Има ли духове и виждат ли ги децата ?!

От както се случи това,което ще ви разкажа,вярвам в духове и такива свръхестествени явления.Та значи съм  на около 13 години някъде и с майка ми си отидохме на село при баба.Беше лято.Жега.баба ми има голям двор и по средата на двора имаше едно голямо черешово дърво.Поради големите жеги,с мама решихме да спим вечер под черешата.опъвахме един голям дюшек и спяхме под звездите на прохлада.Сестра ми (която е 13 години по-голяма от мен) и тя дойде след няколко дни.
Беше четвъртък с/у петък ( помня много добре,защото после някъде бях чела,че тогава духовете най-много се появявали от 24ч до 1ч) и ние пак сме си на дюшека под черешата и си говорим,и по едно време гледаме точно пред нас на около 3 метра стоят две джуджета и си говорят нещо Шушукат си нещо и ни поглеждат от време на време Едното даже имаще вратовръзка.Едното джудже беше с около една педя по-високо от другото.След малко близо до тях се появи силуета на Дева Мария.Тя не се помръдваше,само беше скръстила ръце,все едно се моли.това продължи не повече от 10-15мин и през цялото време ние само се сръчквахме и се питахме тихичко-дали виждаш това,което аз виждам На следващия ден на тези места където бяха джуджетата и Дева Мария имаше цветя /които предния ден ги нямаше/
Едва ли и трите сме въобразявали.Чувала съм,че духовете обичат да идват на места,където няма много лампи,както на по-стари постройки.Къщата на баба беше 100 годишна кирпичена.Е не знам колко има връзка всичко това
Всеки сам решава в какво да вярва и в какво -не,не ги разбирам тези,които всячески се мъчат да наложат мнението и тезата си

А защо решихте, че виждате именно духове?

Може би са били приказни герои, а дева Мария е била Снежанка. Защо не извънземни?

Тази дева трябва да сте я виждали и друг път, щом безпогрешно сте я разпознали, че е тя.
Не ти вярвам.

  кой те е карал да ми вярваш?!?Просто споделих,който иска да ми вярва,радвай се,че не ти се е случвало Злобни хора колкото щеш

А защо трябва да се радвам, че не ми се е случило?
Може и да ми се е случило, но да съм имала друго обяснение например.
Ако щеш и прости хора има.

Аз имах необичайна история с едно пиле в деня, в който мой близък почина. Това пиле няколко пъти дойде и ми кацна на главата и крясъците ми хич не го уплашиха. В друг ден щеше да е невероятна история:), но в този беше свръхестествена невероятна история:). Надявам се не е проявило същата свръх-естественост към котката, която ни е наемател на диванчето в двора.

Бабет, обаче много предусеща кога някой ще почине. Веднъж сънува много висок човек, който на сън я разпитвал, къде е другата ми баба. Описа точно племенника /не го е виждала/ на другата ми баба, който същата нощ е починал. Съвпадение или не, често е имала такива сънища.

Абе днес се поразрових за духове и като ви прочетох коментарите ми настръхна косъма :X Ся аз съм на 17г и да вярвам ли във духове или не?!?!?!?

Честно ви казвам ще сънувам кошмари....

Майка ми ми разказва, че когато съм била малка на около 3 годинки през нощта съм отивала в тяхната стая, сядала съм на края на леглото и съм започвала да и разказвам някакви истории на изключително странен език. Каза, че по интонацията и повтарящите се думи е разбрала, че не си бръщолевя ей така, а и съм била като в транс. И това съм го правила дълго време, но тя всеки път се е стряскала и само ме е слушала, не се е сетила да ме запише на касетофона.
Е, не помня езика сега, а и не съм чувала такъв, който да ми звучи познато - поне за сега. Все имам надежда, че може да ме връхлети като лавина, но да видим

Здравейте! Не съм нито майка, нито имам пряк контакт с малко дете. Бих искала и аз да ви споделя моя случай, защото не ми се случва само веднъж.

Снощи си лягах, а леглото ми е точно до масата. Изключих компютъра и го оставих на масата, като легнах. Нагласих алармите си и оставих телефона си. Обърнах се по гръб и затворих очи готова да заспивам. Понякога трудно заспивам, затова започвам да си представям някакви неща, които искам да ми се случат. След не много време започнах да се унасям. Усетих как тялото ми се отпусна и щях да заспа. Да, ама не. След като "заспивах" за няколко секунди бавно отворих очи. Гледах стаята си. Шкафовете, стените, вратата дори и рисунките и плакатите си.. всичко както трябва да е. Но имаше зелена приглушена светлина. Тази светлина няма как да дойде иначе, освен ако не е нещо.. не знам нещо откачено. Започнах да виждам очертания на фигури, но вътре вместо тела, човешки имаше размазан и по сгъстен въздух.. сякаш бе дим...

