Ами в моята махала, която се води централен градски район се срещат гореупоменаттите каруци с роми и дръгливи коне.
- Публикувана: 17 ян. 2012, 12:10 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2012, 18:49 ч.
Животът извън града
не знам за каруци и роми, просто защото изобщо тук не им обръщам внимание, обаче ако ви се падне късметът да попаднете в моето село в холандия, и фермерите наоколо да са хвърляли в протежение на декари земя свинска тор, миризмата е потресаваща, всепроникваща и отвратителна.
---------------
в петък срещу събота се прибрах в 3 посред нощ, и валеше сняг. гледах от моята тераса витоша, и целия бъкстон - тъмен, тих, само някое заблудено куче пролайваше. имаше само един светещ билборд. беше божествена гледка- тишина, падащият сняг, и в това време тъмните кооперации - това създаваше у мен усещане, че не съм извън края на света. в холандия ако изляза и гледам така, не ме напуска чувството за самота, изолация, изоставеност и отчужденост.
---------------
в петък срещу събота се прибрах в 3 посред нощ, и валеше сняг. гледах от моята тераса витоша, и целия бъкстон - тъмен, тих, само някое заблудено куче пролайваше. имаше само един светещ билборд. беше божествена гледка- тишина, падащият сняг, и в това време тъмните кооперации - това създаваше у мен усещане, че не съм извън края на света. в холандия ако изляза и гледам така, не ме напуска чувството за самота, изолация, изоставеност и отчужденост.
Биж живяла на село близо до голям град, но само ако е в топла страна. Не е за подценяване старостта, нуждата от медицински услуги и удобна инфраструктура.
Биж живяла на село близо до голям град, но само ако е в топла страна. Не е за подценяване старостта, нуждата от медицински услуги и удобна инфраструктура.
Ами на много места вече има и двете. И аз си мислех,че отивам в забутано село, но се облагородява всеки изминал ден. То зависи от управниците де. Не бих живяла на място,където няма аптека, лекар, заболекар.
При нас има много неуредици, но се надявам заедно с хората, които живеем там да ги изчистим.
От нашите прозорци не се вижда дори дръглив кон с каруца, а само царевица, лозя и тук таме покрив на къща. А вие за аптеки, пощи, лекари и зъболекари си приказвате. Свикнала съм с описаната от слънчева* гледка нощем - светещи билбордове, тъмния силует на Витоша, усещането за спящи сгради и притихналия живот на града.
От нашите прозорци не се вижда дори дръглив кон с каруца, а само царевица, лозя и тук таме покрив на къща. А вие за аптеки, пощи, лекари и зъболекари си приказвате. Свикнала съм с описаната от слънчева* гледка нощем - светещи билбордове, тъмния силует на Витоша, усещането за спящи сгради и притихналия живот на града.
Аз имам същия проблем като слънчева и кафе с мед. Мога да съзерцавам София нощем много дълго време, и на мен ми липсваше точно този момент,докато бях в ДЕ. И сега се разхождам вечер късно и разглеждам града с изпълнено сърце.
Има места които са супер емблематични за града и човек е хубаво да се връща там, не само виртуално.
Има места които са супер емблематични за града и човек е хубаво да се връща там, не само виртуално.
Ами не знам, аз си обичам София. Компактна и уютна ми е. Когато видя очертанията на Витоша, усещам дома си. София все още е един много зелен град, обичам зеленината й и огромните паркове, уханието на люляк и липа. Да не говорим и за милионите спомени, които пази тя за мен. Винаги ще се връщам с огромна радост в София, където и да живея.
Но смятам, че бих могла да свикна да живея и в друг град.
Но смятам, че бих могла да свикна да живея и в друг град.
....аз си обичам София. Компактна и уютна ми е. Когато видя очертанията на Витоша, усещам дома си. ............ Винаги ще се връщам с огромна радост в София, където и да живея.
Но смятам, че бих могла да свикна да живея и в друг град.
Но смятам, че бих могла да свикна да живея и в друг град.
+1000, в случая.
кафе -
.....там се чуствам някакси комфортно. ...
точно така- комфортно. се чувствам. в кожата си.
Добре, Кафенце, а шансовете да прекарваш в София поне някакво време какви са?
Ти каза, че съпругът ти е започнал да разбира начина по който се чувстваш, което ме навежда на мисълта, че е възможно да се започне на даден етап да се мисли по въпроса какво да се направи, за да се чувстваш по-комфортно.
Защото, аз, доколкото разбирам, апартамента на Колизеума е изключително скъп и те взимат солиден наем от него и не е много разумно да се лишават от него в този момент. Мисълта ми е, че доколкото те разбрах, за момента варианта да се ползва този апартамент не стои на дневен ред, а за в бъдеще евентуално.
Но да се организират няколко месеца в софия не е толкова нито скъщо в сравнение с горния вариант, нито невъзможно. Лятото, примерно, защото, предполагам, че децата са на училище или градина и зимата няма да е уместно.
Как ти се струва?
Ти каза, че съпругът ти е започнал да разбира начина по който се чувстваш, което ме навежда на мисълта, че е възможно да се започне на даден етап да се мисли по въпроса какво да се направи, за да се чувстваш по-комфортно.
Защото, аз, доколкото разбирам, апартамента на Колизеума е изключително скъп и те взимат солиден наем от него и не е много разумно да се лишават от него в този момент. Мисълта ми е, че доколкото те разбрах, за момента варианта да се ползва този апартамент не стои на дневен ред, а за в бъдеще евентуално.
Но да се организират няколко месеца в софия не е толкова нито скъщо в сравнение с горния вариант, нито невъзможно. Лятото, примерно, защото, предполагам, че децата са на училище или градина и зимата няма да е уместно.
Как ти се струва?
Препоръчани теми