Публикувана: 18 ян. 2012, 13:55 ч.
Последно мнение: 28 март 2013, 17:22 ч.

"Освободен" или чист простак?

28 061
466
1

# 390 24 ян. 2012, 01:11 ч.

Мнения: 134

Явно не харесваш момичето и толкова. Няма смисъл да му търсим оправдания или да спорим дали поведението му се дължи на простотия или освободеност. Но оставам с впечатления ,че въпросното дете спи у вас, явно на дъщеря ти и е драго и я приема . Не се ли замисляш, че и твоята майка не е харесвала приятелите ти, е поне някои от тях. Сигурно не е харесвала и възпитанието им , но какво от това, в крайна сметка всяка възраст си има своята гл.точка кое правилно и кое не.
Като те дразни с чуждото дете ,просто я игнорирай,предполагам дъщеря ти си има стая - прати ги двечките да си стоят там, да си папкат пуканки, да си чоплят ноктите на краката и да си правят топчета от сополки. А за 00 вече ясно или с едно столче пред отворената врата, или минаваш и затваряш портата . Rolling Eyes

Не и казвай толкова заобиколно нещата, явно не те разбира. Бъди директна и няма да имаш проблем , момичето не общува явно, и по твоя начин;-0

# 391 24 ян. 2012, 09:00 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 682

Цитат на: Палада в пн, 23 яну 2012, 17:45

Щерката не дава да се бъркам, не й било удобно.

Сигурно е така, ти май спомена, че момиченцето ти е на 14 години, разбираемо е. Аз от такива разсъждения патих дълги години и хич не ми беше добре. Вземай нещата в твои ръце и не си поплювай.

Имам една тъжна история - баща ми купи два златни пръстена на майка ми; единият беше с лилав камък. Майка ми ги поноси и след време ги скри в джоба на едно палто, което вече не носеше. По същото време един приятел ми подари подобен лилав камък от короната на майка му, която беше актриса. Прибрах си камъчето в чекмеджето с моите богатства. Много години след това майка ми ме попита откъде е това камъче; казах й, че е от моя познат. Тогава тя се просълзи и ми сподели, че през тези години е смятала, че съм откраднала и продала пръстените й, а съм извадила камъчето. Просветна ми, че у нас беше брата на приятелката ми, трябваше да излизам за хляб и ми беше неудобно да му кажа да си тръгва. Оставих го у нас, той е претарашил гардероба и откраднал пръстените. А майка ми е живяла с мисълта, че аз съм крадеца.

Последна редакция: вт, 24 яну 2012, 09:06 от Котьо Тръмп

# 392 24 ян. 2012, 15:04 ч.

Мнения: 75

Ето моята и тя е такава; не й е удобно това, не й е удобно онова. Аз съм "Моят дом е моята крепост.", а на нея й е важно на госта да му е гот. Като прибавим и бунтарската фаза, която наближава, страхът ми да се увлече по такова „свободно” поведение е голям. Знам че всяка девойка минава през периода на „лошата приятелка”, но не му още времето!

# 393 24 ян. 2012, 16:48 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 682

Трябва да й говориш повече; явно детето има ниско самочувствие и е по-чувствително. Ти си познаваш детето, но в този контакт няма нищо за бунт. А дори да започне да подражава на приятелката си, ако в нея няма заложено от рождение такъв начин на поведение, не се притеснявай. Внимателните ми наблюдения върху хората показват, че това, което е вградено в чипа, е непроменимо. Придобити навици могат да бъдат заличени с един замах, когато им дойде времето. Една статия в БГ Мама ме отучи от дългогодишен вреден навик само с едно-единствено прочитане Grinning

Опитай да разбереш колко е силно твоето влияние върху нея.

# 394 24 ян. 2012, 17:59 ч.

Мнения: 1 435

За мен е по-важно приятелите на моите деца един ден да са честни, истински приятели, да се обичат и да държат едни на други.... Кофти ако са с неприятни обноски и лош речник, но пък важното е децата да са щастливи с приятелите си. А това дали дъщеря ти има нужда да копира чуждо поведение трябва да те вълнува повече.
Като бях на 13-14 започнах да си слагам червило... избора ми беше ужасен - кафеникаво-червено, бабата на моята най-близка приятелка беше в потрес от вида ми, бях и с дълъг маникюр в ярък цвят като винено червено. На 14 пушехме (разбира се силно казано, защото по-скоро си купувахме цигари, като пушехме ни прилошаваше и после измисляхме безумни начини за отмирисване). Слушах метъл, брат ми правеше диви купони, които водеха до полицейски посещения..... и звънях по телефона и на вратата между 2 и 4. Но пък към днешна дата не вярвам родителите й да са съжалявали, че сме приятелки Wink

# 395 24 ян. 2012, 18:20 ч.

Мнения: 134

_Gabrielle_ и аз така мисля, че многоо ,ама много по-важно е това до детето ти да са истински приятели , отколкото дали този приятел ще си бръкне в носа или някъде другаде. Но явно има хора, за които е от значение как изглеждат в очите на другите.
Палада, за не знам си кой път питам - можеш ли да предположиш,че на твоето дете му е добре с приятелката си и освен на теб, на друг не му прави впечатление поведението и. (едва ли ще я кани на гости ,ако не беше така) . Защо искате да сътворявате копия на себе си от децата си? Та те са си отделни индивиди.. и дали ти харесва или не децата минават през същите периоди , през които си минала и ти, но си забравила;-)
И със сигурност ,бъркането в носа след още някоя година на нейните приятели ще ти е най-малкият проблем.

