загубих моето малко ангелче

иветтони ......... аз незнам каво да ти кажа,освен, че те прегръщам  и ти пожелавам да си много силна и да пребориш мъката..... и  след време едно здраво пухкаво бебче ти желая.

Фейт всичко ще е наред!  

Благодаря ви милички ...  

иветтони Ние сме с теб  и винаги сме насреща  

Мами на ангели, БЛАГОДАРЯ ВИ за силната подкрепа която ми давате ,знам че с вас кошмара ми ще е по лек ! Прегръщам ви всичките 
Още е толкова рано ,много боли , най вече като ни попитат  за бебка ,тогава в гърлото ми засяда една огромна буца , давам бърз отговор и сълзите потичат и поставям хората в много неудобна ситуация ,знам че те нямат вина за моята трагедия ,но не искам да питат а това няма как да стане   

Миличка, знам колко вие трудно да обяснявате. Аз се бях скрила в нас, само най-близките ми приятели знаеха лично от мен, бяха се погрижили останалите познати да разберат, за да не ни питат. Но все се намираше някой. Не ми се обяснявааше... казвах беше болничка и почина  , като го казвах, хората изпадаха в потрес, не знаеха какво да кажат, аз се опитвах да направя така, че да не се чувстват неловко, много се измарях от това, много. Раната е много прясна, всякакви емоции и чувства бушуват в теб сега... много гушки 

Иве, миличка много съжалявам за загубата ти 
Като прочета за родено детенце на термин с увреждания, независимо от всички изследвания полудявам! Не е проблема в изследвания, а в липсата на кадърни лекари зад ехографа които да ги разчетат!

Фейт, кураж, всичко ще бъде наред 

Иветтони, миличка!
Прегръщам те силно!

Няма да ти хареса това, което ще напиша, но мисля, че някой трябва да ти го каже.
Ако имаш възможност, плачи, истерясвай, крещи, троши, блъскай, ругай! Изкарай цялата болка, колкото можеш. Тя, болката, никога няма да изчезне, но ще се научиш да живееш с нея. Не се прави на силна, защото силите ще ти трябват идните месеци, не сега.
Не си задавай въпроси "Защо на мен?", "Ами, ако...?"! Няма да намериш отговори, а само ще се потопиш по-дълбоко в болката си.
Прибери всичко, което си купила за Дарето, защото ще ти трябва за в бъдеще. Но прибери нещата, така че да не са ти пред очите, когато ежедневно отваряш гардероба.
Не забравяй, че на съпругът ти му е не по-малко тежко, отколкото на теб. Не го обвинявай, ако той пръв започне да си стъпва на краката и търси спасение в работата си или в неангажиращо хоби.
Знай, че колкото и да ти се иска в този момент, животът продължава. И много скоро хората около теб ще престанат да говорят за случилото се (ако вече това не е факт), колкото и теб да те боли. Когато трагедията не е тяхна, човешките същества не искат да я споделят.
И не на последно място, пиши тук.
Ще минеш през няколко етапа на мъката от загубата и всеки един от тях е болезнен. Но засега е рано за това.

Иска ми се да мога да отнема поне една малка частица от болката ти!  

иветтони страшно съжалявам за това което ти се е случило...всички тук сме го преживели по един или друг начин и можеш да разчиташ на подкрепа във всеки един момент 
Хората след време ще спрат да питат...аз реших от части този проблем като леко се изолирах от хората които не са ми близки и не ги виждам често...дадох си малко време докато се видя с тях или намеря начин да им кажа...И все си мислех, че всички знаят но се оказа че не е така и наскоро един познат ме попита как е бебчето и аз направо си глътнах граматиката и само смотолевих че не са завършили добре нещата и толкова...Но от личен опит разбрах че говоренето помага...с всеки път в който разказвах какво е станало ми ставаше по леко...Направи каквото ти е нужно за да се почувстваш по добре, но не се изолирай от близките си за да не затънеш по дълбоко в мъката 

