Все пак приемете, че не всички след тази възраст са идеалните половинки.
чунким на 21 са идеални половинки.
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
чунким на 21 са идеални половинки.
Не е толкова до това, дали на някой му се "живее", а до това, какви са му приоритетите на дадения етап от живота му. Не е задължително купоните да се противопоставят точно на бибероните.
И до среда си е. Какво странно има. И сред моите колеги дори жените не примираха от мечти да преминат от скамейката в кухнята. Даже жените иската да започнат самостоятелно живота си, преди да помислят да създадат нов. Изключения винаги има, мнозинството не се бяха забременили по време на ученето. Рано сформираха семейства рано приключилите с обучението си.
И до среда си е. Какво странно има. И сред моите колеги дори жените не примираха от мечти да преминат от скамейката в кухнята. Даже жените иската да започнат самостоятелно живота си, преди да помислят да създадат нов. Изключения винаги има, мнозинството не се бяха забременили по време на ученето. Рано сформираха семейства рано приключилите с обучението си.
Judy, за един мъж е важно да има "чисти" моменти в живота си- на обучение, на работа, на смяна на памперси.
Жените са по-адаптивни. По-лесно свикват да балансират между лекции, бебе, излизане с приятели, работа, домакинстване. В името на детето, семейството са и по-склонни на компромиси. Съзряват и по-рано.
Сякаш винаги за сериозен родител съм приемала мъж над 30. Да, зная, че вкарвам хората в своя си рамка, но това ми мнение е изградено на база лични впечатления.
Жените са по-адаптивни. По-лесно свикват да балансират между лекции, бебе, излизане с приятели, работа, домакинстване. В името на детето, семейството са и по-склонни на компромиси. Съзряват и по-рано.
Сякаш винаги за сериозен родител съм приемала мъж над 30. Да, зная, че вкарвам хората в своя си рамка, но това ми мнение е изградено на база лични впечатления.
Judy, за един мъж е важно да има "чисти" моменти в живота си- на обучение, на работа, на смяна на памперси.
Жените са по-адаптивни. По-лесно свикват да балансират между лекции, бебе, излизане с приятели, работа, домакинстване. В името на детето, семейството са и по-склонни на компромиси. Съзряват и по-рано.
Сякаш винаги за сериозен родител съм приемала мъж над 30. Да, зная, че вкарвам хората в своя си рамка, но това ми мнение е изградено на база лични впечатления.
Жените са по-адаптивни. По-лесно свикват да балансират между лекции, бебе, излизане с приятели, работа, домакинстване. В името на детето, семейството са и по-склонни на компромиси. Съзряват и по-рано.
Сякаш винаги за сериозен родител съм приемала мъж над 30. Да, зная, че вкарвам хората в своя си рамка, но това ми мнение е изградено на база лични впечатления.
За доста жени- също.
Далеч са времената /изключвам арабския свят, да речем/, когато жените са били основно кухненски работници и детегледачки в собствените си домове, а мъжете- глави на семейства с право на лично развитие. Моделът се прилага и у нас все още, разбирам, по някои къщи, но вече не е тъй масова практика.
Абе все едно на самоубийствен ритуал тръгват "сформиращите" семейство, преди средна възраст 
.
Не ми пречи едновременното учене, работа, деца и кухня. Че и театри и купони от време на време
. При мен май винаги така е било и така ще продължава. Вече съм се заела да изкарам допълнителна специализация, работа също се отваря и то 2 варианта... Сега не знам децата к'во да ги правя, да ги замразя ли... 
Вече съм на почти 37, нямам майка, на която да ги тръсна, пък не ме плаши съчетанието на всичките неща. А на 25 дори имах 2 пъти повече енергия и незатормозен мозък.
За протокола - около мен сякаш също няма несемейни мъже над 30 г., освен 1-2 приятели на мъжа ми, но те не се броят защото са специални случаи.
