. Факт е, че повечето докато раждат, нареждат, че никога повече, но бързо забравят заканата си и се решават на второ. При мен също се губят часове наред, но "умната природа" не успя да ме накара да забравя все пак. Помня, като маймуна, за това и се въртя по цели нощи и даже на моменти ми минават мисли през главата - как може да съм толкова проста и да се нахендря отново и то по собствено желание...

# 543
  • Мнения: 0
 хаха Стар,Ema да се смее ли човек не знам и аз.. Simple Smileи мен ме терзаят същите мисли Crazy моите деца ще са с 5год и половина разлика горе-долу нормално(всеки различно го разбира)но и аз се заричах ,че не искам второ..лоши спомени от първото раждане...и сега по същия начин не разбирам как изневерих на себе си.. Joy Joy Joyно...случи се и то планувано,после с времето и растящия корем и със всичко дето ми напомня за първия път започнах да се осъзнавам, как историята се повтаря Mr. Green и се потрисам с цялото си същество за пустото раждане..но след около месе и по-малко ще имаме други грижи..то ясно и клиширано ама..кааак ли ще мине товаа раааждане!! хеи клипчета не гледам,че ще ме изспуснат от нерви до като дойде сбитието.. hahaha

Браво за хубавите новини при Пепи и при останалите мами Hug

# 544
  • Варна
  • Мнения: 320
При мен също се губят часове наред, но "умната природа" не успя да ме накара да забравя все пак. Помня, като маймуна, за това и се въртя по цели нощи и даже на моменти ми минават мисли през главата - как може да съм толкова проста и да се нахендря отново и то по собствено желание...
все едно аз съм го писала Joy и все кошмари сънувам напоследък, свързани с раждането ахахах оня ден чак се разревах като се сетих кво ме чака Joy

# 545
  • Мнения: 678
BoBoDes ,*starlet* ,oф и аз това се замислих преди седмица -две.
Що ми трябваше да се нагърбвам с бебе,добре си бяхме тримцата,детето тъкмо порасна,всичко ни се нареди добре,живеем си самички,работим,парите са ОК.
Но.................Господ така решил,сега ми го праща и си го чакаме с нетърпение.

# 546
  • Мнения: 208
Привет от мен.

И аз като Старлет нещо не виждам и не съм настроена да ми се промени живота. Виждам си корема, чета разни работи, усещам го как мърда, ама нещо не мога да си представя отделния човек.....

И тук да кажа, че днес бях на лекция (с практика) - първи грижи за новороденото. С таткото къпахме бебе Франсоа (кукла), мазахме го, обличахме го. Според мен беше много полезно и малко се намалиха притесненията ми относно тези процедури, които ще извършваме на нашето живо бебе.

Да ви се оплача след варненската среща съм с някакви зверски болки в таза (ставите) и се уверявам все повече, че естественото раждане определено не е за мен. Вървя с полуразкрачени крака, едва едва и съм със страшни болки. Ама стискам зъби и хич не ми се ражда скоро. Ако ще и да търпя още по-силни болки.

# 547
  • Мнения: 1
стар,и аз си заблъсках главата за какво ми трябваше това дребно сега,ама първо я заблъсках за какво ми трябваше и да се женя пак.. Mr. Green  Heart Eyes Само при мисълта за зора да го родиш,па после поне 3 год.си е бебе и да го дондуркаш(да не казвам,че момчетата цял живот до фустата на мама Sad).. ooooh! Викам си-Боже грях ще имам с тия мисли,ама факт-мисля го Confused Имам една приятелка,тя скоро роди второ момиченце,а си имам един голям сладур на го. и нещо.Та тя докато беше бременна ми казваше-не мога да си представя да я обичам тая"тиква"-ми той още малкия ми е бебе,и е едно много добро дете-ангелче е,това момиче сега какво ще го правя...вика да родя,че да ме тресне хормона,да го заобичам.Е роди и ми вика-забравя се-щастието е голямо Heart Eyes Та и аз чакам да ме тресне хормона....вал,как си,как я караш?Дано скоро да има добри новини при теб-защо така няма да ви трябват скоро бебешки аксесоари-нали няма се отказвате Hug

# 548
  • Варна
  • Мнения: 301
Вал,и ти ще си родиш мишле в годината на Дракона,ще видиш,убедена съм!!!!!! Hug Ние ще дундуркаме тъкмо,а ти ще ни се похвалиш,4е 4акате!  bouquet

Савииии,тия болки в ямките на таза имам 4увството 4е съм като Барби с ония меките крака дето се въртят на 360 градуса....все едно се сглобяват и разглобяват сами...хем взех да се 4удя,4е цяла бременност досега никакви болки в 4атал,таз,гъз и т.н. не имам и викам абе аз ли само не се разширявам!!!! #Crazy #Crazy #Crazy! а това се появява само докато спя-със свити крака в коленете и един един върху друг..събуждам се и се разкра4вам като жаба максимално раздале4ени да са ми краката, 4е да си по4инат горките бедра....