Гледах това създание.. (те бяха две...) и те си правена нещо. Говориха си, комуникираха, шматкаха се, а аз не можех да направя нищо с тялото си. През цялото време знаех едно. Трябваше да накарам това да спре. Опитах се да извърна глава, опитах се да не гледам, опитах се очите да затворя, но не можех. Единствено успях да подместя с милиметър глава, но очите ми все още се взираха в тези видения. Гледах ги и едва след като всичко изчезна от полезрението ми се свестих. Обърнах се и включих нощната лампа. Огледах стаята обстойно. Не видях нищо, което да се е помръднало. през главата ми мина един спомен. Споменът бе от преди около месец. Влезнах в час по немски и неусетно заспах, а когато госпожата ме попита какво ми е, дали ми е лошо .. аз просто й казах за това, че съм сънувала как ме разчленяват. И всички знаеха тази версия. Но днес споделих с приятелката си, че и тогава именно тези "духове" са разпарчосали тялото ми. Бе страшно и откачено.. тогава цяла вечер не мигнах, затова компенсирах в часовете. Госпожата ми ме попита дали искам да се прибера, но отказах, защото това означаваше да съм сама в къщи.. не можех да го сторя.

Посъветваха ме да говоря с майка си. Но когато аз споделя нещо за мен, тя започва да сменя темата. Общуването ни е много трудно и почти го няма. Казвам й само за оценките и нищо повече. Исках наистина да споделя с някой, който би ме разбрал. Защото в семейството само татко е така. с него по-мога да говоря, но сутринта като му споделих не бе особено изненадан, защото и преди съм му казвала. Едно момче каза, че ако се случва често може да се побъркам. Склонна съм да вярвам и на него и на себе си, а аз твърдя, че това не е никак нормално. Просто се виждам с някакви духове... Само това? Е ... Не, никак! 

Сменете доставчика на дрога

И аз знам такива истории. Тази тема има доста общо с темата за това какво има отвъд смъртта.   Аз лично не си спомням да съм виждал и разговарял с безплътни ангели или духове, но на моя приятелка детето доскоро виждаше. Тези дни също на един познат детето, което е над 10 г., каза, че редовно си общува с разни "неща", но не поиска да говори повече за това, а баща му го вижда как се буди често нощем уплашен и полусънен и му казва, че е общувал с разни същности.   Знаем, че детското въображение е много развинтено, пък знаем, че и повечето хора не вярват на нещо, което не могат да видят и пипнат.   Аз знам случки и с починали хора - мои близки. Някои са получавали предизвестие за своята кончина от вече починал съпруг или съпруга, други са се явявали да предупредят някои от роднините му за нещо, което ги заплашва. Дали това е игра на въображението или е реалност?! Категоричен отговор няма.   Познавам хора, които виждат аурата и чакрите, а някои контактуват с природни духове. Ако искате вярвайте. Миналото лято бяхме с един такъв човек в древно светилище в България. По едно време той ни каза, че духът на светилището е там в короната на едно близко дърво, застана пред него и ни предупреди, че ще го помоли да ни даде знак. Уточнявам, че беше напълно безветрена вечер.   И нямаше и минута след това сякаш избезе вятър вятърът, зашумяха и започнаха да мърдат клоните и листата на дървото, а наоколо всички останали си стояха неподвижни. Това продължи известно време, след което спря.  

Големият ми син често виждаше нещо страшно при висока температура, но това е описано от медицината, дори и да не е обяснено. Интересното е, че в такива случаи не ме виждаше, но винаги реагираше на гласа ми. Никога не успя да ми обясни какво точно вижда, но било страшно. Вече поотрасна и няма такива случки.
За духове не знам. Засега гледаме взаимно да се избягваме, та не съм виждала 

здравеите моята дъщеря е на 3г и всяка вечер се оплаква че някакъв човек идва при нея дори и през деня и се случва както си играе така да търси мен или маикаси да се гушне щото се страхува от въпросня човек.Моля някои за съвет ако някои знае нещо как да постъпя и какво да направя по въпроса

Не мога да повярвам,че има млади жени,които вярват на уроки.
Ако детето е болно,ще решат,че е урочасано и ще се метнат при някоя гадателка или ходжа,вместо да отидат на лекар.

Като за начало да понаучиш български? Ако си чужденец - извинявам се, но пак няма да е излишно.
След това - среща с детски психолог.