. Не ми пречи едновременното учене, работа, деца и кухня. Че и театри и купони от време на време
. При мен май винаги така е било и така ще продължава. Вече съм се заела да изкарам допълнителна специализация, работа също се отваря и то 2 варианта... Сега не знам децата к'во да ги правя, да ги замразя ли... Вече съм на почти 37, нямам майка, на която да ги тръсна, пък не ме плаши съчетанието на всичките неща. А на 25 дори имах 2 пъти повече енергия и незатормозен мозък.За протокола - около мен сякаш също няма несемейни мъже над 30 г., освен 1-2 приятели на мъжа ми, но те не се броят защото са специални случаи
. Какво означава да им се живее! Да познаваш някоого, на когото не му се живее (освен ако не е с някаква депресия и по-лошо)? На всеки му се живее.
И това с идеалните половинки хич не го вярвам. Като принца на бял мерцедес ми звучи.
И това с идеалните половинки хич не го вярвам. Като принца на бял мерцедес ми звучи.
На всеки ме се живее, що живеенето го приемате буквално? Хайде, да си походят необезпокоявани от деца, семейство и пр. Така по-бива ли?
Judy, обяснила съм, защо за мен на жените успяват и "без да си поживеят", което не обобщавам дали ги прави щастливи или не.
За "живеенето" и "поживяването"- не знам, аз не ползвам тези понятия. Понеже за всеки те имат различно съдържание. Пък повечето хора не изхождат от тях. Лично за мен не са обвързани с безгрижни купони и екзотични пътешествия само и основно.
И за щастие даже не говоря. Говоря за приоритети и планове.
И за щастие даже не говоря. Говоря за приоритети и планове.
...темата е за жени над 35г, които са сами и не са срещнали своята половинка.
Мислиш ли,че тези жени не са учили биология и не знаят всичко това,което толкова страници се опитваш да кажеш ?
Мислиш ли,че тези жени не са учили биология и не знаят всичко това,което толкова страници се опитваш да кажеш ?
Не, не мисли тя, както я чета и разбирам, просто всички скокнаха да отричат факти - из биологията и медицината. Нищо ново из форума де, той е безкрайно толерантен винаги
И ако се върнем на темата всъщност - да, трудно е. Много по-трудно, отколкото като си под 30.
Нещо подобно на раждането.
е, колко да си походят! Те вече не спират да си похождат до трийсет и отгоре! Баси, все едно вечните тийнове, ненаходили се! И после нямало подходящи партньори за семейство! Ми, как да има, като на тази възраст остават все ненаходилити се, дето вече ги избива на устойчивост в поведението все да търсят нови партньори, все да ги сменят, все да си доставят адреналин, хобита къде ли не и какви ли не, а по-умерените отдавна са се оженили и народили деца!
Е, колко да си походят, Andariel? До към 30, например. Точно са станали за женене. Нито са много млади, нито пък може да се говори за каквито и да е наченки на старост. Ако са перспективни, вече освен с образование са и с добра работа, доходи....
Жените, както писах вече, често се задоволяват с по един-двама сериозни партньори и хоп- брак, деца, отговорности. И са склонни на много повече компромиси заради тях. А мъжете, които рано са създали сериозни връзки, често ги усещам, че към 35-тата си година се чувстват прецакани, сякаш не са успели да вземат полагащото им се от живота.
Нито са много млади, нито пък може да се говори за каквито и да е наченки на старост. Ако са перспективни, вече освен с образование са и с добра работа, доходи.... Жените, както писах вече, често се задоволяват с по един-двама сериозни партньори и хоп- брак, деца, отговорности. И са склонни на много повече компромиси заради тях. А мъжете, които рано са създали сериозни връзки, често ги усещам, че към 35-тата си година се чувстват прецакани, сякаш не са успели да вземат полагащото им се от живота.
Все пак приемете, че не всички след тази възраст са идеалните половинки.
чунким на 21 са идеални половинки.
Еее, аз къде съм казала че моя е идеален или е бил такъв на 21....ми, никъде!
Даже е бил абсолютно дете, но да ти кажа честно ме е спечелил за винаги с романтиката и любовта, която може да ти предложи млад човек. Може да е странно за някоя. На мен пък не ми се връзва романтиката, която може да ти предложи чичко паричко
