Щом за прозорци сте се заговорили, да си кажа и аз - обожавам големи прозорци и светлина, много светлина. Тук традиционно се затъмняват. Дори и през деня гледам всички стоят с пуснати капаци и светнати лампи през деня, даже и през зимата. Аз така мога да полудея за 3 дни 
Хора разни.
Biskara , благодаря ти за разбирането
:. Но да знаеш - живяла съм десетина години в Изток, голямата ми дъщеря е ходила и на градина и на училище там до 2ри клас, имам наблюдения. Има 3 градини на 100 метра от къщи и 2 училища наоколо, всичките са много добри. За мен този квартал е единствения в София, просто не бих го заменила.
10 цента, в някой друг живот сигурно съм имала и апартамент до Колизеума
Хора разни. Biskara , благодаря ти за разбирането
:. Но да знаеш - живяла съм десетина години в Изток, голямата ми дъщеря е ходила и на градина и на училище там до 2ри клас, имам наблюдения. Има 3 градини на 100 метра от къщи и 2 училища наоколо, всичките са много добри. За мен този квартал е единствения в София, просто не бих го заменила. 10 цента, в някой друг живот сигурно съм имала и апартамент до Колизеума
Аз също не бих живяла извън града. Отдавам това си нежелание може би на навик. Аз винаги съм живяла в апартамент в града. Човек свиква с определен начин на живот, приема определени неща за нормални, неща, без които не може. После е доста трудно да заживееш различно. И не е само това. Аз не обичам тишината, прекаленото спокойствие. Някак си ме потиска подобна обстановка. Къщата също ме плаши - някак самотно ми изглежда, твърде голямо пространство. Ако пък иде реч за съвсем малко село, слабо населено, още по-зле ми изглеждат нещата. Като бях малка лятото ходех на вилата на баба ми. Тя е на около 10-15км от Бургас. Чувствах се прекрасно. Но все пак това е вилна зона до морето и аз бях дете. Сега също ми харесва там. В село, но точно от селски тип, не бих прекарала повече от 1-2 дни. Иначе обичам природата, много красиви гледки ми спират дъха и ми изглеждат приказно. Но не си представям живота си сред тях. Честно казано, понякога направо се чувствам виновна и се чудя как да променя тази си нагласа. Смятам, че е важно човек да е близо до природата, а не да бяга от нея, както повечето правим, но факт - обичам си града, шума, колите, оживените улици, големите магазини, детските площадки с много деца, повечето възможности 
. 
. 
