Паническо разтройство - част 8

Химера 75,кой доктор ти пуска изследвания?По здравна каса ли са?И защо моето джи-пи не ми пуска никакви изследвания 

Ами те повечето джи пита се правят на ударени, защото така им е по-лесно. Според тях ни няма нищо и само преувеличаваме и не искат да си хабят изследванията за нас. Иначе всеки доктор има право да ти пусне тези изследвания. От касата се поемат само два хормона на щитовидната жлеза. Другият вариант е човек сам да си ги плати, но не е за предпочитане.

Взех направление от личния лекар за кардиолог. Кардиолога ми направи кардиограмата и ехото и ми назначи кръвните изследвания. Май попаднах на добър кардиолог

От къде да го намери човек това спокойствие  трудна работа!

Чудя се да ти дам ли още идеи, за които да се притесняваш Инсулта е на мозъка, а на сърцето е инфаркт. Аз се страхувам и от двете
Иначе и аз се сдобих с талон за кардиолог Ама джи-пито не дава други талони. Иначе искам и кръв, и на невролог, и на ехография на вътрешни органи, и на цитонамазка....

стига се изследвахте де, всичко е наред, само мислите ни са лоши. Мислете, кои може да ни научи да мислим правилно и да изтрием този страх. Телата ни са здрави, мозъците ни имат нужда от ремонт. Колкото повече изледвания, толкова повече филми. Знам прекрасно, че имаме нужда да се изследваме и да чуваме че нищо ни няма, за да се успокоим, макар и за малко. Но не е това начина.Лошото е, че и аз не съм го намерила и правя като вас, но е грешка и то голяма.

Да, за съжаление спокойствие нямаме и за минутка и оттам идват всичките проблеми.

Относно направленията - цитото е задължително веднъж годишно, ако лекарката се прави на интересна, кажете, че имате кръвотечение, което не спира и ще видите как ще ви даде.
Кръвни изследвания също мисля, че имаме право на профилактични. Ехография на органите и невролог - дават само при сериозна причина. Аз съм ходила на всички тези изброени изследвания, от което съм се почувствала по-спокойна, но това не е решило проблема ми. При мен аз си знам, че стресът ми докарва всички проблеми, трябва да се гледа по друг начин на живота, но засега ми е трудно да го постигна!

besty, много ти благодаря за съветите  . Това с отпускането по време на ПА просто не мога и не мога да го постигна. То така ме стяга всичко, че изпадам в ужас. С някакви треперещи ръце бързам да взема хапчето, че поне малко да започне отпускането. Всичко друго ми се изпарява от главата.
Иначе, когато получа познат симптом не се шашкам чак толкова и понякога дори се разминавам с ПА. Обаче то все изникват нови симптоми и това ме скапва. Тъкмо свикна с един и като не му обръщам внимание си отшумява, появява се друг изведнъж и ме вкарва в ужаса.   

tanch, може наистина да е нещо вирусно, защото след вчерашните ми паники, заради внезапната болка в корема и непрекъснатото ходене до wc,  днес ми е схванато, наболяват ме мускулите като при настинка или вирусно. Иначе при тревожност и предпаниково състояние, или при паниката съм дежурна в тоалетната. Познато ми е колко е неприятно. И после съхненето в устата и замотаността. Докато не се успокоя и налея пак с достатъчно количество вода не мога да се почувствам във форма.

himera75 , и това ми е познато...то мисли и страх от инсулт, инфаркт, какво ли не. Когато споделих с невролога, че имам чувството, че ще получа инсулт, той дори се усмихна.  После ми каза, че от този вегетативен дисбаланс мога да очаквам какви ли не симптоми по тялото си. Понякога по-силни, понякога по-слаби.

Харем стил, мен gp-то ме препрати на невролог веднага, защото не и се занимаваше да се чуди какви изследвания да ми пуска, а и лимитът и бил свършил. Такова размотаване беше.   

Цитонамазка си правя задължително всяко година. Кръвна картина - също. Но си мисля и нещо друго.. може би тези, които са в период на спиране на антидетресанти или вече са минали от там могат да споделят, симпомите засилват ли повече в  този период? Споделете как се чувствате!

При мен като че ли най-големият проблем са сутрините - дори и да спя добре, събуждам се с чувство на тежка тревога. Не мога да си намеря място. И така - около 2 часа. После постепенно се отпускам, но това сутрешно напрежение е много гадно.

Аз говорих с невроложката. ЯМР било нормално. Това е добре, но сега какво правим  Симптомите не са типични за тревожност, продължаваме да търсим. Между другото тази сутрин се събудих с толкова подути ръце, пулсираха ми даже, ужасно е неприятно.