svetl@ , ro6li4ka и аз като вас процедирам , помолихме роднините и близките ни приятели да казват на хората ,за да не попадаме в такива ситуации в които аз съм разплакана от поредното "Честито "или "Как е бебето ?"а човека срещу мен не знае къде да се скрие.Знам , че е много рано и още много пъти ще изпадаме в тази ситуация но е много трудно за мен и моето момче.
Sony_M защо да не ми хареса ? Много си права за всичко ,и съм направила точно така ,дрехите и всичко което бе за Дарито е скрито при свекърва ми (те живеят един етаж над нас а),знам че и болката не е само моя а и на милото ми момче,не мода да му се сърдя ,че иска да е на работа ,тренира и гледа да се върне към нормалния си  начин на живот.Знам че живота ни продължава ,въпреки мъката и болката по изгубеното бебче и ни трябва време и кураж за да продължим.А за етапите на мъката от загубата  Sony_M  сега минавам от тях ,в момента съм толкова озлобена към лекарите и към хора които приказват каквото им падне ,че не знам !!!

neuteshima , F.a.t.e. ,Veseto_
rossy_ros Благодаря  на всички мами на ангели ,повярвайте ми с вас ми е много по -леко    направихте болката ми по поносима и ми дадохте сили за напред

Момичета, иветтони това с обясняването защо няма бебе и какво се е случило е наистина много трудно. Вече минаха 6 месеца от както изгубих своето бебче, но пак се намират хора, които  не са разбрали и ме питат. Онзи ден докато бях на работа, дойде да ни види колежката с която щяхме да раждаме по едно и също време. Беше довела своето малко момиченце  , направо като кукла е .... Аз изпитах много смесени чувства. Радвах се и същевременно си мислих защо и аз сега не бутам количка като нея... , но живота е суров. През това време в офиса дойде наша стара  клиентка и като видя бебето се захласна по него, и веднага попита- " къде е моето бебе, защо съм започнала работа толкова рано"....почувствах се много гадно и измислих някаква работа заради , която се оттеглих. Стана ми много криво, но жената просто не знаеше за станалото , почувства се много неудобно. както и всички колеги в офиса като чуха , че ме попита. С две думи искам да кажа, че дори и след време все ще се намери някой, който да бръкне в раната...

Истината, е че се оказа много по-трудно, отколкото си мислех. След 2 седмици ще станат 6 месеца от загубата на най-безценното - синът ни и аз все още не мога да се кажа, че съм се справила. Да, вървя напред, дори се шегувам и усмихвам, но когато ме връхлети споменът, спасение от мъката няма. И аз, и мъжът ми вече сме други хора. И за съжаление аз не ги харесвам тези хора.

Аз също не харесвам хората в които се превърнахме с моя мъж, не харесвам себе си и това в което аз се превърнах. Мислих, че с времето болката ще намалее, но като че ли все повече се усилва, но не е оная пронизваща болка, а все едно буца засяда в гърлото ми и ме задушава. Още повече че другата седмица моето момиченце щеше да направи една годинка и тая буца така е заседнала, че не мога да дишам  Живота ни се променя изцяло и завинаги!
А за питането какво да ви кажа момичета....мен все още се намира някой който да ме попита. Не може да предвидим всяка ситуация. Когато всичко се случи предпочитах хората да го научават от мен, защото само така мислих че се справя с болката, когато говоря за нея и ще избегна съжалителните погледи и мълчанието, момента в който никой няма да знае на каква тема да ме заговори само и само да не ме засегне. Много пъти когато се запознаваме с нови хора, не знаех как да отговоря когато попитат "Имате ли деца?". Вцепенявах се при всеки подобен въпрос. Преди време реших, че не мога да казвам "Не", все едно съм забравила дъщеря си, затова вече отговарям "Имахме". Голяма част от хората не задават въпроси след подобен отговор.
Всяка мама има своята история, всяка го преживява по различен начин, и всяка намира своята рецепта за спасение. И както една мама беше писала ние сме по-силни отколкото предполагаме че може да бъдем 

 

