детето ми не иска да учи

Който стремеж училището просто убива. При някой оцелява, но повечето го губят.

И какво сега, дай да ги държим вкъщи без диплома, защото училището убива стремежа за учене!   Зная я тази философия, не го помня кой беше като име, сто книги и сто лекции изнася по въпроса, ама като му гледах биографията, и той е продукт на системата, и не си е хвърлил дипломата, и ако има деца, едва ли ги е оставил необразовани. Системата няма да се промени, поне не толкова бързо и толкова в положителна посока, че децата ни да могат "закачат", затова се налага да ги учим да вземат възможно най-доброто от това, което им се предлага на сергията. По-добре ли е да са необразовани? Или да разчитаме на типа домашно обучение по някакви чужди системи за домашно обучение и евентуално някаква чужда диплома? Аз лично такъв риск не бих приела. Стигам до извода, че е по-добре лоша система, отколкото никаква. Каквато и да е системата, ако вкъщи децата биват поощрявани да вземат полезното от нея, а не да бъдат обезкуражавани още от първи клас с реплики "системата е скапана..., на нищо не ви учи, само ви убива мерака за учене..., баси тъпите учители, какво искат сега...", детето съвсем нищо няма да научи. Дори да имаме съвършената система, самият факт, че децата ще трябва всеки ден да ходят на училище и всеки ден да учат уроци и да пишат домашни, пак ще им става гадно, просто защото е задължение. Ние по подразбиране сме със заблудата, че образованието е право, а всъщност то все още е привилегия. Вече и циганите започват да разбират, че без основно образование не става, че като са неграмотни, дори вече за метачи и общи работници никой не иска да ги вземе на работа. И в чужбина да отидем, и там системата има своите бъгове, и там хората се оплакват.

Не съм казала такова нещо. Просто не мога да се сетя за нещо в училището, което да амбицира, да мотивира едно дете да учи. Затова пък има достатъчно други фактори, които да убият всякакво желание.
Диплома за завършено образование вземат всички, стига да присъстват определено време в училището. Това не може да бъде мотив за едно дете в 3-4-5 клас, да се стреми към знание, защото точно това е целта в тази възраст - да придобиват знания /самата ти каза, стремежа към научаване на нови неща е заложен и се развива в тази възраст/ и да намерят правилния начин т.е. да се научат да учат. Когато в този период се получи срив върви го оправяй после. Тук разбира се ще кажеш, че отговорността е на родителите и си права, но ако в училището детето не получи подкрепа, то родителите какво трябва да направят?
Що се отнася до привилегиите, за мен училището е привилегированата страна, защото родителя му свършва работата, а то просто узаконява тази дейност с една диплома.

Основната мотивация у детето трябва да идва от родителите, от семейството, не от училището.

Вселена, оправИ си цитата!  

За мен нещата са прости - системата каквато и да е, детето е мое, и не мога да се оправдая със системата за това, че детето ми не искало да учи. И не съм разчитала системата и в частност началната учителка да ги научи да учат, защото за учителката, колкото и да е добра, те са част от класа и тя си гони своите цели като успеваемост, а не индивидуално да гледа кое дете как да бъде научено да учи. На мен не ми е все едно дали детето ми ще се дипломира с тройка или с шестица, както не им е все едно и на университетите като приемат студенти. Децата искат да учат и в първи, и в пети, и в десети клас. С подкрепа от училището или без подкрепа, децата ще извлекат полезност като знания, че и като социален опит - най-малкото ще знаят кой им е на нивото, над нивото и под нивото, и ще си направят изводи каква среда да търсят.

В крайна сметка излиза, че причината, да има деца нехаресващи училището и неискащи да учат, е само в родителите. Ако последните не вземат мерки, за обръщане на ситуацията, вината си е тяхна.

