В България отново настъпила криза.
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не ебе, за какво да я храним.
.... въпреки, че май кризата още не си е отишла, за да настъпва отново
- Публикувана: 21 ян. 2012, 10:13 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2012, 12:31 ч.
Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно... - 6
В България отново настъпила криза.
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не ебе, за какво да я храним.
.... въпреки, че май кризата още не си е отишла, за да настъпва отново
В България отново настъпила криза.
Иванчо:
- Ами аз не суча, тати не ебе, за какво да я храним.
.... въпреки, че май кризата още не си е отишла, за да настъпва отново
,но все някога ще си иде
Ситуация:
В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:
Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.
Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.
Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
***
Врачка гледа на ръка на мъж:
- Виждам.... че до 47 годишна възраст ще страдаш от липса на пари!
Той нетърпеливо:
- И после!?
- Е, после ще свикнеш.
В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:
Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.
Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.
Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
***
Врачка гледа на ръка на мъж:
- Виждам.... че до 47 годишна възраст ще страдаш от липса на пари!
Той нетърпеливо:
- И после!?
- Е, после ще свикнеш.
Момичета, бензинът стана почти 3 лева, а вие още си мислите, че той идва само за да ви види...
върховен...
Трима студенти завършват. Финалният им изпит е във влак.
Първия влиза в купето.
Лектора го пита: Горещо ти е, какво ще направиш?
Студента: Ще си съблека блузата.
-Още ти е горещо, какво ще направиш?
... -Ще си съблека тениската.
-Още ти е горещо!
-Ще отворя прозореца.
-А сега ми кажи каква е скоростта на вятъра и скоростта на влака.
Студента не успял да отговори и го скъсали.
Влиза втория.
И той стигнал до прозореца, не могъл да отговори и го скъсали.
На излизане от купето, студента предупредил следващия в никакъв случай да не отваря прозореца.
Влиза третия.
Лектора: Горещо ти е, какво ще направиш?
-Ще си съблека блузата.
-Още ти е горещо, какво ще направиш?
-Ще си съблека тениската.
-Още ти е горещо!
-Ще си съблека панталона.
-Още ти е горещо!
-Ще се съблека гол!
-Представи си сега, че в купето влизат трима негри с огромни ланги, какво ще направиш?
-И да ми разпорят гъза, няма да отворя прозореца!
Първия влиза в купето.
Лектора го пита: Горещо ти е, какво ще направиш?
Студента: Ще си съблека блузата.
-Още ти е горещо, какво ще направиш?
... -Ще си съблека тениската.
-Още ти е горещо!
-Ще отворя прозореца.
-А сега ми кажи каква е скоростта на вятъра и скоростта на влака.
Студента не успял да отговори и го скъсали.
Влиза втория.
И той стигнал до прозореца, не могъл да отговори и го скъсали.
На излизане от купето, студента предупредил следващия в никакъв случай да не отваря прозореца.
Влиза третия.
Лектора: Горещо ти е, какво ще направиш?
-Ще си съблека блузата.
-Още ти е горещо, какво ще направиш?
-Ще си съблека тениската.
-Още ти е горещо!
-Ще си съблека панталона.
-Още ти е горещо!
-Ще се съблека гол!
-Представи си сега, че в купето влизат трима негри с огромни ланги, какво ще направиш?
-И да ми разпорят гъза, няма да отворя прозореца!
Трима студенти завършват. Финалният им изпит е във влак.
Страхотен виц!!! Пиша и се смея
Хванал един котарак една мишка и й казал:
- Ша та изям!!Тя го погледнала изплааашено и му рекла:
- Ако не ме изядеш, ще ти дам да ме опънеш!
- Мммммм…Котаракът помислил, помислил,... пък я пуснал, а тя, избягала и преди да се завре в дупката му казала:
... - Един к*рвенски номер знам и винаги ме измъква от ситуация!
Котаракът се ухилил под мустак, застанал пред дупката и започнал да лае като куче. Мишката се заслушала и се зачудила:
“Каква е, аджеба, тая интрига отвън, май кучето опъва котарака, хе хе хе”. И се показала…Котарака хванал мишката за врата и докато я опъвал преди да я излапа й прошепнал на ушенцето:
- Един чужд език да знаеш и всички к*рви са твои…
- Ша та изям!!Тя го погледнала изплааашено и му рекла:
- Ако не ме изядеш, ще ти дам да ме опънеш!
