Два какво, москвича ли? 
- Публикувана: 29 ян. 2012, 20:19 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2012, 02:06 ч.
Толкова ли е трудно да се омъжиш след 35 г.?
В миналото жената е била считана собственост на бащата , а след брака на съпруга.
Например Mrs означава точно това. Идва от Mr's. Сега я крепят тази 'титла' заради 'традицията' и да фиксира омъжени от неомъжени ( защо, за да фиксира, че еди коя си е омъжена, т.е е на мъжа си). Идеята за взаимно притежание я има в брачния ритуал ( съгласен ли си.. мой съпруг, моя съпруга), но извън него притежанието е демонстративно само на мъжа много векове. Така че това не са еманципаторски глупости и драми от далечни италиански села, а процес, който в различните страни и общества е протичал с различна скорост. В Италия през 1975та * проверих - бива променен закона така, че жената да няма нужда да сменя своята рожденна фамилия ( бащино име изобщо няма), което има разбира се обяснение в еманципацията и идентичността на жената, къде другаде.
Не виждам никакъв смисъл от избор за нещо толкова нормално като това да се казваш, както се казваш. Сега, ако толкова си приритал за италианска/френска или някаква друга фамилия това е друг в-с. По съдебен път можеш да се кръстиш както си искаш.
Но състоянието " Аз се казвам.. еди как си" е твое естествено състояние и е отживелица да се сменя, за да станеш Mrs. John Fox, например
Например Mrs означава точно това. Идва от Mr's. Сега я крепят тази 'титла' заради 'традицията' и да фиксира омъжени от неомъжени ( защо, за да фиксира, че еди коя си е омъжена, т.е е на мъжа си). Идеята за взаимно притежание я има в брачния ритуал ( съгласен ли си.. мой съпруг, моя съпруга), но извън него притежанието е демонстративно само на мъжа много векове. Така че това не са еманципаторски глупости и драми от далечни италиански села, а процес, който в различните страни и общества е протичал с различна скорост. В Италия през 1975та * проверих - бива променен закона така, че жената да няма нужда да сменя своята рожденна фамилия ( бащино име изобщо няма), което има разбира се обяснение в еманципацията и идентичността на жената, къде другаде.
Не виждам никакъв смисъл от избор за нещо толкова нормално като това да се казваш, както се казваш. Сега, ако толкова си приритал за италианска/френска или някаква друга фамилия това е друг в-с. По съдебен път можеш да се кръстиш както си искаш.
Но състоянието " Аз се казвам.. еди как си" е твое естествено състояние и е отживелица да се сменя, за да станеш Mrs. John Fox, например
два... чара 
бащиното и фамилното име са за указване на принадлежност към определен род, племе, семейство, включително да се знае кой е бащата, че да не стане грешка. В днешно време е останало като традиция за повечето хора, а не някакво отнемане на идентичност. Дори има хора, които са готови на всичко ,за да се сдобият с определена фамилия, защото им отваря доста врати. Други искат да се откажат от фамилия, за да не бъдат свързвани с определени родове. Лично аз не намирам никаква драма в приемането на фамилията на съпруга.
Ами то това е най важното, да има някой да обичаш до теб и да виждаш как като те погледне се чувства на седмото небе и сияе и очите му светят. Да се грижиш да е добре и да знеш че ще се будиш до този човек. Това с материалното не е истинско, по добре да имам нещо за ядене с човек който е в мен, а не разкош с човек който не обичам.
тъй де, ама като чето двеста и кусур страници тук, и ощее няколкостотин в други теми, и още не знам колко извън, рядко сингълките казват "да ме обича, да се гледаме в очите и да се будим с радост", а все опират до състоятелност, образование и подобни. разбирам да кажат "искам да има два", че поне да разбера за какво толкова претенции!
Човек за да го осъзнае, трябва да може да вижда и да се радва на малките неща в живота. Да може от всичко да изпита удоволствие с подходящия човек, дори от една гола поляна след дъжд с мириса на трева, като си с нея или него да се радваш, а не да си мислиш че ще си намокриш дупето. Има толкова неща които са скрити за повечето хора, затова не знаят какво е.
В миналото жената е била считана собственост на бащата , а след брака на съпруга.
Например Mrs означава точно това. Идва от Mr's. Сега я крепят тази 'титла' заради 'традицията' и да фиксира омъжени от неомъжени ( защо, за да фиксира, че еди коя си е омъжена, т.е е на мъжа си). Идеята за взаимно притежание я има в брачния ритуал ( съгласен ли си.. мой съпруг, моя съпруга), но извън него притежанието е демонстративно само на мъжа много векове. Така че това не са еманципаторски глупости и драми от далечни италиански села, а процес, който в различните страни и общества е протичал с различна скорост. В Италия през 1975та * проверих - бива променен закона така, че жената да няма нужда да сменя своята рожденна фамилия ( бащино име изобщо няма), което има разбира се обяснение в еманципацията и идентичността на жената, къде другаде.
