Кой има право да тормози децата ни?

  • 15 061
  • 264
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 8 988
Така е, за инструкциите съм съгласна, макар че, аз съм "мелила" сигурно хиляди пъти едно и също, и въпреки това детето ми се изгуби, и въпреки това се прибра с мъж, и въпреки това беше взело храна от него. Та, на дете доверие нямам.

Ако това не беше така, то нямаше да се иска декларация от родител, а устно обещание от дете.
Моят син нито в първи, нито във втори, нито в трети клас се е прибирал сам, независимо колко близко е училището до дома ни.
Защото аз му нямах доверие, прекалено беше самонадеян, без инстинкт за самосъхранение, доверчив и наивен по отношение на хората.
Това е моето дете, колкото и да съм му говорила, не съм била спокойна и сигурна и смятам, че никой няма право да разчита на неговата преценка, след като аз самата с декларация съм заявила, че на тази преценка не може да се разчита.
Радвам се, че имаше учителка, на която можех да се доверя и съм сигурна, че ако й се беше наложило да си тръгне по спешност, щеше да го повери на също такъв отговорен човек, вероятно друг учител, но никога не е и не би оставила което и да е дете само, разчитайки на това, че е на цели 7 или 8 години.  ooooh!
Като че ли вие, вече порасналите, като деца не сте правили неща, които са ви забранени от родителите?

# 241
  • София
  • Мнения: 62 595
Зная за случая, който описваш, но той е различен. Тук става въпрос за дете, което е на училище, вече е 7-годишно, има  телефон, по който майка му може да му се обади и да му каже "Ей, Иване, аз закъснявам, стоиш там и не  мърдаш, каквото ще да става". И това се прави точно, защото става въпрос за дете, а децата са склонни да забравят инструкциите. Детето винаги има няколко минути, в които стои и чака, и мисли какво да прави. Учителят си е учител, ако стане белята, после и сантиметър по сантиматър да му дера кожата, все тая, затова трябва аз да се подсигуря, което става по два начина - или гледам да съм винаги там преди края на часовете, или в момента, в който съм наясно, че ще закъснея, да се обадя на детеето и да му напомня какво да прави, т--е- да стои там и да чака. Колкото и да имам доверие на учител, той е чужд човек, човешки фактор, който понякога греши.

# 242
  • Мнения: 15
Винаги има родители,които системно злоупотребяват  и закъсняват да си приберат децата. До кога трябва да ги чака учителката? И тя сигурно има деца и семейство.

# 243
  • Мнения: 8 988
Моя приятелка, едно време Wink , във втори клас, стои и чака асансьор. Във входа влиза млад мъж, поздравява я учтиво и чака с нея асансьора.
Независимо от това колко пъти родителите са й казвали никога, ама никога да не се качва с непознат в асансьор, тя се качва, защото я е срам, не знае как точно да му откаже, когато той й отваря галантно вратата, усмихва й се и любезно я пита за кой етаж е.
В асансьора, естествено я напада, но за неин късмет той спира на трети етаж, извикан от доста едричък съсед и оня се изнизва, а приятелката ми я е срам да каже и на съседа, страх я е да каже и на техните, за да не й се карат, че се е качила в асансьора с непознат.
Каза им след 3-4 години.

ПП. Ако родител закъснее, може госпожата да повери детето на портиер, охрана или каквото там има. С родителите също се случват неща, не само с учителите. Предимството на възпитателката е, че е била не сама с детето в парка, а в сградата на училището, където има и други възрастни.
Стига бе, ами ако ме блъсне кола и не мога да се обадя, какво ще направят?
На улицата ли ще го изхвърлят или поне ще звъннат на социалните да го приберат?

# 244
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво общо има случката с асансьора с обсъжданата тук?
Между другото, но много важно като подробност, на портиера не му е работа да пази децата на закъснелите родители. Ако изобщо го прави, то може да е от човещина. Той нищоо не е подписвал, за никакви деца не носи отговорност и не може да се очаква това от него.
 Колкото повече годините си вървят, все по-малко доверие имам у възрастните.

# 245
  • Мнения: 741
Детето ми се обади в 17:20 часа, за да ми каже, че нямало кой да му отвори входната врата у нас...
Няма да опивам шока от това обаждане, свързан най-вече с това, че е на занималня до 17:30, с това, че докато говорех с него, брат му ми звънеше паникьосан, "защото Калоян го няма в училище".

В този случай изобщо не ставаше въпрос за закъснял родител.....  ooooh!

# 246
  • София
  • Мнения: 7 673
На мен лично не ми харесва горямото дете да прибира малкото, освен ако не е вече в гимназията, тогава се предполага, че има по-високо ниво на отговорност. Но все пак, и то е дете, за мен е редно възрастни да поемат ангажимента, а не децата.
Не си прочела всичко, но критикуваш...
Голямото "дете" е на 21 години!!!

# 247
  • Мнения: 10 547
Винаги има родители,които системно злоупотребяват  и закъсняват да си приберат децата. До кога трябва да ги чака учителката? И тя сигурно има деца и семейство.

Да, освен деца и семейство има и колега- охранител. В училището на детето ми това влиза в задължението му.

# 248
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 655
Тук се започва да се смучат от пръстите оправдания...
Мхм, и няк`ви странни истории в асансьор се разказваха.

страх я е да каже и на техните, за да не й се карат, че се е качила в асансьора с непознат.
Каза им след 3-4 години.