Не, не излиза това в крайна сметка! Излиза така, че на системата е такава, каквато е, с всичките си бъгове и несъвършенства, но понеже децата ни живеят в този момент в тази реалност, ние не можем да си позволим лукса да чакаме системата да ни мотивира децата да учат, защото ще е "трай, коньо, за зелена трева", а децата ни ще отраснат неграмотни, незнаещи и неможещи. Затова и ние, и децата трябва да се научим да извличаме възможно най-доброто от създалата се ситуация и съществуващата система. Системата има свой живот, тя е толкова голяма, инертна и сложно организирана, че има свой живот, а децата са само една суровина на входа, която излиза в някакво състояние на изхода. Това  важи за всички системи, изградени от човека, не е уникално за точно тази. Явно системата е намерила своето равновесно състояние и си е добре така. Проблемът какво има на изхода е само и единствено на родителите и на децата, защото те ще трябва да живеят с наличието или липса на знания, а не системата. Хубава-лоша - това е положението! Налага се да живея в тази паралелна вселена, а не в някоя друга, в която системата е съвършена и посреща нуждите на всички деца, все едно е костюм по мярка, шит от Армани, но в същото време на ниска цена.

Защо системата не мотивира?Защо не се интерисува ,че част / не знам каква част/от децата ходят на училище с нежелание?
Да тя е такава и трябва да я приемем такава.А харесва ли ни?И не ,че ще спрем децата от училище или пък ще търсим някаква друга форма на образование ,но нещо ми се струва ,че има поначало сбъркано.
Не казвам на детето си ,че това което учат , това което виждам написано в учебниците  не ми харесва или пък ,че госпожите правят нещо ,което по една или друга причина не одобрявам или нещо друго свързано с училището. Неказването  не мотивира детето ми.Да- търпя системата.Е и?Нямам избор.
Но само от къщи трудно ще мотивирам детето си.А какво прави училището за да мотивира децата?/или по скоро това не е проблем на училището -то нали ходенето е задължително  и мотивацията не е нещо съществено ,пък и нали всички знаят , че децата не обичат особенно училището. А бе  защо ли сме взелида си губим времето с празни приказки...../

странно изказване, да не кажа нещо друго

Първо бих махнала удивителната и не бих повтаряла никак. Фактът си е факт. Може да е задължително, но ако пък е такава мъка - има и друг живот. По-скоро бих дала избор. И защо да учи това, което го карат? Какво му носи това сухо неприложимо знание? Какъв иска да стане? Какви знания и умения ще са му нужни? Каква част от тях зависят от ученето сега?  Колкото по-умно е детето, толкова по-безмислено може да му е задължителното и безмислено учене.

Когато си поговорите и знаете отговорите интересът ще е посят според мен.

ПП На 13 нещата са още по-ясни. И то преди лятото. Накъде ще върви? През кое училище би искал да мине пътя до там? Обратно предните 2-3 години методично лятото. Реши ли само детето с малко подкрепа ще се справи.

Ами кажи го, така поне ще се знае за какво иде реч.

Ако го оставя, ще се носи по течението Има си някакъв норматив, който трябва да изпълни, естествено сортирам информацията

Какво искаш да знаеш, ти сама не разбираш ли какво си написала?

Е, беше ми интересно ти какво си прочела, но не ми е чак толкова важно.

С други думи, ти носиш отоговорност за това докъде ще се научат или задълбочат нещата. Определяш своеобразен санитарен минимиум от усилия, които да положи.
Какво ще стане, когато ти писне? Или ако се окаже, че не е бил правилно определен? И докога с външен мотив ще учи? Учи се цял живот и най-вече след всички дипломи.
Не знам колко е голямо детето, но в първи клас е рано за такава спасителна акция, целяща някакво образование. После е късно за научаване на самостоятелност. Мое мнение. Има родители, които учат и зпитват децата до гимназията.

арт мама, да , определям санитарен минимум, както се изразяваш
А какво ще постигне е моя отговорност.В случая се говореше за мотивация на децата да учат, е, поне аз /а и то -детето/ не вижда такава в училище-прави го, защото аз /, г-жата / го изискваме.
Това важи за малкия ми син, който е във 2-ри клас.Имам и голям, но с него не съм имала такива проблеми.Така, че изключвам възпитанието или семейната среда да са определящи фактори.