Животът извън града

Винаги съм си мечтала за точно такъв живот.
Не в България обаче. Мога да си позволя работа от къщи, но за другото, което не зависи от мен тук, а за мен е важно, не мога да махна с лека ръка.
Бих живяла в близост до индиански резерват, например или някаква защитена местност, всяка сутрин да нося храна за диви животни - елени и т.н. Да имам коне, да имам малка градина, да се наслаждавам на звуците на природата, далече от градската суета.

На картичка е привлекателно.
Проблемът идва, когато осъзнаеш, че освен с елените няма с кой да размениш две приказки.

Аз мога да ти дам пример с такива около мен които са го организирали.
Първото семейство и двамата имаха работа и работеха в града.
Купиха си вила / много по - обширна за по- ниска цена, която могат да си позволят в града/.
За удобствата - със съвременната техника можеш да си ги създадеш навсякъде. Хората имат личен транспорт. Разстояние 5-7 км се изминава за 10 минути.
Вторите / жената не работи/, но работа на такова място има много и то с изкарване на пари / разбира се трябва и да вложиш/ - гледа градина, цветя и т.н., други животни, трети имат работилници и т.н. Живеят си доста добре.

В село или дълбока провинция не бих живяла по ред причини. В крайните квартали на София, ако можех да си позволя да не работя бих живяла с огромно удоволствие. Това ми е мечтата в живота - да живея в къща, да не работя и да се занимавам само с къщата и децата. И ако не работя с удоволствие ще ги развозвам и до 25 год ако трябва.  Но няма как да ми се случи да не работя за съжаление.

Аз затова казах - в близост до индиански резерват, примерно.
Имаш съседи - индианци (не е задължително, разбира се да са такива, но пак имаш все някакви съседи)   Които си живеят абсолютно цивилизовано, само дето разстоянията между къщите са големи... Което е предимство, че като излезеш по гащи на двора, със сигурност няма кой да те види зад оградата!  
Всъщност, точно разкази на някакъв емигрант в Канада четох преди време, някъде в и-нет и харесах идеята. Та човекът разказа как имал котарак, а индианците уважавали хора, които се грижели за животни. И покрай котарака започнали да го викат с тях, когато полагат разни грижи за природата...

Не бих.
За къщата като цяло - защото съм ужасно страхлива, предпочитам силно оживени места и блок. Когато съм в къщата, в която израснах въпреки че е в доста населен квартал и познавам всички наоколо, пак умирам от страх като скръцне нещо  
За мястото - сега училището на детето е до съседния блок, 3 мин. пеша. Виелица, дъжд, пек, там е, не закъснява. Това от една страна, от друга - става в 7 ч., ако пътуваме, поне 1 час по-рано ще я вдигам, което и за нас, и за нея не е добре. Ако е на нещо записана и е до 7-8 ч., докато се прибере, ще трябва да ляга. След години, живот и здраве, като иде в гимназия, ще е по-далече, по-ранно ставане, а в колко ще трябва да тръгваме от нас?
За работата, или ще си продължа като сега: офис + др. дистанционна работа, или ще остана само с дистанционната. Съвсем без работа не бих стояла, ще откача. За двор/животни и т.н. не бих се грижила, не е за мен.

Иначе и аз се изкушавам от време на време, даже съвсем скоро, понеже по служебни задачи посещавам разни сладки къщички, но като се замисля трезво каква цена трябва да платя със съня и страха си, минавам ми желанието...


Tsv, в райони, в които си има градини/училища, да  

"Харесва ли ви животът извън града?"
Да и то много. От една година и няколко месеца напуснахме града и се преместихме в едно селце на 7 км. Магазин има, но като цяло си пазаруваме преди да се приберем. Малко е неудобно с транспорта, защото само съпругът ми шофира.Има обаче и извънградски транспорт, ако се наложи ползваме и него. Защо децата ми да са ограничени в ходенето някъде или пък да не ходя на работа  .Разполагаме със скромни средства и затова няколко години ремонтирахме къщата преди да се преместим, но си имаме абсолютно всички удобства - парно, кабелна, интернет. Двора е голям - част от него обработваме, другата част е поляна с овощни дръвчета. Имаме си домашни любимци.Децата ми си играят на воля на чист въздух и спокойствие. Никой не ми тропа и хлопа на главата или под краката. Съседите са ни готини.Какво повече да иска човек.
Естествено е обаче, че има повече работа по поддържането на къщата и двора, но след умственият труд на работното място - физическият ми действа отпускащо и отмарящо.
Само ме мъчат снеговете  или по-скоро неадекватното почистване на пътищата и липсата на ток по 6-7 дни /след обилен снеговалеж/. За второто сме си намерили решение - генератор.
п.с - Двора ни опира до дере и горичка. Виждали сме лисици и сърни, като последните даже се разхождаха из двора на съседа. Има гледка към Стара планина - вр.Ботев и Триглав се виждат перфектно. Това е раят за мен.
Да не съм голословна ето част от двора

