Ако никога не сте живели на изолирано място, на 20-30 км от града, бихте ли отишли да живеете на такова място?
Да, много ви харесва да прекарате 2-3 седмици в прекрасна къща сред природата, сутрин да ви буди чуруликане на птички и жужене на пчелички, но цял живот така?
Децата ви не могат да бъдат самостоятелни, докато не навършат пълнолетие и не се сдобият с кола, защото извън портата без кола не се излиза и пеша не се стига до никъде, дори до магазина?
Бихте ли се примирили да стоите и без работа, просто защото някой трябва да разкарва постоянно децата ви - на училище, на градина, на спорт, на рождени дни, на гости у приятелчета или просто на разходка?
Обсъждали сме го. Купихме си място в едно село наблизо /15 минути до града лятно време/ с план да си построим нещо след 5 години.
Все пак е в населено място, село е, но на практика си се води "извън града". Има си магазин. Имаме си съседи /и английски даже

Няма защо да стоим без работа- там хората в работоспособна възраст си палят колите и си ходят на работа. Има и деца. Има и по- близък малък град с училище /10 минути и никакъв трафик/, дори две средни такива. От у дома до центъра ми е пак 10 минути с колата при хубаво време.
Без друго за училище и сега детето пътува половин час с автобуса, затова го подкарах аз сутрин с колата, пестим половината време.
Плаши ме само лошото снегопочистване навред у нас. Нищо друго.