Не виждам никакъв смисъл от избор за нещо толкова нормално като това да се казваш, както се казваш. Сега, ако толкова си приритал за италианска/френска или някаква друга фамилия това е друг в-с. По съдебен път можеш да се кръстиш както си искаш.
Но състоянието " Аз се казвам.. еди как си" е твое естествено състояние и е отживелица да се сменя, за да станеш Mrs. John Fox, например
Например Mrs означава точно това. Идва от Mr's. Сега я крепят тази 'титла' заради 'традицията' и да фиксира омъжени от неомъжени ( защо, за да фиксира, че еди коя си е омъжена, т.е е на мъжа си). Идеята за взаимно притежание я има в брачния ритуал ( съгласен ли си.. мой съпруг, моя съпруга), но извън него притежанието е демонстративно само на мъжа много векове. Така че това не са еманципаторски глупости и драми от далечни италиански села, а процес, който в различните страни и общества е протичал с различна скорост. В Италия през 1975та * проверих - бива променен закона така, че жената да няма нужда да сменя своята рожденна фамилия ( бащино име изобщо няма), което има разбира се обяснение в еманципацията и идентичността на жената, къде другаде.
Не виждам никакъв смисъл от избор за нещо толкова нормално като това да се казваш, както се казваш. Сега, ако толкова си приритал за италианска/френска или някаква друга фамилия това е друг в-с. По съдебен път можеш да се кръстиш както си искаш.
Но състоянието " Аз се казвам.. еди как си" е твое естествено състояние и е отживелица да се сменя, за да станеш Mrs. John Fox, например
А с "Приритване за италианска/ френска фамилия" не разбирам какво искаш да кажеш. С българско лично име и презиме си очевидна българка, ако ще и фамилията ти да е Рокфелер. Всеки си има причини да си смени фамилията или да не си я смени, не виждам какво би накарало другите да имат мнение по точно такъв един много личен въпрос. Повечето жени днес не взимат фамилията на мъжа, та ако я вземеш няма и да подействаш ретроградно на тенденциите в обществото. Въпрос на личен избор и лични мотиви.
Не виждам никакъв смисъл от избор за нещо толкова нормално като това да се казваш, както се казваш. Сега, ако толкова си приритал за италианска/френска или някаква друга фамилия това е друг в-с. По съдебен път можеш да се кръстиш както си искаш.
Но състоянието " Аз се казвам.. еди как си" е твое естествено състояние и е отживелица да се сменя, за да станеш Mrs. John Fox, например
Но състоянието " Аз се казвам.. еди как си" е твое естествено състояние и е отживелица да се сменя, за да станеш Mrs. John Fox, например
Не съм съгласна, но няма смисъл да спорим.
Николета е името, което приемам за естествено свое. Останалото са маркери, че съм дете на баща си. Освен това не се боря за "г-жа Георги Хаджистрашимирова", а за "Николета Хаджистрашимирова". Има разлика. Като разликата между обезличаване и изразяване на принадлежност.
А колко е отживелица не се наемам да кажа, нямам поглед върху целокупното население.
а защо да е изостанало? И защо да е ненужно? ...
ами аз обясних защо. няколко пъти
И аз не намирам драма, просто според мен е изостанало и ненужно.
а защо да е изостанало? И защо да е ненужно? Все още в повечето познати западни и източни култури, за основна се смята мъжката кръвна и родова линия и име, и едва ли ще отмре като традиция в близко бъдеще. Има и ще има достатъчен брой хора, които да я поддържат.
Ми щот са бунаци.Рода се продължава от майката,щото ако има нещо сигурно,при раждането на едно дете,то това е дупката от която е излязло!
а защо да е изостанало? И защо да е ненужно? Все още в повечето познати западни и източни култури, за основна се смята мъжката кръвна и родова линия и име, и едва ли ще отмре като традиция в близко бъдеще. Има и ще има достатъчен брой хора, които да я поддържат.
Ми щот са бунаци.Рода се продължава от майката,щото ако има нещо сигурно,при раждането на едно дете,то това е дупката от която е излязло!
ти май не разбираш. При животните има доминиращ мъжки, който зорко следи да бъде продължена неговата генетична линия, а женските са готови да се пускат в момента, в който изчезне предишния доминиращ мъжки. В този смисъл, нещата са си съвсем логични.