Няма как да не се превърнем в други хора , не можем да останем същите след загубата на малките ни ангели . joli24 и  Sony_M и аз като вас се опитвам да гледам напред , но всичко ме връща назад към болката ,като гледам при вас след колко( време 6 месеца,година)  пак някой се намира да попита за най - милите ни бебенца -ДОКОГА ?????
Забравих да ви кажа мами какъв шок изживях - тази държава няма да се управи НИКОГА!!!! Отидохме с мъжът ми , до управлението на болницата да вземем протокол от аутопсията на бебенцето ми (понеже докторите ни посъветваха да имаме за изследванията които ни предстоят ) и се оказа ,че трябва да си платя за едно копие , за  едно листче  50 лв. Майната им (с извинение )на парите , но много ме ядосаха на цялата мъка не само на мен като потърпевша а и на хората ужасих се от ДЪРЖАВАТА НИ. От там жената ни поиска и смъртния акт ,но аз нямам, никой в болницата не ни каза какво се прави в такава ситуации и се оказа че , Дариа се води живо бебе .Изпаднах във шок отново !!! Защо тези болници не си гледат работата ,аз откъде да знам . И така изпратиха ни в общината взех и акта за раждане разплакана ,изкарах и и смъртен акт    ,но съм толкова разочарована и ядосана на болницата и администрация им  .

Съжалявам за ужасните ти преживявания!  За съжаление никой не обръща внимание на това как говори и се отнася с хора току - що загубили най - скъпото си! Не може да ни карат на конвейр и на никой да не му дреме дали ще ти сипе сол в раната, защото просто му е трудно да се постави на твое място ...

Прегръщам те!
 

Здравейте Мами на Ангели.Искам да се извиня за това,че навлизам във вашата темичка,но не мога да бъда безучастна.Искам да ви кажа,че адски много съжалявам за това което преживявате.Ако ви кажа че знам как се чувствате ще излъжа,защото само човек преживял подобна трагедия може да разбере за това чувство.Само знам какво е да чакаш слънчицето си три години и знам какво е чувството да си гушнеш здраво и пухкаво бебе.Сигурна съм,че мъката и болката са ви огромни.Реших да ви пиша,по скоро така го почуствах,защото Иветтони ми е много близка приятелка.200-те км,които ни делят не могат да попречат да почуствам болката която изпитва семейството и в този момент.Много я обичам и още не мога да повярвам,че им се случи тази трагедия.Тя ми даде линка и аз настръхвах със всеки изминал пост,заради това което ви измъчва.Исках да ви дам една малка частица от моята сила,на всяка една от вас.Ние чакахме Анелия три години,три години на надежда,по доктори,изследвания и после прекрасна бременност със 100 вида лекарства,но това не ми попречи да вярвам,че ще си гушна здравото бебенце.Искам това чувство да ви го пратя и на вас.Не се отказвайте да се борите,защото си заслужава.Може на някой да не му хареса поста ми,на други да им хареса,искам само да знаете,че ви съчувствам истински и че просто почуствах че трябва да ви пиша.Отново се извинявам за това че нахлух във вашето пространство така.А на всички вас от сърце желая в един не толкова далечен ден да изпитате най голяма радост в живота си и то не веднъж.Бъдете силни!!!!!!



Иве,обичаме те и знай ,че ще бъдем до вас по пътя ви за сбъдването на най голямата ви мечта.Силно те прегръщам.............

Иветтони, съжалявам за загубата ти. Боли много боли, но трябва да имаш куража а продължиш, заради хубавите моменти които те очакват. Такива ще има, само повярвай в това.

Джоли, кураж мила. И аз преди една седмица не знаех къде съм. Наближаваше рождения ден на моя Марти. Преди два дни беше неговия първи рожден ден. Още от сутринта очите ми се пълнеха със сълзи. После така и не разбрах защо отидох и купих сладки. Почерпих най-близките си приятели- Ясно им казах, че днес моето бебче се роди и аз си го обичам и просто искам да почерпя че имах бебе. Това все пак бяха моите най-близки хора. В момента в който го казах, в момента в който признах, че имам дете ми стана някак по-леко. Той вече съществуваше, а не беше нещо блуждаещо и неопределено. Най-сетне казах, че си исках бебето и че го обичам. Почувствах се по-добре, просто той стана легитимен- аз си го признах, а не се криех в черупката си от болка.
Може и да ви се стори странно, но това ми помогна някак да заглуша болката си.
Прегръдки на всички