детето се беше свило на дивана в ембрионална поза, плачеше като че ли света е свършил и когато се опитах да го прегърна ме бутна и каза "махайте се, оставете ме да умра, не искам да имам повече такива дни"....
Дали дете, което е объркано и търси разбиране от майка си, ще се държи така? Нещо във връзката между майката и детето ме притеснява - то не желае да споделя с нея. Дали не прави всичко възможно, за да събуди съчувствие и внимание и да избегне кавгата?

В случая с асансьора детето е имало избор: да сподели или да си замълчи. В този няма как да стане и детето заема отбранителна позиция.  


# 249
  • Мнения: 10 547
Саморая, психолог ли си? И да си, прегледай нивото на квалификацията си.

Вие пак се впускате по края и забравяте същността, улисани в подробностите и възможността за вадене на кирвили ризи и наакани гащета.

Едно дете е напуснало училище само, при изрична забрана за това, при задължение на учителя да го предаде на родител или друг вземащ го лично, при пълното спокойствие на родителите, че детето няма как да се озове у дома без да е взето преди това. Въпросът е как е допуснато това да се случи, а не учителката нормална ли е, детето лигаво ли е, майката крие ли нещо?
Основният факт е налице и никой не го отрича. Той е важен. Останалото за момента е само игра на Инч Хай- частен детектив. Разбере ли се как се е стигнало до това обаждане в 17,20 часа и подробностите ще станат ясни или пък маловажни.

# 250
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен лично не ми харесва горямото дете да прибира малкото, освен ако не е вече в гимназията, тогава се предполага, че има по-високо ниво на отговорност. Но все пак, и то е дете, за мен е редно възрастни да поемат ангажимента, а не децата.
Не си прочела всичко, но критикуваш...
Голямото "дете" е на 21 години!!!

Нямах предвид точно този случай. Не критикувам, а използвам случая, за да споделя впечатления и мнение. Неведнъж съм виждала как малко по-големими братя и сестри, около пети-шести клас биват отговорни за малките, с водене и вземане. Всеки си знае, но аз мое дете не бих натоварила с такава отговорност.

Не оправдавам учителката от занималнята, в никакъв случай, само искам да отбележа, че това с държавните занимални е "нищо не си дал - нищо не си взел".

# 251
  • Мнения: 8 988
Тук се започва да се смучат от пръстите оправдания...
Мхм, и няк`ви странни истории в асансьор се разказваха.

страх я е да каже и на техните, за да не й се карат, че се е качила в асансьора с непознат.
Каза им след 3-4 години.

детето се беше свило на дивана в ембрионална поза, плачеше като че ли света е свършил и когато се опитах да го прегърна ме бутна и каза "махайте се, оставете ме да умра, не искам да имам повече такива дни"....
Дали дете, което е объркано и търси разбиране от майка си, ще се държи така? Нещо във връзката между майката и детето ме притеснява - то не желае да споделя с нея. Дали не прави всичко възможно, за да събуди съчувствие и внимание и да избегне кавгата?

В случая с асансьора детето е имало избор: да сподели или да си замълчи. В този няма как да стане и детето заема отбранителна позиция.  

Еднаквото в случая с асансьора и този от темата е не това, че детето ще или няма да сподели с родителите случката, а това, че тя изобщо му се е случила, независимо, че родителите са предупреждавали и говорили с детето да не прави така.
Поради тази причина децата на тази възраст се счита, че не могат да взимат винаги правилни и безопасни за тях  решения и декларациите се подписват от родителите им.

Тук авторката на темата не търси съвет как да възпитава детето си, а споделя как възрастен е постъпил безотговорно. Това е темата, а иначе, ясно ooooh!, от децата се очаква да са еднакви, да постъпват еднакво, да мислят еднакво и то като възрастни.

Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете.   
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича.
Малките чавдарчета са добри другарчета.
Чавдарчето учтиво поздравява, то възрастните хора уважава.
Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна.
Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни: „Пионер ще стана аз“
 Joy

# 252
  • София
  • Мнения: 62 595
А може би авторката трябва да се замисли и по въпроса за възпиттанието, поне да има някакъв положителен резултат от цялата история. Няма какво да се лъжем, децата ни от малки, и като големи попадат и ще попадат на безотговорни възрастни хора, и трябва да положим усилия да ги научим или да им помогнем да се научат как да се справят. Днес е тази учителка, утре ще е друга, вдругиден ще е някой родител на приятел..., всякаква фира щъка. С подобни неща и ние сме се сблъсквали като деца, поне сега няма идеологическо-политическа рамка като с чавдарчетата навремето, и не сме длъжни да възпитаваме децата си в пълно доверие и уважение към възрастните, само защото са възрастни. Трябва да знаят, че първият и най-важен авторитет е родителят.

# 253
  • Мнения: 8 988
Това ясно, всички сме говорили и продължаваме да говорим на децата си.
Но за разни неща и в различни възрасти предпочитам да се доверявам на своята, не на неговата преценка и това е.

Та по темата, на мен най-много ми допада моята си хипотеза, и възпитателката, както и Саморая, са очаквали определена реакция от детето - тя да се изниже тихомълком през работно време, а детето да си седи тихо и кротко и да чака да го вземат.
Не й се е получило, браво на авторката, че е вдигнала шум, иначе на такъв човек може да му стане навик.

# 254
  • Мнения: 24 467
Ако говоренето и примерът бяха достатъчни, то и комунизъмът досега да сме построили.  Peace
Децата все някога ще трябва да се откопчеят от родителските поли и гащи. Тогава човек си прави по- добре сметката как останалите си вършат задълженията.
Взети мерки по- навреме при липсващи фатални последици са за предпочитане хиляди пъти пред покриване на грешките и пазенето на гърбовете, вкл. колегиалните такива.

Общи условия

Активация на акаунт