  Здравейте скъпи момичета! Не съм влизала при вас повече от година,което не означава,че ПА са спрели,но поне са много по-рядки и къси. Напълно съгласна съм с мнението на ВаняМ"Телата ни са здрави, мозъците ни имат нужда от ремонт." и с това на gabriela1121 "Да, за съжаление спокойствие нямаме и за минутка и оттам идват всичките проблеми" ... В особено трудни времена живеем и мисля,че е нормално за хора чувствителни,да изпитват тревожност,безпокойство- което от своя страна води до ПА Дори да звучи клише,защото го зная по себе си(когато те е налегнала депресия и в момента си с ПА) измислете си нещо да правите,нещо което ще ви разсее-попейте си,разсъждавайте на глас,ходете пеш(ако е възможно извън населено място)- понякога ми помага,а друг път просто правя "тигели" из къщи,като си повтарям,че от това не се умира,само е въпрос на време докато отмине. Много ми помагат чайовете от жълт кантарион,лайка,мащерка, мента и не оставам без тинктура мента-глог-валериан(пия я при необходимост). Като естествено от 2 год. си пия ксанакса сутрин 1/2 и вечер 1 . С тази диагноза живея повече от 20 год. Не е приятно,но когато престанеш да се страхуваш от ПА,ще започнеш да се чувстваш много по-добре. Важното е да преодоляваМЕ страха от ПА. Пожелавам Ви слънчев и усмихнат уикенд мили момичета!   

Изследвания на бъбреци и урина прави ли си,Бони?Подуването е признак за задържане на течности в организма

Не съм. Ще ходя другата седмица и ще искам да ми пусне. Сигурно само бъбреци още не съм изследвала Ама сега не може да каже,че ми е от тревожността. Подутото си е подуто. От стрес не съм чувала някой да се подуе. Уффф, има хора личен доктор нямат, а аз цяла болница познавам 

Айде пак тук, вече чак ми е смешно да ви кажа. В четвъртък пътувах извън града, нещо ме наболяваше кръста. В един момент реших, че са бъбреците, че ще направя бъбречна криза и направих, ама не бъбречна, а ПА. Прибрах се, легнах и заспах на мига. Събудих се в 20 с болки в кръста и целия гръб до врата чак. Ама не някакви силни болки, просто дискомфорт, дори болкоуспояващо не съм взимала. Никога не съм имала страх от болести, нито да оставам сама, е, вече ги имам и двата. Понеже приятелят ми работи вечер, като стана време да отива на работа и превъртях. Как ще остана сама, ами ако ме стегнат бъбреците какво ще правя и айде ПА , ама яка, такава, при която само обикаляш като откачен с леген под мишницата и не можеш нито да седнеш, нито да легнеш. Седнах да чета за признаци на бъбречна криза - никакви нямах от тях. Успокоих се и легнах. На другия ден пак с болка в кръста и гърба, този път реших пневмония Ама каква пневмония като нито температура, нито кашлица, нито болки в гърлото или при дишане. Айде пак време за работа на моя и ПА за мен. Ама съм гад, умирам, ама към Ривотрила не посягам, само един Валидол под езика. Заспала съм седнала в ъгъла на леглото, с леген в прегръдките ( да поясня, че никога не съм повръщала при ПА, но ми е фобия някаква ). Събота - болките са си там, по-скоро напрежение в гърба и кръста. Обади ми се яйчник. Край, имам някаква киста, ще ми стане лошо вечерта и ще умра сама Моя ме разтри - всичко схванато и прескача, чак чувам като ме разтрива, за болката да не говорим. Започнах Оспамокс заради болките в яйчниците. Температура никаква. Вечерта пак филми и пак спане с легена. Вчера установих, че като лежа е добре, стана ли и се усилва напрежението в гърба и кръста. Пак масажи, загряване и пак маниите, че отиде ли на работа, лягам и умирам. Днес съм с ниска температура - няма и 36 градуса, пак напрежение, не ми се яде, спи ми се, втриса ме от време на време, болят ме гърдите. И е ред на новата мания - бременна съм  Викам " Дано това да е, да не е друго " и радост ( а по принцип мераци нямам за деца ). Обаче лудото си е лудо. Ами ако съм бременна как ще изкарам без лекарства 9 месеца ? Иииии нов епизод на филма " 1001 болести, които си открих сама " . Сега кажете ми, какво е това чудо нечувано? За 7 години с ПР никога от болести не ме е било страх, нито да оставам сама. Мразя лекари и не ходя по такива, всичко го изкарвам спокойно и без паника ( включае температура от 40 градуса миналото лято ). А сега какво изтрещях, за един миг развих фобии от болести и оставане сама, как той като замине на работа, аз ще се влоша, ще съм сама и няма да има кой да ми извика линейка дори. А реално погледнато ми няма нищо притеснително- ни температура, ни повръщане, разстройство или някакви остри болки някъде. От едната тежест в гърба и кръста с тъпа болка в определени пози, гледайте какви филми завъртях пак. И ми е смешно, и ми се плаче, понеже това не съм аз, ама никак не съм аз. Казах си го каквото ме мъчеше