ама това го сънувате щото гледате онова предаване по бтв и ровите за клип4ета!!!! ние с първите деца хи4 не ни и минава през главата да правим това,само си ни е страх от единия страх

# 549
  • Варна
  • Мнения: 320
ама това го сънувате щото гледате онова предаване по бтв и ровите за клип4ета!!!! ние с първите деца хи4 не ни и минава през главата да правим това,само си ни е страх от единия страх
това предаването не го гледам, нито пък клипчета...въобще нищо, свързано с раждане. то по новините стига дето ги разправят разни стархотии. а и спомена ми явно е пресен въпреки 7-те години Rolling Eyes
аз да ви кажа винаги съм искала още едно дете, но именно страха от раждането, и впоследствие трите години гледане на едно същество, дето не знае къде се намира ме спираха. но бяхме една вечер на гости, и таткото ми разправя как жена му като родила второто /тя също се опъвала с години/, сложила го на леглото и го гледала как спи, и му се радвала, и казала "ако знаех, че ще ми донесе такава радост това малко човече, нямаше да чакам толкова дълго"...ей тея думи ми се забиха в кратуната и викам на моя айде, излезе ти късмета /щото ме тормози от поне 4 години/ хаха
та така...егоизма и страха се опитах да ги забутам някъде навътре, и от втория опит взе че бебо стана. и не съжалявам. дори понякога ми се прокрадва и мисълта за трето, надявам се някой ден да имам голямо и хубаво семейство, каквото никога не съм имала Simple Smile

# 550
  • Мнения: 98
както и първия път не ме е страх от раждането, ами то си е най-нормалното и естествено нещо,не 4е не ме е боляло,ама щом си гушнах бебка и вси4ко ми мина, сега ще е същото, а и се надявам да стане бързо и леко  Party

# 551
  • Сфия
  • Мнения: 1 107
да и на мен ми се прокрадва мисълта за трето. А клипчетата, колкото и странно да звучи-ги гледам за успокоение... Да, мен ме успокояват и разревават от щастие. По БТВ нищо не гледам. Спомените са тези, които ме държат будна - тежко раждане, трудно дете, безсънни нощи. Като последните 2 сякаш малко ми се губят, но раждането - него не мога да го забравя. Преди първото раждане бях самото спокойствие.
she_moto, всички сме с някакви болежки или проблеми. Едни имат проблеми с бременността -кръвно, контракции, захар, други имат с кокаляка-стави, кръст, гръб. Трети със стомаха, като мен. Още малко остана, знам, че не ти е лесно. Няма да раждаш нормално и спри да се обвиняваш за това. Както писах в една друга темичка - в живота често се налага да избираме по-малкото зло. При теб това е секциото. Силно момиче си, млада си и бързо ще се възстановиш след оерацията.
BoBoDes , искам да те успокоя, че при теб след като са минали само 5 години, то имаш предпоставка да смяташ, че второто ще е много по-лесно. Сигурна съм в това. В 99% от случаите е така. Изключения има само, ако второто е много е по-едро от първото или има увита пъпна връв или някакво усложнение...
Емке, теб пък не мога с това да те успокоя, но мога да те успокоя с друго - не си в БГ. Там няма да допуснат да изживееш такава травма, сигурна съм.
Мъча се да намеря моето успокоение и почти не успявам... Единствено съм се хванала, като удавник за сламка за еп. упойка. Като си давам сметка, че с многото изисквания в Бг, за да бъде поставена, е много вероятно да се размина с нея.

# 552
  • Мнения: 21
Честито на всички мами, които вече си гушкат бебчетата! Пожелавам им да са живи и здрави малките съкровища и скоро възстановяване! Hug
Момичета, нека да припомним какво се случваше след раждането на бебо? Таткото какво трябваше да прави, ако няма брак какво се случва, документи какви и къде се подават, помощи някакви как се заявяват?
Таткото трябва да вземе нотариално заверена декларация че признава това дете за негово и при изписването да я носи за да го запишат на негово име. А за помощите не си спомням много, имаше една еднократна за раждане, но къде се подават документи и на кого се полагаше и на кого не не се сещам точно.

# 553
  • Варна
  • Мнения: 320
BoBoDes , искам да те успокоя, че при теб след като са минали само 5 години, то имаш предпоставка да смяташ, че второто ще е много по-лесно. Сигурна съм в това. В 99% от случаите е така. Изключения има само, ако второто е много е по-едро от първото или има увита пъпна връв или някакво усложнение...
7 и половина са минали, не 5. иначе детето ми е кротко, не мога да се оплача, ама първите три години ми бяха кошмарни. може би щото го гледах съвсем сама, без баби и дядовци, таткото го нямаше почти през цялата година...
абе хванали сме се на хорото вече, няма връщане назад, вярвам, че след месец по-щастливи от нас няма да има Grinning

п.п. декларация за припознаване не се изисква, ако бащата дойде и разпише лично. моя се прибра две седмици преди раждането и декларация въобще не съм носила, въпреки че имах. сега обаче вероятно ще го няма и ще си направя една за всеки случай. копирайте му и личната карта за всеки случай, да не ви я поискат /пак казвам ако няма да дойде да подпише лично/

# 554
  • Мнения: 8
Таткото трябва да вземе нотариално заверена декларация че признава това дете за негово и при изписването да я носи за да го запишат на негово име. А за помощите не си спомням много, имаше една еднократна за раждане, но къде се подават документи и на кого се полагаше и на кого не не се сещам точно.
Зависи-при нас искат само подпис на таткото в болницата и нищо повече/поне така казаха на отворените врати в отделението/.
 Еднократната помощ се полага на всеки и се подават документи в Социално подпомагане по район, но не съм проучила още какво точно трябва освен акт за раждане, мисля че само молба.
 Ако таткото ще ползва полагаемата му се отпуска от 15 календарни дни/броени от изписване на бебето/, трябва да се вземе някакво удостоверение от болницата на коя дата е изписано бебето, освен това при моя приятел/предполагам и навсякъде/ искат молба до директорът на РУСО стандартна бланка, че желае да ползва полагаемата му се отпуска и заявление до работодателя. Ако някой се интересува мога да изпратя бланките.
Аз, живот и здраве, ще подавам и за помощ за майки студентки редовно обучение- и там една декларация се попълва и с акт за раждане и копие от моята лична карта пак отивам в Социалното подпомагане.

Общи условия

Активация на акаунт