ето и изглед към Балкана /снимката не е правена от нашият двор/

Не е за мен живота извън града. Нямам ли свястна инфраструктура, се чувствам като затворник. Оценявам предимствата, но недостатъците са повече.
Имам приятели ,които продадоха апартамента си в София, и се преместиха да живеят в къща , в една вилна зона на 35км. тук. Всяка сутрин стават в 5 часа, карат детето на градина, мъжа вози жена си до работата и , после той отива на работа. Вечерта минава и събира домочадието и пак път. Ако на нея и се наложи да излезе, той взима детето и висят в София до 11-12 вечерта (я при приятели, я при неговите родители). Не им е рентабилно да поддържат два автомобила, за да може всеки да има някаква свобода, следователно нямат друга схема. Детето още е малко, а като порастне и тръгне на училище? А когато и то поиска да излиза с приятели? Тогава какво?
Да не говорим, че там, където те живеят , са единствеите постоянни жители. Къщите около тях са обитаеми само през лятото. През зимата се случва дори да не могат да тръгнат навреме сутрин, защото не винаги оттам минава снегорин, и ако падне по-стабилен сняг - проблемът е налице.

За мен това не е живот ,не мога да си го представя дори. На тях им се кефя , защото те самите са щастливи от начина , по който живеят.

Не, не бих живяла извън града. Просто не е за мен, градско чедо съм и разните шумки и треволяци не са за мен. Всичко споменато за неудобството с транспорта, липсата на магазини, аптека и каквото още се сетиш. Не на последно място - училището...а и социалния живот на дребната. Означава, че до нейното пълнолетие някой трябва да я води и прибира от срещи с приятелки (имах такава позната...е, трудно й беше определено). А и това с градини, овощни дървета и животни - определено не е за мен работа. Обичам си градския шум и шашавия ритъм, та дори и нощното тропане на камионите за боклук....
Моя приятелка трета година ме кани на вилата й - прилича на онази снимка с къщата в полето...е, още не мога да събера сили и време и да се забутам там "на почивка"...щото подозирам, че на третия ден ще откача....

cecunka76, че вий сте у наше село, бря или по-точно в кварталите му, които са де факто села.

Ще живея и още как! Надявам се до към две години и нещо да сме се справили със строежа.

Мечтая си да се изнеса от София трайно и завинаги. За момента,обаче не мога да си го позволя финансово, защото, за да живееш добре извън големия град трябва да получаваш доста високи доходи всъщност. Ако имах свободна професия и с нея можех да се издържам, бих припарвала до голям град не повече от вежнъж годишно. А с още по-голямо удоволствие бих се "примирила" да не работя. Благородно завишдам на хора, които са се изнесли от града и се чувстват щастливи.

Извън кварталите на Габрово съм. Ако бяхме от кварталите щях да имам и градски транспорт ама не.
Но като знам по новата транспортна схема   колежките от града как висят по спирките и живеят на по-голямо разстояние от центъра май така си ни е по-добре.

За твърде отдалечено място без магазин, съседи на близо  и редовен автобусен транспорт никога не бих се навила да се преместим на село. Преди няколко години обаче , когато си търсехме жилище и обикаляхме мизерни панелни жилища и кутийките от новото строителство идеята за къща извън града беше най-хубавото ,което ни дойде.
Към днешна дата пари да ми дават не бих се върнала да живея в блок в града, като се има предвид , че не съм  селянка по душа  и нито с градинарство , нито с животни се занимавам, но да си седнеш лятото на двора с кафето и книгата - просто е невероятно релаксиращо.
От вкъщи до рбота е 10-15 мин. с кола . Имам късмета , че офиса ми е в краен квартал и не се налага да прекосявам целия град.
От табелата на града до табелата на село е има няма 1 км. Автобусите до града вървят на 15-20 минути, така че един ден като си имам ученичка ще има с какво да ходи до училище.
Майка ми обаче все още не може да го преживее как така съм избягала от града и съм се забила на село и какво ще прави горкото и внуче да учи със селските деца. Водим си редовни спорове по тази тема - ама важното е че на мене ми е добре.

Да, точно това ми е мечтата. Село Лозен, например - хем в подножието на планина, хем на един хвърлей от София.
Може да стане обаче единствено, ако мъжът ми изкарва достатъчно пари, че да не се налага да работя и да имам достатъчно за втора (само моя) кола. Изобщо няма да ми тежи да развозвам децата напред-назад, ако не работя.
С нищо не мога да сравня лукса да имаш собствен двор - имаме го при моите и при неговите родители в провинцията и по-хубава екстра от това за гледане на деца, не познавам.
Не виждам как ще умра от скука, защото не виждам с какво ще се различава живота ми в Младост от живота ми в Лозен - театрите и кината и сега са ни развлечение, което се случва рядко и с предварителна подготовка - баби, организации ... От магазините редовно уважаваме само ХИТ, всякакви други покупки се правят рядко. Общо взето, има ли хубаво шосе до по-голям град, със сигурност ще предпочета селото.