"Освободен" или чист простак?

И за мен 14г. е дете, но неслучайно изразът е Първите 7 години.

Точно първите 7г.са показателни за по-големи хора,а не за децата в така наречената най-трудна възраст.
Те осъзнават,че правят нещо лошо,но го правят нарочно,защото точно в тогава се бунтуват срещу всичко и всеки,просто защото така им харесва.
 
И всички,които сме били тийн,знаем,че е така,може не всеки да се е държал точно така като въпросното дете,но пак е правил нещо невъзпитано,който твърди обратното,да ме извинява,ама аз съм сигурна,че няма такива .

Познавам много хора,които са изкарали тежки и трудни тинейджърски години,но сега са страхотни, интелигентни и възпитани хора.

Имам и познати,които изпълняваха всичко каквото мама и тате кажат тогава,само и само да са добри и уж възпитани,да ама елате ги вижте сега като големи хора,да ги наречеш простаци е меко казано.
Затова аз лично не се водя по-това какъв ще е човек от тази възраст.

Има една приказка, когато сочиш към някого, останалите пръстчета  сочат към теб. 

а аз виждам, че който си е бил възпитан като дете, си остава възпитан и като възрастен. Трудните тийносвски години са едно, но  лошото поведение е друго. Не може всяка простотия и ужасно поведение извън къщи да се извинява с пубертета. Точно, защото много добре помня какво е да си тийн, никога не съм си поозволявала да се държа неуважително в дома и родителите на съученици и приятели. Ако сега някой ми каже, че моето дете се е държало невъзпитано на чуждо място, направо бих потънала в земята от срам, и по-скоро ще ми се иска да му врътна два зад врата, отколкото да го извинявам с пубертета.

Именно. Явното бъркане в носа и употребата на тоалетната на отворена врата по никакъв начин не мога да ги приема като бунт, освен ако не се извършват в собствения дом с цел ядосване на родителите, които са повтаряли твърде много "не си бъркай в носа" и "затваряй вратата".

Ооо абсурд, такова поведение е пълна простащина. Не бих го нарекла "освободено". Дори 3 годишното ми дете се извинява като се оригне.

Гледам, че темата малко се е размърдала пак, да ви уведомя, че това девойче вече не е на дневен ред и се радвам много.

Слабите с дебели, грозните с красиви, възпитаните с невъзпитани, умните с тъпички, тихите с шумни; това е то, но сами ще се убедите за какво иде реч, като стигнат децата ви пубертета.Друго не издавам, за да не развалям изненадката, мили мами.

Тук мога само да изохкам, като знам какви деца имам

Хаха,за мен това е приемливо само в предимно мъжка компания от приятели Ама така пред чужди хора, или пък на ресторант...
Никога не ми се е случвало ако сме на гости, с "по-така" компания или на гости. Ама все пак, както посочих по-горе, някои неща не са чааааааааааааак пък толкова просташки, ако са на правилното място.

Иначе по двете теми - направо тръпки ме побиват като видя крака с обувки да шарят из апартамента. Милия само веднъж-дваж набързо е влизал обут, като си е забравил нещо - обува се, сеща се, че документите му са в хола и прави 2-3 крачки. Изтръпвам! И той не се кефи де... Но някой път се случва. Няма значение зима или пролет е навън, за мен това е излишно внасяне на мърсотия и прах в къщата на домакините и е абсолютно недопустимо. Не правя нито коктейлни партита нито супер официални вечери, че да трябва гостите да се обличат кой знае колко специално и да се чувстват некомфортно по пантофи.
Другото - като си НА ГОСТИ не трябва ли да се чувстваш удобно..? Както седиш на удобен стол и се чувстваш по-непринудено, отколкото в ресторант, така и на краката трябва да ти е комфортно. Аз лично не понасям обувките като цяло и ако съм на гости ще се чувствам доста "стегнато" ако съм с такива.

А за възпитанието - до авторката - радвам се за вас, че сте разкарали девойчето от обкръжението. За жалост, колкото и да не ми е се иска, в живота ми се установи като често срещано правило едно изказване на баба ми (касаещо децата, тийновете и приятелите им) - "Един простак на хубаво не можеш да го научиш. Най-много ти да разбереш как да се държиш просташки." Може да нямам деца, но доста добре си спомням моите ранни тийн години и съм благодарна, че ме откъснаха навреме от някои хора

Вкъщи не затваряме вратата на банята, защото котката ходи там да яде, пие вода и по нужда. Естествено, докато си вършим работата е затворено, но на излизане я оставяме отворена.
Майка ми имаше навика да си седи на отворена врата, това ме потрисаше. Сега не знам, защото не живея с нея, приятелят и може да я е вкарал в правия път.
Моят мъж имале гадния навик да си ходи с обувки из стаята, да си яде на леглото, да си ляга с мокра хавлия.  От както живеем заедно не го е правил, само с мократа хавлия чат пат му се случва. Питала съм го защо размята табли из стаята, защо влиза с обувки целите в сняг.Обяснението му беше, че не иска да се среща с родителите си из коридора и едва ли не си живее в стаята.  Може наистина да е било заради това, защото не го е правил в мое присъствие никога в нашия дом.
 Не съм имала приятелки, които да правят гнусни неща, да не искат да се събуят и да бъркат мръсни из храната. 

Не понасям простаци и избягвам компанията на такива.
Не мога да оправдая бъркане в носа, оригвания и изпускане на газове по никакъв начин. Ако човекът не се усеща, правя забележка.

Но не разбрах, какво общо има тук ходенето с обувки вкъщи? Не карам гостите си да се събуват. Също предпочитам да не се събувам на чужди места - изключение е само, ако има прохождащо дете, което лази по пода. Ако много настояват, предпочитам да ходя боса  - не бих сложила чужди пантофи или чехли