- Мммммм…Котаракът помислил, помислил,... пък я пуснал, а тя, избягала и преди да се завре в дупката му казала:
... - Един к*рвенски номер знам и винаги ме измъква от ситуация!
Котаракът се ухилил под мустак, застанал пред дупката и започнал да лае като куче. Мишката се заслушала и се зачудила:
“Каква е, аджеба, тая интрига отвън, май кучето опъва котарака, хе хе хе”. И се показала…Котарака хванал мишката за врата и докато я опъвал преди да я излапа й прошепнал на ушенцето:
- Един чужд език да знаеш и всички к*рви са твои…
BMW 7-ца спира на червен светофар и изведнъж се чува силен трясък отзад. Oт колата излизат 4 дебеловрати и гледат – в BMW-то се е натресла жигулка на около четвърт век, а от нея излиза едно дребно старче.
- Ей, дядка, к'во щe пра'им сега знаеш ли?
- Чакайте бе, момчета, ето ви телефона на сина ми, звъннете му - той всичко ще оправи.
- К'ъв е синът ти бе?
- Той е главен... такова... аха – главен дресьор на делфините.
Обадили се мутрите и докато чакат изведнъж се появяват два Хамъра. От тях изскочили едни с черни чорапи на главите и става едно мазало – не е за гледане.
Един от тия с чорапите се приближава до старчето и му казва:
- А бе, тате, колко пъти ти казвам, че не съм главен дресьор на делфините, а главен треньор на тю-ле-ни-те...
- Ей, дядка, к'во щe пра'им сега знаеш ли?
- Чакайте бе, момчета, ето ви телефона на сина ми, звъннете му - той всичко ще оправи.
- К'ъв е синът ти бе?
- Той е главен... такова... аха – главен дресьор на делфините.
Обадили се мутрите и докато чакат изведнъж се появяват два Хамъра. От тях изскочили едни с черни чорапи на главите и става едно мазало – не е за гледане.
Един от тия с чорапите се приближава до старчето и му казва:
- А бе, тате, колко пъти ти казвам, че не съм главен дресьор на делфините, а главен треньор на тю-ле-ни-те...
Учителката пита новодощъл ученик?
-Как се казва баща ти, Иванчо?
-Не знам, госпожо.
-А как му вика майка ти?
-Говедо.
шивашко ателие:
- Майсторе, десният ръкав е по-къс.
- Повдигни лявото рамо, ще се спусне. Така!
- Левият крачол е по-дълъг.
- Протягай крака напред, когато ходиш.
- Тогава ми се вдига сакото.
- Наведи се напред. Така!
Изпратен от ателието с такъв костюм и с полезните съвети, клиентът излиза на улицата. Двама минувачи коментират:
- Такъв изрод, а колко добре ушит костюм има!!!
Звъни се. На вратата лилава зебра и гигантска игуана. Игуаната се прокашля:
- Получихме сигнал, че притежавате психотропни вещества...
-Как се казва баща ти, Иванчо?
-Не знам, госпожо.
-А как му вика майка ти?
-Говедо.
шивашко ателие:
- Майсторе, десният ръкав е по-къс.
- Повдигни лявото рамо, ще се спусне. Така!
- Левият крачол е по-дълъг.
- Протягай крака напред, когато ходиш.
- Тогава ми се вдига сакото.
- Наведи се напред. Така!
Изпратен от ателието с такъв костюм и с полезните съвети, клиентът излиза на улицата. Двама минувачи коментират:
- Такъв изрод, а колко добре ушит костюм има!!!
Звъни се. На вратата лилава зебра и гигантска игуана. Игуаната се прокашля:
- Получихме сигнал, че притежавате психотропни вещества...
Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки
Случаят е действителен
Уважаеми господине, пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.
В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми.
Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака.
Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Случаят е действителен
Уважаеми господине, пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.
Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".
Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.
След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.
В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми.
Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака.
Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.