То си е като начин на живот и на мислене и не, не се губи през годините, напротив -
установява се трайно.
И като не се срещнеш с подходящия, оставаш сам с романтичната си нагласа.
Тъжно, но е така.
И все пак е по-добре (за мен) от редица компромиси с "половинката", т.е. с този, набеден за "половинка".
Пцилютно!

А още по-тъжното е, че много хора карат по инерция, с компромисите. Но страхът от неизвестното е огромен. И с годините - все по-страшен. Познавам много хора не приели компромиса, но в крайна сметка осъзнали, че споделен компромис е по-добре от самотна романтика - и това го има, уви.
Но когато си с правилния човек няма възраст, няма срок на годност, няма захабяване, няма битовизми. Категорично! Нищо не може да ме убеди в противното. Случва се рядко, обаче, това го признавам.