И на мен ми се е случвало, без да се съобразя, да правя подаръци, чиято стойност надвишава предствите на получаващия за нормален подарък. Нито очаквам да получа нещо, което да съответства на това, което аз съм похарчила, нито смятам, че е редно. Толкова съм решила да отделя за подарък, това ми е харесало, преценила съм, че ще зарадвам човека отсреща /това е най-важното в случая/ и така съм постъпила.
Наскоро бях канена на РД на приятелка на дъщеря ми. Имах невероятен шанс да попадна на уникално намаление и да накупя прекрасни неща, които иначе нито родителите й, нито дори аз самата бих си позволила. Детето направо онемя, а майка й щеше да припадне от неудобство и притеснение. Веднага обясних на родителите ситуацията, за да не останат с грешно впечатление. Коментарът беше: "Е, това няма значение, все пак абсолютно достатъчно беше само едно да вземеш, а не десет!" В конкретния случай знам, обаче, че тези хора основно оцениха моето старание, това, че съм си направила усилието да обикалям по магазините 2-3 дни, за да намеря нещо, което да хареса на детето им.
Никога не бих купила подарък, бил той скъп или евтин, ако не съм сигурна, че ще бъде харесан.