# 396 24 ян. 2012, 18:39 ч.

София
Мнения: 62 595

Казвам си мнението за приятелите, защото искам детето да е сред равни. Обичайно твърде големите разлики във възпитанието между децата давасвоето отражение върху приятелството им и рано или късно се приключва. Ако някое приятелче се държи неприемливо за мен, ще го кажа на детето си.

# 397 24 ян. 2012, 18:57 ч.

Мнения: 134

Andariel, проблемът при майките е,както всички знаем , че винаги си мислим, че нашето гардже е най-хубаво. А децата като че ли са по- обективни. Понякога с изказаното си на глас мнение можеш да тласнеш тинейджъра именно към тази кофти компания за теб.
И пак да попитам -как така преценявате кое дете е равно на вашето? Не ви ли се струва доста субективно?

# 398 24 ян. 2012, 19:12 ч.

София
Мнения: 62 595

субективно е, защото познавам моето дете, не твоето, например. Дали са на едно ниво си личи по поведението и мисленето на моето дете. Ако започне да се държи неприемливо, да си променя речника в лоша посока, да не се интересува от нещата, които до момента са му били интересни, или да закъса с ученето, то нещата не са на добре. Някой назад попита дали промяната е само в лошата посока, та ще отговоря - да, обикновено лошото е заразно и рядко става прогресиране. В най-добрия случай са равни, а в най-лошия едното дете започва да деградира.
На теория можеш един тийн да го тласнеш къде ли не, да направи хиляди щуротии, и пак ти да излгеждаш виновен, но това не е оправдание да седя отстрани и да гледам какви ги върши и как деградира. Ако се наложи, не бих се колебала да прекратя някакво приятелство, ако виждам, че вреди на детето ми.

# 399 24 ян. 2012, 20:08 ч.

Мнения: 134

Да, права си до някъде. (съдя от моя личен житейски опит). Под субективно имах друго предвид, но как да е. Едно дете да тръгне в кофти посока не е задължително да се дължи на лоша компания, особено речник и т.н. Все пак живеем в 21 век и децата не можем да ги изолираме от вредните влияние на околната ,социалната среда и т.н. Защо си мислим , че познаваме толкова добре децата си и непременно другите са лошите?
Имах приятелка,която за родителите на останалите беше иделана, детето -образец. Майка и ей ,така като вас се стремеше да ограничава щерката от ужасното влияние на такива като нас. Боже, ако знаеха какво правеше това прекрасно дете в тяхно отсъствие.

# 400 24 ян. 2012, 20:39 ч.

София
Мнения: 62 595

какво мислиш, аз трева паса, че не зная какви може да ги натвори ли? Laughing

Не казвам, че другите са лошите, а че предпочитам нивото да е сходно. Много по-трудно и рядкосрещано е един двойкаджия да станее отличник, отколкото отличникът да си понижи успеха при подобна конфигурация на приятелството. Също е по-вероятно детето да пропуши сред приятели пушачи, отколкото сред такива непушачи. На теб дали ще ти е кеф най-добрият приятел на детето ти да пуши, псува, бяга от час и/или да се друса (може и само едно да си избереш като опция) и дали ще продължиш да вярваш, че не можеш да оградиш детето си от лоши влияния и че се подвеждаш, че точно твоето е дете-образец? Ще поощряваш ли мълчаливо подобно приятелство?

# 401 25 ян. 2012, 09:45 ч.

Мнения: 7 947

Ами то хората се сдушват обикновено по сходни интереси и възпитание, при децата е нещо подобно също. Двойкаджиите далеч странят от отличниците, дори им се подиграват. Пък отличниците си дружат с другите отличници, винаги така е било. Изключенията не обсъждам, за общия случай говоря.
Иначе за мен средата оказва най-най-най влияние, в определени етапи - дори повече от семейството.

# 402 25 ян. 2012, 11:01 ч.

Мнения: 75

Цитат на: valeri08 в вт, 24 яну 2012, 18:57

И пак да попитам -как така преценявате кое дете е равно на вашето? Не ви ли се струва доста субективно?

Е кое е толкова трудно да се разбере? Не искам да са равни, искам да не разрушават елементарното, на което съм научила моето. Да поздравява, да поддържа добра хигиена, да има хубави навици. Ще кажеш, че не пишем за човешки неща, а за нещо неизпълнимо. Ти приятелите на твоето дете изобщо ли не ги поглеждаш???